Можете да познаете кой е чистил и подреждал вкъщи по количеството забележки, които отправя към останалите. 

Умората ни прави зли.

Абсурдно е как eдна жена може да даде всичко от себе си… да изчисти, да подреди, да напазарува и да наготви, да аранжира по невероятен начин масата и накрая да вдигне огромен скандал на мъжа си, че е закъснял.  Или на децата си, че са влезли с обувки. И накрая да си остане сама с красиво подредената маса, чувствайки се ужасно. 

Защо се случва това? Заради умората…

Умората е капан, който ни превръща в заядливи, изискващи и осъждащи хора. Колкото повече даваме от себе си, толкова повече изискваме от другите.    

Ако човекът до вас е започнал непрекъснато да мърмори и да ви прави забележки, не бързайте да си мислите, че вече не ви обича. Толкова много фактори влияят на настроението и поведението ни, но често не си даваме сметка за тях. 

Много хора стават агресивни когато са гладни, уморени или недоспали, а понякога животът ни поднася комбинация и от трите състояния. Но докато гладът и нуждата от сън са по-лесни за разпознаване, преумората  често  е неосъзната и се натрупва във времето. Когато в живота ни няма баланс между активност и отпускане, се стига до прегряване и късо съединение в системата на организма ни.  

Какво всъщност е умората? Изчерпване на жизнените сили. Насилие над тялото, но и над душата, защото те са неразривно свързани. Защото жизнената енергия в нас храни и двете. Когато жизнената ни енергия стигне критично ниско ниво, честотите на които вибрираме, спадат в обхвата на негативните чувства и емоции, колкото и да сме позитивно мислещи.

Тогава започваме да се страхуваме, да обвиняваме, да се чувстваме жертви, защото всъщност се чувстваме слаби. Когато нямаме достатъчно енергия, не сме способни да обичаме и да се радваме на живота. 

Умората изкривява гледната ни точка към всичко в нас и около нас.  

Затова е толкова вярна поговорката: „Утрото е по-мъдро от вечерта.“

Разговорите вечер между преуморени от работа съпрузи лесно могат да прераснат в скандал. 

Интересното е, че умореният човек може да почувства прилив на енергия след като се скара с някого (заради адреналина, който се повишава в организма ни при конфликт). И може би това е някакъв естествен механизъм за повишаване на енергията, който уморените хора несъзнателно използват, за да се почувстват малко по-добре. 

Основната причина за преумората са заучените убеждения, че количеството на свършената от нас работа ни определя като хора. В стремежа си да покрием очакванията на другите (или собствените си очаквания), стигаме до точката на кипене, като често дори не осъзнаваме истинската причина за това. 

Имаме нужда от нови убеждения.

Не е безотговорно да отложиш работа или да помолиш някой друг да я свърши.

Не е безотговорно да научиш децата си сами да си приготвят закуска, за да можеш да спиш повече…

Не е безотговорно да си вземеш няколко дни отпуск, просто защото се чувстваш уморен…

Количеството свършена работа често е обратно пропорционално на качеството. Родителите, които не се преуморяват и се забавляват повече, учат децата си на самостоятелност и имат повече енергия да им обръщат внимание.

Хората, които умеят да релаксират, са по-успешни и креативни в професията си. И по-усмихнати, и по-обичащи, и по-обичани.

Мързелът е умора или липса на вдъхновение. Да си позволиш да помързелуваш понякога е необходимо, за да презаредиш батериите си. 

Най-добрите идеи се раждат не докато си на бюрото, а под душа или във ваната, докато се разхождаш сред природата, докато играеш с детето си или вечеряш с приятели… Накратко: когато се откъснеш от работата си. 

Когато си позволиш малко бездействие, ти идва желание за действие. И спираш да се ядосваш на хората, които също са си го позволили.


Влюби се в мечтата си

Влюби се в мечтата си, тя никога няма да те изостави, не я изоставяй и ти. Твоята мечта е силата, която те дърпа напред, сила, която може да те спаси и в най-трудната ситуация, сила, която може да те промени до неузнаваемост. Мечтай смело. Позволи на мечтите си да…

Всяко дете носи нещо гениално в себе си

Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.

Детската „бавност“ е естествената скорост на живота

В практиката си на семеен консултант непрекъснато срещам родители, които са притеснени и изнервени от бавното темпо, с което децата им правят всичко – бавно се събуждат, бавно се обличат, бавно се хранят, бавно учат и особено бавно заспиват. Всъщност „бавността“ е характерна за всички деца. Бавната скорост на живот е естествена и здравословна не само за децата, но и за възрастните.

Доброто винаги в крайна сметка побеждава…

Знам, че много хора веднага ще оспорят това твърдение. И ще са прави, но само ако гледаме на нещата в краткосрочен план. Погледато по-мащабно, в дългосрочен план, доброто все пак винаги успява да надделее. Лошите дни са по-малко от добрите. Историята на човечеството го доказва.

За бившата любов… с уважение

Има два начина да се разделим с някого – с достойнство или без… В първия случай ще успеем много по-бързо да върнем хармонията си, да осмислим уроците и да продължим напред. Във втория случай ще потънем в самосъжаление, омраза и гняв, и ще подхранваме болката си…

Прочетете още