Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Колкото и да е абсурдно, често съзнателно се пазим от еуфорията на ентусиазма. Страхуваме се да не бъдем разочаровани от живота и  от себе си, да не изглеждаме наивни и незрели.  Отказваме се доброволно от специалната енергия, която  сбъдва мечти и прави невъзможните неща възможни.   

Като деца всички ние сме преливали от ентусиазъм, но някъде по пътя на порастването си сме го изгубили.

Преживели сме срам от неуспех, разочарование от неспазени обещания. Някой ‚реалист“ някога пренебрежително се е усмихнал на идеята или мечтата ни… Някой някога някъде ни е „помогнал“ да престанем да вярваме в чудесата на живота.

И подсъзнателно или съзнателно сме се отказали от ентусиазма си. Както и от показването на много други чувства. Защото ни е страх да не паднем от високо, да не се ударим в „стена“, да не се провалим.

Песимистичната житейска философия „ Не очаквай много от живота, за да не се разочароваш“ и убеждения като „ Животът е труден“, „Една птичка пролет не прави“ и други подобни са в основата на страха от показване на ентусиазъм.    

Но така или иначе, чудесата се случват всеки ден.

Тези, които са успели да запазят детския си ентусиазъм към живота, са най-креативните и успешни хора на планетата.  Различните, дръзките, малко лудите, са тези,  които променят света и го дърпат напред. „Наивните“ ентусиасти, които не се страхуват да бъдат такива, преместват границите на възможното…

Защото както е казал Емерсън „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ако искаме да запазим ентусиазма у децата си, е нужно и самите ние да си припомним какво е „да летиш“ в мислите си, с риск да преживеем някоя и друга житейска турбуленция… 

Преди години в градинките, за по-неосъзнатите хора имаше табелки „Пазете тревата!“. Може би имаме нужда да си сложим подобни табелки, на които да пише „Пазете ентусиазма!“ Особено в училищата и вкъщи в детските стаи.

За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в детството си, е формирало представата ни за себе си. Тя в голяма степен ще определя очакванията ни от живота, самочувствието…

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Така е било предопределено да стане…

Случвало ли ви се е да се измъчвате за някоя минала ситуация, в която мислите, че не сте направили най-добрия избор или не сте дали най-доброто от себе си?  Един вътрешен много досаден глас ви напомня отново и отново, че сте сгрешили, или че сте изглеждали…

Радвай се на малкото, но си позволи да искаш най-доброто…

Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито  успяват да се зарадват на малкото, което имат. Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв…

Страхувате ли се да споделяте?

Страхувате ли се да покажете уязвимостта си? Имате ли приятел или близък, който знаете, че ще ви разбере и подкрепи безусловно?

Прочетете още