„Скачането от радост е добро упражнение.”

Неизвестен автор

 

Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца.

 

Всъщност понякога е добре да отложим „днешната работа” за утре и да се позабавляваме. Когато се почувстваме уморени, когато нямаме вдъхновение и работата не ни доставя удоволствие, най-доброто, което можем да направим е да спрем, за да „заредим батериите си”. Зареждането се случва именно когато изпитваме радост, когато си позволяваме забавления и удоволствия.

 

Когато отлагаме радостта и удоволствията в живота си, ние лъжем себе си. Подлагаме душата си на глад, наказваме я незаслужено. Нашата душа се храни с радост.

 

Удивително е колко много хора не осъзнават тази проста истина. Удивително е колко много родители подлагат на глад душите на децата си, докато много старателно хранят телата им. Същото правят и със себе си.

 

Когато е гладна душата, гладува и умът. Защото радостта от живота е енргията, от която се раждат големите идеи. Радостта от живота подхранва талантите и творческата ни същност.

 

Какво се случва когато дълго и системно отлагаме радостта, като я пренебрегваме и подценяваме?

 

Burnout. Това е диагнозата на много хора. Какво означава този термин? Липса на жизнена енергия, тотално изтощени батерии, дълго гладувала душа, изтощен, неработещ ум, уморено тяло. Всичко това се отнася и за депресиите. Депресията е духовна анорексия,  отвикване и неспособност да се храниш с радост.

Всички психически проблеми при хората се дължат най-вече на недостатъчно радост и недостатъчно любов. Физическите проблеми се дължат на същото.

 

В крайна сметка, ако радостта и любовта са горивото на живота, какво би трябвало да очакваме, ако допуснем да ни свърши горивото?

 

Всеки път когато не се чувстваме добре, би трябвало да сме наясно, че червената лампичка за горивото ни свети и спешно трябва да заредим.

 

Най–добре е обаче да не чакаме да светне лампичката, а да се зареждаме всеки ден. Когато резервоарът ни с гориво е пълен, ще усетим, че „преливаме” от щастие, креативност, работоспособност, доброта, вдъхновение за живот. Едва тогава ще сме способни да даваме любов и радост на другите, да даваме стойност на света. 

Още от блога

Колко важно е да си прав?

В тийнейджърските си години и известно време след това много обичах да споря – с приятели, с родителите ми, дори с учителите си (спомням си как самоотвержено се борех срещу изискването в училище момчетата да бъдат много късо подстригани.) Изпитвах удоволствие да водя...
Time for change

Когато не харесваш нещо в живота си, промени го!

 „Тайната на промяната е да съсредоточите цялата си енергия не върху борбата със старото, а за изграждането на новото.” Сократ   Когато краят на някоя история в живота ти не ти харесва, винаги можеш да напишеш продължение. Много често си мислим, че е трудно да...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация... Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички...
like-me

Страхът от мнението на другите. Границите на нашата автономност

Един от най-силните ни страхове, които пречат на щастието, успехите и любовта, е страхът от мнението на другите. Повечето хора прекалено много се влияят от оценката на околните, което им пречи да живеят живота си по начина, който им харесва. Представата ни за света и...
Sun

Когато паднеш, ставай бързо и продължавай напред!

Какво правите когато паднете по житейския си път? Някои хора реагират така: - Ох, как паднах! Ужас! Какво да правя сега? Горкичкият аз! Толкова ме боли! Животът е несправедлив! Нямам късмет...Той/тя е виновен/а, че паднах... мисля, че ми подложи крак или ме блъсна......