Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито  успяват да се зарадват на малкото, което имат.

Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв начин и те представя като разглезен и капризен човек. Учили са ни, че човек трябва да се задоволява с малко, а обратното е егоизъм. 

Всъщност да се радваш на малкото и да искаш най-доброто изобщо не си противоречат. Дори много по-вероятно е да постигнеш и получиш най-доброто,  ако оценяваш и си благодарен за малкото, което имаш. 

Иронията е, че едва когато се научим да се радваме на малкото, което имаме,  Вселената започва да ни изпраща все по-големи поводи за радост. 

А понякога малкото е повече, малкото е най-доброто. 

Ако всеки човек искаше и се стремеше към най-доброто от себе си и от живота, общата  човешка еволюция вероятно щеше да ускори скоростта си многократно, а светът щеше да бъде пълен с щастливи хора. 

Хората се примиряват с по-ниските летви от страх, че не заслужават и не могат да прескочат по-високите. Повечето хора дори не си позволяват да мечтаят извън определени граници.

Всъщност да искаш максимума от всяка ситуация, да искаш смело дори материални неща е прекрасно и мотивиращо, стига да си готов и да даваш най-доброто от себе си. Защото между даването и вземането е нужно да има баланс. 

Има хора, които могат само да дават и не могат да вземат. Чувстват се неловко когато получават комплименти или подаръци, чувстват се не на място когато са център на внимание – просто защото не са свикнали да получават, защото нямат убеждението, че заслужават да получават. Чувстват се по-комфортно в саможертвената роля на „даващи” и „отказващи” да получават от другите.  

Разбира се съществува и обратният вариант – хората с нарцистично поведение, които  непрекъснато искат (и изискват) от останалите, но не са способни да дават.

И двете крайности са свързани с травми и погрешни убеждения,  придобити от най-ранна възраст, които никога не е късно да изчистим и променим. Трансформацията винаги се случва чрез осъзнаване и освобождаване на блокираните чувства и травми, чрез промяна на пречещите ни убеждения.  

Важно е да осъзнаем, че между искането и изискването има огромна разлика.

Изискващите хора са осъждащи, когато не получат това, което искат. Те имат определени очаквания, които създават напрежение във взаимоотношенията им с хората и изобщо в живота им.  

Да искаш най-доброто, без да го изискваш на всяка цена точно в определен момент и точно от някого, е освободено от напрежение, желание. Такива желания ни дават вдъхновение и радост, изразяват любовта ни към самите нас.

Имаме нужда да се научим да се освобождаваме от всичко, което заглушава гласа на сърцето ни. Защото сърцето ни е нашата естествена навигация по пътя на живота. И за разлика от егото и разума, които са много важни за оцеляването ни, но често грешат, сърцето винаги знае вярната посока.


За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в детството си, е формирало представата ни за себе си. Тя в голяма степен ще определя очакванията ни от живота, самочувствието…

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Така е било предопределено да стане…

Случвало ли ви се е да се измъчвате за някоя минала ситуация, в която мислите, че не сте направили най-добрия избор или не сте дали най-доброто от себе си?  Един вътрешен много досаден глас ви напомня отново и отново, че сте сгрешили, или че сте изглеждали…

прочетете още