Когато някой откаже да направи нещо за теб, не настоявай. Той не е подходящият човек. Можеш да намериш друг, който би ти помогнал с удоволствие или да се справиш сам.
Много често по инерция молим другите да направят нещо за нас, защото имаме подсъзнателното убеждение, че не можем да се справим с дадени ситуации. Но когато откажат да ни помогнат всъщност ни правят услуга, защото често установяваме, че можем да се справим, понякога дори по-добре от този когото сме молили да ни помогне.
Случвало ми се е да свърша нещо сама по принуда и да бъда приятно изненадана от себе си, да съм благодарна на човека, който е отказал да ми помогне, защото ме е подтикнал към ново преживяване, ново умение, към преодоляване на вътрешни граници.
В други случаи когато някой ми е отказал нещо, намирам друг, който се оказва много по добър в съответната област и дейност. Отказът е знак, че човекът не е мотивиран, не е готов. Настояването може да доведе или до конфликт или до недобре свършена работа.
Често насилваме сами себе си да свършим нещо, което също съм установила, че е грешка. Когато ни липсва мотивация и вдъхновение, дори да полагаме много труд, резултатите са неудовлетворителни. И понякога дори вредни.
Вътрешното съпротивление, което от малки ни учат да „преодоляваме” всъщност означава нещо много важно: че вървим в грешна посока.
Колкото повече се принуждаваме да правим нещо насила, толкова по-малко вдъхновение ще чувстваме и по-малко ще ни се иска да го правим, т. е. вътрешната ни съпротива ще расте.
Може би работим нещо, което не ни е интересно, може би имаме предразсъдъци и негативни убеждения за съответната дейност, може би сме твърде уморени и имаме нужда от почивка, може би не му е точно сега времето или мястото, може би хората около нас не са тези, които би трябвало да бъдат, за да е успешно нашето действие… причините за вътрешното ни съпротивление може да са най-различни. Важно е да успеем да ги открием.
Когато открием и елиминираме причината, изчезва и съпротивлението. И тогава можем смело да продължим напред.
Вдъхновението е специалната енергия, която кара нещата да се случват с лекота. Винаги съм чувствала вдъхновението като Вселенска подкрепа, като знак от Вселената, че това, което правя си заслужава.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 
