Подсъзнателни убеждения, характерни за несподелено влюбените:

  • Истинската любов е недостижима илюзия.
  • Трябва да полагам много усилия, за да спечеля любовта на другите.
  • Привличат ме само хора, които ме превъзхождат.

Ако от малки сме свикнали хората, които обичаме, да ни пренебрегват, навикът да обичаме несподелено ще ни кара да отхвърляме тези, които ни обичат и да се стремим към тези, които ни пренебрегват.

Недостатъчно проявената родителска любов създава у детето ниска самооценка заедно с убеждението ”Аз не заслужавам да ме обичат, трябва да полагам много усилия, за да спечеля любовта на хората, които харесвам”. Липсата на любов към себе си е причина да поставяме обекта на любовта си над себе си, с което всъщност го поощряваме да се държи пренебрежително към нас.

Когато имаме ниска самооценка, не оценяваме хората, които харесват нас, защото смятаме себе си за „ниска летва” и тези, които ни харесват явно имат ниски критерии. Хората, които не са свикнали да получават любов, могат да се почувстват объркани и дори уплашени, ако някой им предложи голяма споделена любов. Както човек, който е бил лишен от свобода дълго време – ако я получи не знае какво да прави с нея.

Споделената любов е извън зоната на комфорт на много хора. И докато не осъзнаят причините за това, те ще се влюбват само несподелено. Дори ако се случи обектът на несподелената им любов да отговори на чувствата им, те ще загубят интерес към него и ще си намерят друг, когото да обичат несподелено.

Несподелено обичащите страдат много, в известен смисъл са мазохистично пристрастени към болката и самосъжалението, към нещастието си. Не могат да изживеят живота си истински, не могат да му се радват. Изпитват силен глад за любов и същевременно са неспособни да приемат, да съпреживяват любов. Имат убеждението, че хубавите неща в живота се случват трудно, че мечтите рядко се сбъдват. Особено техните. За тези хора истинската любов си остава само една невъзможна неосъществима мечта. Влюбват се не толкова в човека, колкото в неговата недостижимост, която възприемат като превъзходство.

Ако подсъзнателната ни представа за любовта е, че е трудно постижима, споделената любов ни се струва неистинска.

Всяка любов има потенциала да стане споделена. Но когато страдаме и не вярваме, че я заслужаваме, я отблъскваме. Затова често, когато престанем да мислим за старата несподелена любов, най-после изненадващо получаваме дългоочаквания отговор на чувствата си. Защото вече не се съпротивляваме, изпитвайки отчаяние и болка. 

Разликата между несподелената и споделената любов е, че в едната винаги има недостиг и дисхармония, а в другата изобилие и хармония. За да обичаме споделено е необходимо да обичаме себе си и да вярваме, че заслужаваме да ни обичат. Когато сме в хармония със себе си, сме в хармония и с Вселената. Привличаме всичко, което искаме.


Какво се случва с любовта - корица

Абонирайте се за бюлетин

Абонаментът ви дава свободен достъп до първите три глави на книгата "Какво се случва с любовта?"

Моля да потвърдите на посоченият е-майл адрес желанието си, за Вашият абонaмент