В тийнейджърските си години и известно време след това много обичах да споря – с приятели, с родителите ми, дори с учителите си (спомням си как самоотвержено се борех срещу изискването в училище момчетата да бъдат много късо подстригани.) Изпитвах удоволствие да водя интелектуални словесни битки (понякога с часове), търсейки истината за живота. В повечето случаи спорех по важни теми, но понякога ей така, за забавление.

Колкото повече научавах за взаимоотношенията между хората обаче, толкова повече осъзнавах, че в спора рядко се ражда истина, но често се раждат агресия, болка, обида, инат, лъжи и манипулации – волни или неволни.

С течение на времето разбрах, че няма абсолютна истина, че всеки вижда света през филтъра на своите убеждения, предразсъдъци и страхове.

Разбрах, че колкото по-настоятелно се опитваме да убедим някого в нещо, толкова повече той ще затвори ума си за всичките ни аргументи. Егото му ще замъгли всякаква мисловна дейност. Всъщност вероятността другият да се съгласи с нас е много по-голяма, ако му признаем правото да не се съгласи.

Разбрах, че никога не може да си прав, когато се бъркаш в чужд живот, когато осъждаш и обвиняваш. Но винаги си прав да постъпваш както искаш в своя живот, дори с риск да сгрешиш. Понякога грешките се оказват правилни, а „разумните“ избори – грешки.

Разбрах, че възмущението е присъща черта на хората с предразсъдъци.  Възмущението е демонстриране на превъзхоство над другите и пълен отказ да ги разбереш. Хората, които са убедени, че знаят всичко, знаят най-малко.

Разбрах, че когато сме изпълнени с любов, винаги сме по-близо до истината – както до нашата, така и до чуждата.

Има граница, пресичането на която превръща разговора в битка. Това е моментът, когато възможностите за надграждане в гледните ни точки са се изчерпали и е време да спрем. От тук нататък вместо да разширяваме умовете си, започваме да ги затваряме. В най-крайните си форми ожесточеният спор се превръща във война – в семейството, на работното място или дори между държавите. А войната никога не носи нещо добро.

Вече знам, че ако някой не желае да види истина в моята гледна точка, няма смисъл да го убеждавам. Ако наистина съм права, рано или късно той ще го разбере. Защото кой доколко е бил прав показват само животът и времето.

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Защото представата ни за истина се променя и развива заедно с нас.

Все пак понякога в спора наистина се ражда нещо добро. Когато и двете страни са достатъчно израснали духовно, достатъчно толерантни и достатъчно мъдри, за да знаят, че още много неща не знаят. Тогава двете гледни точки не се противопоставят, а взаимно се разширяват, откривайки нови непознати истини. 

Въпроси и отговори

baby and bear

Могат ли някои приказки да травмират децата?

Приказките могат да вдъхновяват, могат да успокояват, но могат и да плашат децата ни. Някои приказки са толкова плашещи, че понякога създават трайни страхове у децата. Персонажи като баба Яга, чудовища и други подобни са измислени като олицетворение на злото, което...
Бащата

Как да преодолея собствените си страхове, че не се справям добре като родител?

Да имаш дете е все едно да изживееш детството си отново, като имаш възможност да поправиш грешките на родителите си. Разбира се, невъзможно е да не допуснеш никакви грешки, но колкото по-осъзнато подхождаш във всяка ситуация, толкова по-малка е вероятността да...
Момичето на люлката

Koга да кажа на детето си, че е осиновено?

Разговорът за осиновяването би трябвало да започне още от самото начало - още от първия ви ден заедно, дори детето да е съвсем малко бебе. Измислете си красива приказка, чрез която да обясните на детето вашата история и му я разказвайте докато расте. Например за...
Как да мотивираме децата да учат

Как да мотивираме децата да учат?

Детското любопитство е жажда за знание. Всяко дете се ражда с отворен ум, откривателски дух и неограничен потенциал. В зависимост от различни фактори, някои деца развиват по-рано  и в по-голяма степен потенциала си, други -  по-късно или в по-малка степен. Ролята на...
Нежеланието на едно дете да се храни е резултат от погрешен подход на възрастните

Как да се справя с нежеланието на детето ми да се храни?

Спомням си един случай, когато станах свидетел на мъчението на едно малко човече, заклещено между масата и стола - главата му едва се показваше над огромната чиния, съдържанието на която задължително трябваше да бъде изядено. Майка му беше категорична, че няма да...

Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително към себе си и околните. Когато осъзнаем грешките в подсъзнателното си програмиране, имаме шанса да престанем да...

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Още публикации

Истината е променлива величина

Недобрата и недостатъчна комуникация между хората, е причина те да запълват липсващите парченца от пъзела на взаимоотношенията си с измислени...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина,...

Несподелената любов

Подсъзнателни убеждения, характерни за несподелено влюбените: Истинската любов е недостижима илюзия.Трябва да полагам много усилия, за да спечеля...

Не насилвай нещата

Не притискай хората да правят това, което искаш, не форсирай връзки, действия и  процеси. Всяка сила ражда съпротивление. Когато някой откаже да...