В тийнейджърските си години и известно време след това много обичах да споря – с приятели, с родителите ми, дори с учителите си (спомням си как самоотвержено се борех срещу изискването в училище момчетата да бъдат много късо подстригани.) Изпитвах удоволствие да водя интелектуални словесни битки (понякога с часове), търсейки истината за живота. В повечето случаи спорех по важни теми, но понякога ей така, за забавление.

Колкото повече научавах за взаимоотношенията между хората обаче, толкова повече осъзнавах, че в спора рядко се ражда истина, но често се раждат агресия, болка, обида, инат, лъжи и манипулации – волни или неволни.

С течение на времето разбрах, че няма абсолютна истина, че всеки вижда света през филтъра на своите убеждения, предразсъдъци и страхове.

Разбрах, че колкото по-настоятелно се опитваме да убедим някого в нещо, толкова повече той ще затвори ума си за всичките ни аргументи. Егото му ще замъгли всякаква мисловна дейност. Всъщност вероятността другият да се съгласи с нас е много по-голяма, ако му признаем правото да не се съгласи.

Разбрах, че никога не може да си прав, когато се бъркаш в чужд живот, когато осъждаш и обвиняваш. Но винаги си прав да постъпваш както искаш в своя живот, дори с риск да сгрешиш. Понякога грешките се оказват правилни, а „разумните“ избори – грешки.

Разбрах, че възмущението е присъща черта на хората с предразсъдъци.  Възмущението е демонстриране на превъзхоство над другите и пълен отказ да ги разбереш. Хората, които са убедени, че знаят всичко, знаят най-малко.

Разбрах, че когато сме изпълнени с любов, винаги сме по-близо до истината – както до нашата, така и до чуждата.

Има граница, пресичането на която превръща разговора в битка. Това е моментът, когато възможностите за надграждане в гледните ни точки са се изчерпали и е време да спрем. От тук нататък вместо да разширяваме умовете си, започваме да ги затваряме. В най-крайните си форми ожесточеният спор се превръща във война – в семейството, на работното място или дори между държавите. А войната никога не носи нещо добро.

Вече знам, че ако някой не желае да види истина в моята гледна точка, няма смисъл да го убеждавам. Ако наистина съм права, рано или късно той ще го разбере. Защото кой доколко е бил прав показват само животът и времето.

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Защото представата ни за истина се променя и развива заедно с нас.

Все пак понякога в спора наистина се ражда нещо добро. Когато и двете страни са достатъчно израснали духовно, достатъчно толерантни и достатъчно мъдри, за да знаят, че още много неща не знаят. Тогава двете гледни точки не се противопоставят, а взаимно се разширяват, откривайки нови непознати истини. 

Още от блога

like-me

Страхът от мнението на другите. Границите на нашата автономност

Един от най-силните ни страхове, които пречат на щастието, успехите и любовта, е страхът от мнението на другите. Повечето хора прекалено много се влияят от оценката на околните, което им пречи да живеят живота си по начина, който им харесва. Представата ни за света и...
Dream

Влюби се в мечтата си

Влюби се в мечтата си, тя никога няма да те изостави, не я изоставяй и ти. Твоята мечта е силата, която те дърпа напред, сила, която може да те спаси и в най-трудната ситуация, сила, която може да те промени до неузнаваемост. Мечтай смело. Позволи на мечтите си да...
Sun

Когато паднеш, ставай бързо и продължавай напред!

Какво правите когато паднете по житейския си път? Някои хора реагират така: - Ох, как паднах! Ужас! Какво да правя сега? Горкичкият аз! Толкова ме боли! Животът е несправедлив! Нямам късмет...Той/тя е виновен/а, че паднах... мисля, че ми подложи крак или ме блъсна......

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация... Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички...
Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително към себе си и околните. Когато осъзнаем грешките в подсъзнателното си програмиране, имаме шанса да престанем да...

Въпроси и отговори

Нежеланието на едно дете да се храни е резултат от погрешен подход на възрастните

Как да се справя с нежеланието на детето ми да се храни?

Спомням си един случай, когато станах свидетел на мъчението на едно малко човече, заклещено между масата и стола - главата му едва се показваше над огромната чиния, съдържанието на която задължително трябваше да бъде изядено. Майка му беше категорична, че няма да...
Не любовта „разглезва“ децата

Възможно ли е когато показвам свободно любовта си да разглезя детето си?

Не любовта „разглезва“ децата, а неумението на родителите да поставят граници и да бъдат последователни във въвеждането на правила. Много родители погрешно смятат, че строгостта е единственият начин, за да спечелят уважението на децата си. Но всъщност границите и...
Семейство

Има ли начин разводът на родителите да не травмира детето?

Разбира се, че има. Когато обясним на детето какво се случва без да драматизираме и без да обвиняваме другия, когато представим ситуацията за нещо естествено, което често се случва в живота на много хора, детето ще приеме промяната спокойно. . Обикновено децата...
Как да мотивираме децата да учат

Как да мотивираме децата да учат?

Детското любопитство е жажда за знание. Всяко дете се ражда с отворен ум, откривателски дух и неограничен потенциал. В зависимост от различни фактори, някои деца развиват по-рано  и в по-голяма степен потенциала си, други -  по-късно или в по-малка степен. Ролята на...
baby and bear

Могат ли някои приказки да травмират децата?

Приказките могат да вдъхновяват, могат да успокояват, но могат и да плашат децата ни. Някои приказки са толкова плашещи, че понякога създават трайни страхове у децата. Персонажи като баба Яга, чудовища и други подобни са измислени като олицетворение на злото, което...