Какво правите когато паднете по житейския си път?

Някои хора реагират така:
– Ох, как паднах! Ужас! Какво да правя сега? Горкичкият аз! Толкова ме боли! Животът е несправедлив! Нямам късмет…Той/тя е виновен/а, че паднах… мисля, че ми подложи крак или ме блъсна… не съм сигурен как точно стана, но съм сигурен, че има някой виновен да падна… и сега ме виждат, че съм паднал и никой не ми помага да стана, на никого не му пука за мен, за това, че страдам и че ме боли… Всички са против мен… като си помисля, падам от малък… нещо ми е сбъркано… аз съм падащ човек и никой не разбира, колко ми е зле, никой не иска да направи нещо, за да се оправя… дори когато се оплаквам, охкам и викам силно… няма кой да ме вдигне…

Но има и хора, които падат, стават, изтупват праха и самосъжалението от себе си и продължават по пътя на живота… Техният мислен монолог е доста по-различен:
– Упс, паднах! Ставам и продължавам! И преди ми се е случвало да падам, на всички се случва понякога… ОК, все пак защо паднах? Какво ме препъна? Може би трябва по-внимателно да гледам къде вървя и да не бързам толкова много…и като видя препятствие да го заобиколя, а не да се блъскам в него…

 

Това, което съм разбрала от моите падания, е че колкото по-бързо станеш, по-бързо ти минава болката. Колкото по-малко се самосъжаляваш и оплакваш, толкова по-лесно е да станеш и да продължиш напред.

Докато лежиш и охкаш дори не можеш да видиш какво те е „спънало”, защото ти липсва добра перспектива – периметърът ти на виждане е много ограничен. Така, че когато паднеш, първата ти цел би трябвало да бъде да станеш колкото се може по-бързо и да не придаваш прекалено значение на случилото се. Когато се фокусираме върху болката, тя се увеличава…

След като се изправиш вече е добре да си зададеш въпроса: „Защо паднах?” А не „Кой е виновен, за да падна?” Вторият въпрос е капан. Капанът на жертвата. Влезеш ли в него, измъкването е много трудно. Капанът на жертвата ще те държи здраво в паднало състояние, няма да ти позволи да се изправиш. Някои хора прекарват в този капан с години, някои цял живот. Всъщност повечето хора прекарват голяма част от живота си в този капан. Коварното на този капан е, че когато сме били малки никой не ние предупредил за него.

Другата особеност на този капан е, че много трудно някой друг може да ви освободи от него. Трябва да се откачите сами. Ключът, с който можете да отключите капана е радостта от живота… във всичките и проявления… любов, вдъхновение, смях, забавления, творчество…

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

read more post

Sun

Когато паднеш, ставай бързо и продължавай напред!

Какво правите когато паднете по житейския си път? Някои хора реагират така: - Ох, как паднах! Ужас! Какво да правя сега? Горкичкият аз! Толкова ме боли! Животът е несправедлив! Нямам късмет...Той/тя е виновен/а, че паднах... мисля, че ми подложи крак или ме блъсна......
Believe in yourself

Когато някой не вярва в теб, не се старай да му се доказваш

Доказвай единствено на себе си колко си добър, колко си можещ, колко си силен. Доказвай си, че можеш да надскочиш собствените си граници. Доказвай си, че няма невъзможни неща за теб. Когато някой те подценява и ти обяснява как не можеш или не си достатъчно талантлив,...
world

Децата ни имат нужда от положителна нагласа към произхода си

Децата ни имат нужда от положителна нагласа към произхода си   Всяко дете се чувства щастливо от мисълта, че неговата майка е най-добра, най-хубава и най-много го обича. Убеждението, че в семейството и рода, от които произлизаме, е имало можещи и силни хора, дава...
Какво се случва с любовта - корица

Абонирайте се за бюлетин

Абонаментът ви дава свободен достъп до първите три глави на книгата "Какво се случва с любовта?"

Моля да потвърдите на посоченият е-майл адрес желанието си, за Вашият абонaмент