Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито  успяват да се зарадват на малкото, което имат.

Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв начин и те представя като разглезен и капризен човек. Учили са ни, че човек трябва да се задоволява с малко, а обратното е егоизъм. 

Всъщност да се радваш на малкото и да искаш най-доброто изобщо не си противоречат. Дори много по-вероятно е да постигнеш и получиш най-доброто,  ако оценяваш и си благодарен за малкото, което имаш. 

Иронията е, че едва когато се научим да се радваме на малкото, което имаме,  Вселената започва да ни изпраща все по-големи поводи за радост. 

А понякога малкото е повече, малкото е най-доброто. 

Ако всеки човек искаше и се стремеше към най-доброто от себе си и от живота, общата  човешка еволюция вероятно щеше да ускори скоростта си многократно, а светът щеше да бъде пълен с щастливи хора. 

Хората се примиряват с по-ниските летви от страх, че не заслужават и не могат да прескочат по-високите. Повечето хора дори не си позволяват да мечтаят извън определени граници.

Всъщност да искаш максимума от всяка ситуация, да искаш смело дори материални неща е прекрасно и мотивиращо, стига да си готов и да даваш най-доброто от себе си. Защото между даването и вземането е нужно да има баланс. 

Има хора, които могат само да дават и не могат да вземат. Чувстват се неловко когато получават комплименти или подаръци, чувстват се не на място когато са център на внимание – просто защото не са свикнали да получават, защото нямат убеждението, че заслужават да получават. Чувстват се по-комфортно в саможертвената роля на „даващи” и „отказващи” да получават от другите.  

Разбира се съществува и обратният вариант – хората с нарцистично поведение, които  непрекъснато искат (и изискват) от останалите, но не са способни да дават.

И двете крайности са свързани с травми и погрешни убеждения,  придобити от най-ранна възраст, които никога не е късно да изчистим и променим. Трансформацията винаги се случва чрез осъзнаване и освобождаване на блокираните чувства и травми, чрез промяна на пречещите ни убеждения.  

Важно е да осъзнаем, че между искането и изискването има огромна разлика.

Изискващите хора са осъждащи, когато не получат това, което искат. Те имат определени очаквания, които създават напрежение във взаимоотношенията им с хората и изобщо в живота им.  

Да искаш най-доброто, без да го изискваш на всяка цена точно в определен момент и точно от някого, е освободено от напрежение, желание. Такива желания ни дават вдъхновение и радост, изразяват любовта ни към самите нас.

Имаме нужда да се научим да се освобождаваме от всичко, което заглушава гласа на сърцето ни. Защото сърцето ни е нашата естествена навигация по пътя на живота. И за разлика от егото и разума, които са много важни за оцеляването ни, но често грешат, сърцето винаги знае вярната посока.


Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца

Децата са наши огледала. Те не само  носят нашите гени, но и заучават нашия начин на мислене, нашия начин на живот. Децата се научават от възрастните да се тревожат, да бързат, да реагират агресивно, да се хранят по определен начин. Възрастните учат децата на…

Може ли любовта да се завърне?

„Като направих равносметка на живота си, установих, че семейството е най-важното и най-хубавото нещо за мен. Затова реших да се оженя още веднъж за Грейс, с която бяхме разведени 3 години.„ Робърт де Ниро Има връзки, в които все слагаме точката, а се оказва, че е било…

Уважавай и изразявай чувствата си

Единствените чувства, от които си заслужава да се боим, са чувствата, които игнорираме. Мариан Уилямсън Позволи си да казваш на глас това, което чувстваш и мислиш. Своевременно, без отлагане във времето. Без да преглъщаш болка, но и без да съдиш другите. Защото всеки…

прочетете още