В днешно време по сватбите има много ранени от токчета мъже… Булките често са много войнствени, когато се стигне до ритуала с настъпването, който символизира разпределението на власт в семейството. 

Днешните жени отказват да се жертват и подчиняват като своите майки и смело въвеждат нови правила в любовта. Мъжете също еволюират и стават по-осъзнати, толерантни и демократични в отношенията си с нежния пол. Но все още не достатъчно.

Войната между половете  се случва както в общественото пространство, така и вкъщи. Жените имат да постигат още много в борбата си за равноправие и взаимно уважение.  Факт е, че все още всяка втора жена на планетата е обект на психическо или физическо насилие и все още жените като цяло получават по-ниски заплати от мъжете…  

Феминизмът 

Феминизмът е закономерно явление след толкова векове патриархат. Движението за правата на жените се заражда още в края на 19-ти век и първоначалната му цел е жените да получат избирателни права. През 20-ти век платформата му се разширява и феминизмът постига наистина огромни успехи по отношение на равноправието между половете. 

Сближаването на социалните роли на половете е естествен етап от човешката еволюция. По-голямото участие на жените в обществения живот прави света по-благороден и балансиран. Колкото повече жени участват в световната политика, толкова по-малко войни ще има. Защото женската съзидателна сила отхвърля и побеждава насилието.     

Сега повече от всякога, в някои части на света, правата и възможностите за развитие на двата пола изглеждат иззравнени, Жените печелят все повече победи и влияние във всички сфери на живота, а мъжете като че ли са леко стсреснати от силата и конкуренцията на жените. 

Всъщност мъжките  страхове са неоснователни, защото еманципацията на жените улеснява живота на мъжете, които вече не са длъжни сами да изхранват семействата си. Освен това заетостта на жените в обществения живот дава възможност на мъжете да участват по-активно в отглеждането на децата и да изградят по-силна емоционална връзка с тях.  

Малко известен факт е, че българките са сред най-еманципираните жени в Европа.  Към 2018 г. България е на 4 -то място в ЕС по процент жени-лидери – 39% от всички ръководни постове у нас са заети от жени.

Борбата за власт във връзките

Наследеният от предишните поколения антагонизъм между половете все още живее в подсъзнателните ни мисловни програми, заучени от детството. Понякога днешните  жени отмъщават за съдбата на майките и бабите си, а мъжете плащат за тираничността на бащите и дядовците си. Понякога просто повтаряме без да осъзнаваме, грешките които са правили поколенията преди нас.

Борбата за контрол във връзката е режисирана от подсъзнателните ни страхове и предразсъдъци като „ Ако аз не превзема властта, другият ще го направи“ или „Ако се съобразявам много със жена си, значи съм „мъж под чехъл“, или „Щом той/тя не приема мнението ми, значи не ме уважава.“ 

Когато сме слаби и неуверени в себе си, имаме нужда да контролираме хората около нас, за да не допуснем да ни наранят.

Колкото по-неосъзнати и изпълнени със страхове сме, толкова по-болезнено и агресивно е егото ни.  Неговата функция е да ни пази и много често то се бори дори срещу въображаеми опасности. 

В някаква степен,  борбата за надмощие се случва във всяка връзка. Сблъсъкът на убеждения и его е неизбежен, когато има близост между хората, независимо от какъв пол са. Колкото по-голяма е близостта, толкова повече убеждения по различни теми се сблъскват в общуването. 

В повечето случаи обаче ни е трудно да приемем, че някой иска да оспори убежденията ни и приемаме противопоставянето като лична обида. Обикновено това се случва още в първите години от връзката. Преодоляването на този труден етап много зависи от степента ни на личностно развитие и осъзнатост. 

Осъзнатостта слага край на его – войната

Манипулациите за контрол във връзката, игричките за психологическо превъзходство и неискреността винаги са губещи в любовта. Всеки, който се прави на велик манипулатор и стратег, в крайна сметка остава сам с лъжите си. И като „бонус“ получава от Вселената достатъчно подходящи преживявания, за да осъзнае, че любовта може да бъде само искрена. Защото любовта се случва между душите, които безпогрешно различават фалшивото от автентичното.   

Отнема огромно количество енергия да водим ежедневна битка с човека до нас. Докато  най-после осъзнаем, че тази битка има за цел нашето израстване. Осъзнатостта  слага край на страданието и обвиненията, на безсмислените и изтощителни спорове.

Идва момент когато осъзнаваме, че подчиняването е несъвместимо с любовта. Защото когато подчиним любимия човек, той губи своята притегателна сила за нас, а ние губим собствената си любов… 

Да пазим взаимно достойнството си, означава да уважаваме любовта си. Уважавайки човека до нас, показваме уважение към себе си.

Когато се освободим от страховете и предразсъдъците си, се освобождаваме и от желанието да се себедоказваме за сметка на човека до нас. Разбираме, че различните гледни точки ни обогатяват, че връзката ни има нужда от единомислие по някои основни теми, а не от еднаквомислие за всичко.  

Повече по темите  за любовта можете да прочетете в книгата „Какво се случва с любовта?“


Любовта не е точно това, което очакваме

Всеки ден по света се разделят хиляди хора. Някои от тях са престанали да се обичат, някои никога не са се обичали, но някои се разделят въпреки, че се обичат. Предават се, отказват се от любовта си, просто защото не знаят как да преминат през неизбежните кризи на съжителството.

Всяко дете носи нещо гениално в себе си

Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.

За любовта към себе си и егоизма…

Научаваме се да обичаме или да не обичаме себе си още като деца. Отношението на родителите ни към нас и на другите хора, с които сме общували в детството си, е формирало представата ни за себе си. Тя в голяма степен ще определя очакванията ни от живота, самочувствието…

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Така е било предопределено да стане…

Случвало ли ви се е да се измъчвате за някоя минала ситуация, в която мислите, че не сте направили най-добрия избор или не сте дали най-доброто от себе си?  Един вътрешен много досаден глас ви напомня отново и отново, че сте сгрешили, или че сте изглеждали…

Радвай се на малкото, но си позволи да искаш най-доброто…

Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито  успяват да се зарадват на малкото, което имат. Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв…

Страхувате ли се да споделяте?

Страхувате ли се да покажете уязвимостта си? Имате ли приятел или близък, който знаете, че ще ви разбере и подкрепи безусловно?

За бившата любов… с уважение

Има два начина да се разделим с някого – с достойнство или без… В първия случай ще успеем много по-бързо да върнем хармонията си, да осмислим уроците и да продължим напред. Във втория случай ще потънем в самосъжаление, омраза и гняв, и ще подхранваме болката си…

Позволи си да помързелуваш…

Можете да познаете кой е чистил и подреждал вкъщи по количеството забележки, които отправя към останалите.  Умората ни прави зли. Абсурдно е как eдна жена може да даде всичко от себе си… да изчисти, да подреди, да напазарува и да наготви, да аранжира по…

Доброто винаги в крайна сметка побеждава…

Знам, че много хора веднага ще оспорят това твърдение. И ще са прави, но само ако гледаме на нещата в краткосрочен план. Погледато по-мащабно, в дългосрочен план, доброто все пак винаги успява да надделее. Лошите дни са по-малко от добрите. Историята на човечеството го доказва.


Прочетете още: