Интервюира за ДарикНюз: Александра Милева

Напоследък се дискутира доста темата за по-късното раждане, било заради кариерата или други житейски цели. Какви са разликите между ранното и късното майчинство?

Има много предразсъдъци, свързани с възрастта на жените и очакванията на обществото от тях. Много жени се чувстват притиснати и дори невротизирани от натиска на родители и роднини да се впишат в определени срокове, като родят преди 30 например. Но любовта и създаването на дете е нещо, което не подлежи на строго планиране. Важно е раждането да се случи с желание и любов, когато родителите са готови за тази стъпка, а не от страх, че възрастта на майката напредва.

Тенденцията в световен мащаб е жените да стават майки по-късно – когато са постигнали някаква стабилност и независимост, когато са се реализирали професионално в някаква степен.

Логично е късното майчинство да е по-осъзнато, но възрастта не винаги е критерий за напреднало личностно развитие. Непрекъснато срещам съвсем млади майки, които са впечатляващо осъзнати на тема родителство. Така, че ако не става въпрос за прекалено късно или прекалено рано, календарната възраст не е от значение. За да бъдем добри майки е важна нашата духовна „възраст“ и степен на личностно развитие.

Една от книгите ти се казва „Всичко започва от детството” – обясни ни защо са толкова важни първите 7?

Моето виждане е, че изключително важни за личностното развитие на всеки човек са първите 15 години, когато детето не само създава представата за себе си и за живота, но започва да изгражда своя собствена ценностна система. Докато в първите седем години децата приемат доверчиво за истина почти всичко, което възрастните говорят, след седем започват да го преосмислят и да търсят свои отговори. През първите седем години родителите съзнателно или несъзнателно „програмират“ децата си, предавайки им собствените си убеждения. След 7 години (условно казано) се случва социализацията на детето и в програмирането на детското съзнание се намесват и училището, приятелската среда, медиите, като цяло – обществото. Използвам думата програмиране, а не възпитание, защото първото включва освен съзнателно и целенасочено възпитание, неволното влияние върху съзнанието и подсъзнанието на децата. Възрастните често несъзнателно предават на децата си своите страхове и предразсъдъци, като по този начин ги програмират да повтарят техните грешки. Енергията на родителите се предава на децата. Затова най-добрите родители са щастливите.

Можеш ли да посочиш кои са най-големите страхове на родителите?

Като семеен консултант се срещам с много родители и това, което ми прави впечатление, е, че повечето родители се фокусират предимно върху физическото състояние на децата и оценките в училище. Страховете на родителите обикновено са свързани с рисковете за здравето на децата – влиянието на социалните мрежи и интернет, опасността от зависимости, рисковете на първите любовни връзки и влиянието на приятелската среда. Някои родители преживяват особено трудно периода, в който порасналите им деца започват да излизат вечер с приятели, защото чувстват, че вече не могат да имат пълен контрол над децата си. Опитват се да ги защитят като ги следят, проверяват телефоните им, профилите в социалните мрежи, вещите им, изискват децата да им се обаждат непрекъснато, забраняват и наказват. Резултатът е, че децата започват да лъжат. Всъщност има много по-добър и ефективен начин за защита – развиване на осъзнатост, самоуважение и самоконтрол у децата.

Кой според теб е най-ефикасният модел на възпитание – с добро или с наказания?

Наказанията и забраните са не само неефективни, но и вредни в дългосрочен план, защото подтикват децата да постъпват по определен начин, водени от страх, а не от ценности и осъзната отговорност. Освен че принуждават децата да лъжат, забраните и наказанията създават у тях чувство за вина.

Ако родителите искат да възпитат осъзнати, щастливи и успешни деца, моделът на възпитание, който трябва да изберат е демократичният. Основните принципи на този подход към децата са безусловна любов, уважение, доверие, равнопоставеност и толерантност. Изграждането на силна духовна връзка между родители и деца се случва с  много разговори по всякакви теми, съвместни вълнуващи преживявания и забавления, споделяне и подкрепа в трудни моменти.

Как се отразяват на детската психика наказанията?

Забраните и наказанията пречат на децата да развият самоуважение и собствена преценка за риск. Наказваните деца са по-тревожни, често лъжат и се чувстват виновни след това, страхуват се от родителите си. Наказанията и забраните са част от авторитарния модел на възпитание, който настройва децата срещу родителите и ги дистанцира. Тези деца се „затварят“, не споделят с родителите си. Те са най-застрашени от всякакви рискове, защото са сами в проблемите си.

Можеш ли да посочиш от практиката си типични грешки на българския родител при възпитанието?

Типични грешки, които допускат родителите у нас, са прекаленото обгрижване до късна възраст на децата, драматизирането на оценките в училище, както и манипулирането на децата по отношение на професионалното им развитие. Около 80% от родителите в България наказват децата си и повече от 60% са тези, които одобряват леки форми на бой. Статистически все още сме далеч от демократичното възпитание, но много ме радва, че все повече расте броят на осъзнатите родители, които възпитават децата си с убеждение, с гласуване на доверие и разбиране.

 

Кога започва и кога свършва възпитанието?

Възпитанието започва много по-рано, отколкото си мислим. Още преди детето да може да говори, то буквално „попива“ всичко, което вижда и чува… На определен етап от живота на човека, възпитанието се трансформира в самовъзпитание. Колкото по-рано, толкова по-добре. Осъзнатите хора никога не спират да се развиват и да растат, неосъзнатите също неизбежно еволюират, но много по-бавно и с цената на повече страдание.

Наблюдавам все повече деца, които буквално са „потънали” в телефоните си. Какво е професионалното ти мнение за връзката дете-телефон?

Мисля, че не трябва да драматизираме проблема и да въвеждаме забрани, а отново да заложим на доверието и разбирането, на развиването на осъзнатост и самоконтрол у самото дете. Истината е, че и възрастните са като залепени за телефоните си. Проблемите при децата винаги са отражение на проблемите на възрастните. Балансът между реалния и виртуалния живот и при възрастните, и при децата, се постига с повече спорт, повече контакт с природата (домашни любимци), творчески занимания, пътувания, съвместни преживявания с близки и приятели. Когато е силна духовната връзка между родители и деца, децата обичат да общуват с родителите си не по-малко, отколкото да играят компютърни игри или да прекарват времето си в социалните мрежи. 

 

Как се гради силна емоционална връзка с детето?

С осъзнатост, безусловна любов, много търпение, гласуване на доверие, много разговори за живота (приятелски, а не назидателни).

 

Защо понякога на родителя му е толкова трудно да „пусне” детето си?

Една от причините е, че някои родители, обикновено майки, посвещават живота си на семейството и децата и доброволно се лишават от личен живот, от приятелства, от професионална реализация. Или ако не се лишават напълно, то подценяват личния си живот. Когато децата пораснат и имат нужда да се отделят, за да се почувстват самостоятелни, тези прекалено всеотдайни майки се чувстват ужасно – изоставени, самотни, безполезни. В същото време жените, които имат личен живот, много приятелки и любима професия нямат проблем да пуснат децата си, дори се радват на свободата да разполагат с повече време за себе си.

Има и друга причина. Много контролиращите, авторитарни родители нямат доверие на децата си, че могат да се справят с живота си и често такива родители продължават да се месят в живота им дори след като те навършат 30 или 40. Тези деца се чувстват неуверени в себе си, защото не са научени да правят сами избори, не са развили самоуважение и самоконтрол.

Затова е толкова важно отделянето на детето като самостоятелна личност да се случва постепенно още от тийнейджърската му възраст, като родителите плавно разширяват границите и поощряват детето да поеме отговорността за живота си.

Ако децата развият любов към себе си и могат да разчитат на разбирането, безусловната любов и подкрепата на родителите си, ще могат да се справят с всяко предизвикателство в живота си. В същото време силната емоционална връзка с децата помага и на родителите, вдъхновявайки ги да израстват духовно заедно с децата си.

Дарик Нюз

 

Семейство

Как двама родители с различни убеждения за възпитанието да постигнат съгласие?

Свикнали сме да приемаме различията като нещо смущаващо, а всъщност те ни обогатяват, разширяват гледната ни точка. Чудесно е, че родителите не мислят по един и същи начин. Така детето получава контакт с две гледни точки за света и живота, на базата на които ще...
Нежеланието на едно дете да се храни е резултат от погрешен подход на възрастните

Как да се справя с нежеланието на детето ми да се храни?

Спомням си един случай, когато станах свидетел на мъчението на едно малко човече, заклещено между масата и стола - главата му едва се показваше над огромната чиния, съдържанието на която задължително трябваше да бъде изядено. Майка му беше категорична, че няма да...
delfin-bananas

Kак да обясня на детето си, че лакомствата, които вижда по рекламите не са полезни за него?

Много често подценяваме способността на децата си да разбират истинските ни мотиви. Всъщност винаги  можем да казваме истината. Можем да обясним подробно на детето си защо са вредни тези храни и че за да е здраво и силно, би трябвало да се храни с истински храни....