„Тайната на промяната е да съсредоточите цялата си енергия не върху борбата със старото, а за изграждането на новото.”

Сократ

 

Когато краят на някоя история в живота ти не ти харесва, винаги можеш да напишеш продължение. Много често си мислим, че е трудно да променим обстоятелствата в живота си – работата, обкръжението, навиците си и дори не опитваме. Продължаваме да живеем с неудовлетворението, губим енергия всеки ден в неодобрение, неудоволствие, самосъжаление. Губим енергия като непрекъснато се оплакваме, с което още повече усложняваме живота си. Защото чувайки собствените си оплаквания, все повече се вживяваме в ролята, която сме си отредили в сценарий, който не харесваме, въпреки че го пишем самите ние.

Често срещам хора, които се оплакват от нещо, но когато им предложа да направят някаква промяна или ми обясняват, че е невъзможно, че няма смисъл или сменят темата сякаш бягат от мисълта за промяна. Страхът от промени е подсъзнателен и издава недостатъчна вяра в собствените възможности и сили. Хората, които се страхуват да предизвикват промени в живота си, имат убеждението, че обстоятелствата са определящи и че тяхната воля е второстепенен фактор. Вероятно когато са били малки не са имали право на избор и са израснали с тази нагласа – да се приспособяват към ситуациите, да не си позволяват да излязат от техните граници.

Ако чакаме идеалното правителство, идеалната икономическа ситуация, идеалния шеф, идеалния партньор, за да бъдем щастливи, просто ще пропуснем щастието в живота си.

Това, на което ме научи животът (и разбира се, книгите, които съм изчела, но те също съдържат уроци, които авторите им са научили от живота) е, че ако нещо ме прави нещастна, трябва да го променя. Ако не мога да го променя, мога да се дистанцирам от него,  мога да минимизирам присъствието му в живота ми, мога напълно да го игнорирам или да променя отношението си към него, така че да не позволя повече да ми отнема щастието.

Промяната не се случва когато просто критикуваме и отричаме, това, което не харесваме. Нужно е да сътворим алтернатива, да изградим това, което харесваме и искаме. Битката със старото е безсмислена. Когато се появи новото – по-добро и изпълнено с повече стойност –  по естествен начин старото ще бъде изместено.

В повечето случаи битките са разхищение на енергия. Особено когато липсва по-добра алтернатива.

Да се оплакваш и да страдаш от нещата, които не можеш да промениш е глупаво и мазохистично. Това е все едно да крадеш от собственото си щастие.

Невъзможността за промяна често е илюзия – плод на ограничаващи убеждения и страхове. Невъзможното за един човек е напълно възможно за друг. Затова ако искаме да променим нещо, но не ни е по силите, е нужно да променим първо себе си. Когато се променяме ние, целият свят около нас също се променя. Когато постигнем вътрешна хармония,  забелязваме, че неусетно обкръжението ни също е станало по-хармонично.

Всички сме едно. И процесите, които се случват с нас се разпространяват в концентрична прогресия около нас. Всяка наша мисъл пренарежда Вселената, всяко наше действие води до други действия като верижна реакция. Осъзнаването на тази взаимосвързаност е важно условие, за да поемем отговорността за живота си.

Не отлагай за утре нещо, което може да ти донесе радост днес!

Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца

Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително към себе си и околните. Когато осъзнаем грешките в подсъзнателното си програмиране, имаме шанса да престанем да...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация... Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички...

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Синдромът на прекалената сериозност

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…

Любовта е психотерапия

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си?

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.

Още публикации

Любовта е психотерапия

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани,...

В какъв филм живееш?

Има един израз в разговорния български „филмираш се“, който използваме обикновено в случаи, когато някой се самонавива и вживява в някаква измислена...

Истината е променлива величина

Недобрата и недостатъчна комуникация между хората, е причина те да запълват липсващите парченца от пъзела на взаимоотношенията си с измислени...

Колко важно е да си прав?

В тийнейджърските си години и известно време след това много обичах да споря – с приятели, с родителите ми, дори с учителите си (спомням си как...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина,...

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.