„Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата.“

Гранд Милър

 

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху  проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни… И така, докато пораснем, вече сме се научили да не се чувстваме безгрижни, да се смеем по-малко и „да бъдем сериозни“. Научили сме се да носим мрачната маска на „сериозността“, която ни държи в капана на сивия, равен и скучен живот, изкуствено лишен от емоционална експресивност…

Чувстваме се виновни, ако си позволим по-дълго бездействие. Сякаш един вътрешен глас непрекъснато ни повтаря:‚,Ден без свършена работа е загубен ден!“ Така наречените „почивни дни“ също се превръщат в работни – запълваме ги с домакински дейности или с работа, взета за вкъщи. Колкото повече работа поемаме, толкова по–доволни сме от себе си, независимо че сме преуморени и изнервени.

Просто смятаме, че това е правилният начин да живеем, отговорното отношение към живота и хората. „Колкото повече се преуморяваш, толкова по-стойностен човек си!“ Точно това ни казва този строг и безкомпромисен вътрешен глас, който не ни разрешава да се забавляваме и щом ни види, че малко сме забавили темпото и сме седнали пред телевизора, започва да повтаря: „Спри да мързелуваш! Хайде на работа! Пропиляваш си живота в бездействие!“

Не знам колко от вас ще се припознаят в това състояние, но в моето обкръжение повечето хора над 25 са такива. Като се добави и факта, че много от хората, дори когато не работят, пак мислят за работа, се оказва, че убеждението „Единствено трудът ни прави стойностни“ ни превръща в роби и ни отнема правото да се наслаждаваме на живота. Превръща ни в роботи, които се въртят в омагьосаната въртележка на ежедневието, като редуват работа със сън и хранене. Въртележката се върти толкова бързо, че нямаме време да осъзнаем къде и как сме изгубили смисъла… някъде по пътя сме изгубили вкуса и цветовете на радостния живот. Чудим се защо правим всичко „както трябва“, а ни липсва усещане за хармония…   

Синдромът на прекалената сериозност „краде“ щастието, смеха и забавленията от живота ни. Превръща ни в посредствени, скучни и мрачни хора, забравили, че душите ни се хранят с радост и любов.

Всяко дете си мечтае за забавни родители, които са способни да се търкалят по пода докато играят с децата си, да скочат с дрехи в басейна и да пеят с пълен глас докато шофират…  Детето в нас също си мечтае  поне понякога да бъдем малко луди и да излизаме от очертанията.

Време е да реабилитираме радостта, смеха и забавленията в живота си. Да си позволим да изразяваме свободно чувствата си и да живеем както ни харесва, а не както са ни учили, че „трябва“. Да си разрешим да бъдем безгрижни и дори понякога по детски несериозни, да си позволим да изключваме „важните“ проблеми от ума си поне за известно време.

Да разрешим на децата си да поиграят, независимо колко имат да учат, да си позволим в почивните дни повече да се забавляваме и дори малко да помързелуваме. Да си позволим. когато не ни се готви, да си поръчаме пица и когато се чувстваме много уморени, да си дадем пауза, защото в крайна сметка нищо не е по-важно от това да се чувстваме добре. 

Едно от правилата на живота, което децата знаят, но повечето възрастни са забравили е, че колкото повече се радваш на живота, толкова по-хубав става той.  

„Времето, което ти е доставило удоволствие, докато си го губил, не е изгубено“

Джон Ленън

 

Не отлагай за утре нещо, което може да ти донесе радост днес!

Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца

Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително към себе си и околните. Когато осъзнаем грешките в подсъзнателното си програмиране, имаме шанса да престанем да...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация... Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички...

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Синдромът на прекалената сериозност

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…

Любовта е психотерапия

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си?

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.

Още публикации

За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в...

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от...

Страхувате ли се да споделяте?

Страхувате ли се да покажете уязвимостта си? Имате ли приятел или близък, който знаете, че ще ви разбере и подкрепи безусловно?   Всички имаме...