Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Колкото и да е абсурдно, често съзнателно се пазим от еуфорията на ентусиазма. Страхуваме се да не бъдем разочаровани от живота и  от себе си, да не изглеждаме наивни и незрели.  Отказваме се доброволно от специалната енергия, която  сбъдва мечти и прави невъзможните неща възможни.   

Като деца всички ние сме преливали от ентусиазъм, но някъде по пътя на порастването си сме го изгубили.

Преживели сме срам от неуспех, разочарование от неспазени обещания. Някой ‚реалист“ някога пренебрежително се е усмихнал на идеята или мечтата ни… Някой някога някъде ни е „помогнал“ да престанем да вярваме в чудесата на живота.

И подсъзнателно или съзнателно сме се отказали от ентусиазма си. Както и от показването на много други чувства. Защото ни е страх да не паднем от високо, да не се ударим в „стена“, да не се провалим.

Песимистичната житейска философия „ Не очаквай много от живота, за да не се разочароваш“ и убеждения като „ Животът е труден“, „Една птичка пролет не прави“ и други подобни са в основата на страха от показване на ентусиазъм.    

Но така или иначе, чудесата се случват всеки ден.

Тези, които са успели да запазят детския си ентусиазъм към живота, са най-креативните и успешни хора на планетата.  Различните, дръзките, малко лудите, са тези,  които променят света и го дърпат напред. „Наивните“ ентусиасти, които не се страхуват да бъдат такива, преместват границите на възможното…

Защото както е казал Емерсън „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ако искаме да запазим ентусиазма у децата си, е нужно и самите ние да си припомним какво е „да летиш“ в мислите си, с риск да преживеем някоя и друга житейска турбуленция… 

Преди години в градинките, за по-неосъзнатите хора имаше табелки „Пазете тревата!“. Може би имаме нужда да си сложим подобни табелки, на които да пише „Пазете ентусиазма!“ Особено в училищата и вкъщи в детските стаи.

Скритата агресия

Скритата (пасивна) агресия е толкова разпространена във взаимоотношенията между хората, че донякъде сме свикнали с нея и често не я разпознаваме. Ирония, сарказъм, надменно мълчание и игнориране, манипулации… психическата агресия има много лица. Откритата словесна агресия пък често се представя като справедливо възмущение или добронамерена критика, докато в повечето случаи е просто осъждащо обвинение. Повечето хора не са подготвени да се защитят, а много хора са агресивни, без да го осъзнават дори.

Любовта не е точно това, което очакваме

Всеки ден по света се разделят хиляди хора. Някои от тях са престанали да се обичат, някои никога не са се обичали, но някои се разделят въпреки, че се обичат. Предават се, отказват се от любовта си, просто защото не знаят как да преминат през неизбежните кризи на съжителството.

Всяко дете носи нещо гениално в себе си

Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.

За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в детството си, е формирало представата ни за себе си. Тя в голяма степен ще определя очакванията ни от живота, самочувствието…

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Прочетете още