„Като направих равносметка на живота си, установих, че семейството е най-важното и най-хубавото нещо за мен. Затова реших да се оженя още веднъж за Грейс, с която бяхме разведени 3 години.

Робърт де Ниро

Има връзки, в които все слагаме точката, а се оказва, че е било запетая… Грешка ли е да даваме втори и трети шанс на любовта?

Животът показва, че да опитаме отново, понякога има смисъл. Ако има тенденция към положителни промени и развитие на връзката, вторият шанс е като да поправиш двойка, след като си научил урока.

Когато сме били дълго с един човек, ние сме вложили в тази връзка много енергия, дали сме много от себе си. Новата връзка е като да се върнеш отново на стартовата позиция със или без осмислен житейски опит. Във втория случай може да се получи серийно зацикляне.

Хората, които често сменят партньорите си, изразходват много енергия да тръгват непрекъснато отначало.  Така и не успяват да минат на по-високо и съдържателно ниво в любовта си, защото при най-малките трудности се отказват от човека до себе си. Докато се откажат изобщо от любовта, защото са отчаяни, че винаги се случва едно и също.

Всяка любов минава през кризи.

Кризите са част от задължителната учебна програма на живота. Въпросът е дали успяваме да ги преодолеем осъзнато и дали правим необходимите крачки в личностното си развитие. Защото всяка криза е знак, че е нужна промяна и израстване. Освен страдание, кризите могат да раждат и щастие… ако разгадаем посланието им. 

Важно е да осъзнаем, че кризите са неизбежна част от любовта, защото нейната мисия е да ни подтиква да растем. След всяка преодоляна криза любовта става по-силна и истинска, а ние – по-мъдри и толерантни.

И така, ако с течение на времето любовта ни неусетно е била блокирана от рутина и битовизми, ако сме допуснали да влезем в ролята на жертви и сме започнали да виждаме само несъвършенствата на човека до нас, възможно ли е да си върнем предишните чувства? Възможно ли е да се почувстваме отново влюбени в човека, който ни е вбесявал с недостатъците си?

Оказва се, че е възможно.

Ако се променим самите ние.

Ако се освободим от неизразения гняв и се научим да казваме пълната истина по подходящия начин. Своевременно, без отлагане.

Ако поемем отговорност за живота си и престанем да обвиняваме другия.

Ако престанем да правим прекалено много компромиси със себе си и престанем да изискваме  същото от другия.

Ако се разделим за известно време, за да осъзнаем дали и колко си липсваме.

Да, има много „ако” и не е никак лесно, затова толкова малко хора успяват да го постигнат. Важното е, че е възможно.

Не можем да накараме насила някой да се промени, но промяната в нас винаги води до промяна в хората около нас. Защото всички сме свързани. Въпросът е дали се променяме в синхрон…  в една посока.

Раздялата може да спаси любовта.

Страхът от окончателната раздяла ни пречи да се възползваме от плюсовете на временната раздяла, а понякога тя е най-верният ход, за да спасим любовта. Раздялата може да действа като успешна терапия за освобождаване от гнева и напрежението.

Когато останем сами, имаме възможност да стигнем до важни прозрения, да чуем какво ни казва сърцето. Отдалечаването  от проблема, променя гледната ни точка. Незначителните подробности изчезват и по-ясно виждаме важните неща.  

Ако, докато сме били разделени, и двамата сме осъзнали уроците си и сме израстнали духовно, е възможно нашите ценности и разбирания за живота да се сближат, пътищата ни да се срещнат отново. 

Ако раздялата ни е направила по-мъдри и всеки е постигнал своята по-добра версия, е възможно да се влюбим отново, дори по-силно отколкото първия път.

Вторият шанс може да бъде надграждане и минаване на ново, по-високо ниво на хармония и споделеност в любовта.

Любовта оцелява само, когато и двамата във връзката имат желание да израстват и са отворени за промени.  Ако това условие е изпълнено, трябва да сме сигурни, че сме направили максималното, за да спасим любовта си.

Защото Любовта е божествен дар, но  понякога не осъзнаваме това, докато не я загубим.

Затова Вселената ни е дала право на втори шанс…

Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца

Децата са наши огледала. Те не само  носят нашите гени, но и заучават нашия начин на мислене, нашия начин на…

Може ли любовта да се завърне?

„Като направих равносметка на живота си, установих, че семейството е най-важното и най-хубавото нещо за мен. Затова…

Уважавай и изразявай чувствата си

Единствените чувства, от които си заслужава да се боим, са чувствата, които игнорираме. Мариан Уилямсън Позволи си да…

Коледната рецепта за доброта

На Коледа наистина стават чудеса… Може би защото Любовта обгръща цялата земя и временно ни пренася в друго…

Конфликтите между деца

Сблъсъците между децата са неизбежни. Всяко дете е приело в някаква степен начина на мислене, страховете, модела на поведение, дори речника и маниерите на родителите си. Влизайки в детското общество, то ще се учи да отстоява своите граници и интереси, ще се самодоказва, ще се учи на толерантност към другите. Но всичко това се случва постепенно и благодарение на взаимодействието с другите деца.

Прочетете още: