Случвало ли ви се е да се измъчвате за някоя минала ситуация, в която мислите, че не сте направили най-добрия избор или не сте дали най-доброто от себе си?  Един вътрешен много досаден глас ви напомня отново и отново, че сте сгрешили, или че сте изглеждали глупаво.

Усещате как вътрешната ви увереност се стопява като снежна топка, изместена от съмнението и самообвиненията. Поводът може да е нещо дребно като „Защо казах тази глупост на интервюто за работа?“ или нещо наистина важно като „Защо се разделих с първата си любов?“, но и в двата случая сме подвластни на илюзията, че е можело да постъпим по друг начин, без да осъзнаваме, че е имало  може би не една причина, за да се случи точно това, което е станало.

Всеки от нас реагира в дадена ситуация според моментното си състояние, според етапа на личностното си развитие и подсъзнателния си „багаж“. Така, че това, което се е случило е било резултат от много невидими за нас фактори и в известна степен е било неизбежно. 

Така е трябвало да стане… за да научим някакъв урок, за да разширим съзнанието си, за да станем по-добри и състрадателни. Може би така е трябвало да стане, за да отворим по-широко очите и сърцето си за друга гледна точка към живота, да преоткрием себе си в друга светлина… Често се случва след време да осъзнаем, че някоя наша грешка всъщност е била правилно решение.

Всички сме чували фразата „Каквото е писано да стане, ще стане…“  Преди време тази философия ми се струваше малко примиренчески пасивна и дълго време бях скептична към нея, докато не осъзнах, че в нея има истина. „Писаното“ е предопределеността на част от събитията в живота ни от много фактори, върху които нямаме контрол и дори не подозираме за тях.

Въпреки правото и свободата си да правим безброй избори, в живота ни все пак има известна предопределеност: външна – от факторите извън нас и вътрешна – от подсъзнателната ни програма.

Подсъзнателната ни програма, с която всеки се сдобива в детството си, определя около 95 процента от нашите избори. Тази подсъзнателна програма носи мисловни модели, наследени от родители, баби и дядовци, от всичко видяно и чуто от най-ранно детство.

С времето ние се променяме и гледната ни точка също се променя. Подсъзнателната ни програма се развива. Затова днес ни се струва странно, че преди време сме постъпили по определен начин. Но това е бил начинът, по който сме могли да постъпим тогава.

Всяко наше действие има предистория и следистория… Случило се е това, което  предисторията е изисквала. Следисторията пък ще стане предистория за някое следващо наше действие. Всички наши действия и избори са вплетени в причинно-следствена връзка.

Всичко, което ни се случва, е подчинено на личната ни еволюция и Вселенските закони. Плановете на Вселената за нас често са по-различни от нашите и винаги са по-мъдри.

Да се довериш на Вселената и да разчиташ на нейната подкрепа носи невероятно облекчение. Това означава да свалиш от себе си тежката отговорност да контролираш всичко и всички около себе си. Тогава животът започва да тече леко и хармонично. Конфликтите и проблемите започват да се решават лесно, започваш да преоткриваш смисъла в живота си, да тълкуваш случващото се по-различен начин.

Разликата между смирението и примирението е дозата мъдрост и осъзнатост. В примирението има отчаяние, принуда и страдание. Смирението е търпение, спокойствие и вяра в доброто развитие на ситуацията.  Важното е да живеем със сърце. То е връзката ни със Силата над нас и има способността да облагородява всичко, което подсъзнателната ни програма ежеминутно сътворява.

Скритата агресия

Скритата (пасивна) агресия е толкова разпространена във взаимоотношенията между хората, че донякъде сме свикнали с нея и често не я разпознаваме. Ирония, сарказъм, надменно мълчание и игнориране, манипулации… психическата агресия има много лица. Откритата словесна агресия пък често се представя като справедливо възмущение или добронамерена критика, докато в повечето случаи е просто осъждащо обвинение. Повечето хора не са подготвени да се защитят, а много хора са агресивни, без да го осъзнават дори.

Любовта не е точно това, което очакваме

Всеки ден по света се разделят хиляди хора. Някои от тях са престанали да се обичат, някои никога не са се обичали, но някои се разделят въпреки, че се обичат. Предават се, отказват се от любовта си, просто защото не знаят как да преминат през неизбежните кризи на съжителството.

Всяко дете носи нещо гениално в себе си

Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.

За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в детството си, е формирало представата ни за себе си. Тя в голяма степен ще определя очакванията ни от живота, самочувствието…

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Прочетете още