В живота на всеки от нас има хора, които ни дават крила и такива, които ни подрязват крилата. Хората, които се опитват да ни смачкат, го правят просто защото самите те се чувстват смачкани. Дали ще го позволим обаче зависи от самите нас.

Когато някой ни показва открито (или не чак толкова открито), че не ни харесва…  всичко е наред. Това просто означава, че сме различни. Хората имат различни убеждения, ценности и представи за живота. Дори най-харизматичните, успели и добри хора не са харесвани от всички.

И все пак, в повечето случаи, когато някой е враждебен към нас, сме склонни да търсим причината в някакви свои липси или погрешния си подход към този човек. Оставаме с горчивото усещане, че нещо не ни е наред. Чувстваме се наранени и започваме да се съмняваме в собствената си стойност. Колкото повече такива хора сме допуснали в обкръжението си, толкова повече пада нивото на нашата самоувереност. В повечето случаи, дори не го осъзнаваме. 

Имаме пълното право да избираме кой и доколко да участва в живота ни. Странното е, че често се опитваме да спечелим точно хората, които ни подценяват или игнорират. Сякаш, за да им докажем, че не са прави.

Но всъщност, колкото повече усилия полагаме да се харесаме на някого, толкова по-малко ни уважава и цени. 

Желанието да се харесаме на хора, които очевидно не ни харесват, е доста глупаво и безрезултатно. А можем просто да приемем, че сме напълно ОК ако някой не ни харесва, и това само означава, че този човек не е подходящата компания за нас. Както и ние за него.    

Нормално и неизбежно е да има хора, които не ни харесват. Всъщност причините, в повечето случаи, са свързани със състоянието на човека, който има нещо против нас. Мотивите за враждебността може да са подхранвани дори от нашите положителни качества.

Какви може да са причините, за да не ни харесват? Ето някои от тях:

  • Имаме различни убеждения, ценности и начин на живот
  • Приличаме по нещо на някого, който е наранил другия в миналото
  • Имаме различен социален или материален статус
  • Притежаваме силни черти от характера, които другият не притежава
  • Имаме различна степен на чувствителност и емоционалност
  • Казали сме нещо, което е изтълкувано погрешно
  • Казваме истината, дори да е неудобна
  • Не се страхуваме да казваме „не“
  • Различни сме от повечето хора
  • Имаме висока самооценка

Със сигурност има още много причини да не ни харесват, които не само не са липси, а по-скоро ни определят като силни и стойностни хора. 

Като изключим случаите, когато сме се държали зле с някого (грубо, агресивно), във всички други ситуации, причината за враждебност от страна на някого, си е в самия него.

Да се стремим да отговорим на очакванията на всички хора е заучено поведение в детството. Убеждението, че заслужаваме обич и уважение, само ако даваме и угаждаме на другите, е доста сбъркано, и е причина да привличаме хора, които ни третират зле. Ако ни се налага да полагаме много усилия, за да спечелим нечия любов или уважение, най-вероятно човекът не е достатъчно осъзнат, за да ги оцени. 

Има теория, че всеки от нас се превръща в средно аритметично на петте човека, с които общува най-много в ежедневието си. Звучи правдоподобно и логично. Защото всички наши взаимоотношения представляват обмен на енергия и идеи, които неизбежно оставят следа в нас. Взаимоотношенията ни с другите хора неусетно ни моделират. Избирайки да общуваме предимно  с подкрепящи и забавни хора, избираме самите ние да бъдем такива, да растем и да се чувстваме добре.


Борбата за власт в любовта

В днешно време по сватбите има много ранени от токчета мъже… Булките често са много войнствени, когато се стигне до ритуала с настъпването, който символизира разпределението на власт в семейството.
Днешните жени отказват да се жертват и подчиняват като своите майки и смело въвеждат нови правила в любовта. Мъжете също еволюират и стават по-осъзнати, толерантни и демократични в отношенията си с нежния пол. Но все още не достатъчно.

Детската „бавност“ е естествената скорост на живота

В практиката си на семеен консултант непрекъснато срещам родители, които са притеснени и изнервени от бавното темпо, с което децата им правят всичко – бавно се събуждат, бавно се обличат, бавно се хранят, бавно учат и особено бавно заспиват. Всъщност „бавността“ е характерна за всички деца. Бавната скорост на живот е естествена и здравословна не само за децата, но и за възрастните.

Когато вкъщи започнат да летят чинии

10 начина за освобождаване на напрежението във връзката Всяко съвместно съжителство преминава задължително през периоди на нарастващо напрежение. Близостта е изпитание, при което е неизбежен сблъсъкът на убеждения, навици, его. Кризите винаги са знак, че са се…

Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си?

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.

Любовта е психотерапия

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

В какъв филм живееш?

Има един израз в разговорния български „филмираш се“, който използваме обикновено в случаи, когато някой се самонавива и вживява в някаква измислена от него история, която често е далече от истината.

Синдромът на прекалената сериозност

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…

Истината е променлива величина

Недобрата и недостатъчна комуникация между хората, е причина те да запълват липсващите парченца от пъзела на взаимоотношенията си с измислени тълкувания. Това се случва ежедневно на всички нас. Затова отношенията между хората са толкова сложни и заплетени, пълни с…

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация… Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички…

Прочетете още: