Могат ли някои приказки да травмират децата?

Някои приказки са толкова плашещи, че понякога създават трайни страхове у децата. Персонажи като баба Яга, чудовища и други подобни са измислени като олицетворение на злото, което трябва да бъде победено. Но децата в по-ранната си възраст не се чувстват  достатъчно силни, за да се преборят в съзнанието си с тези образи. Детската психика е много нежна и деликатна. В сравнение с възрастните, децата по-трудно разграничават измислицата от реалността. Много е важно да внимаваме с какво пълним подсъзнанието и съзнанието на детето.

Приказките, които са благоприятни за развитието на децата, са вдъхновяващите истории. Такива са „Мечо Пух”, „Цар Лъв”, „Тарзан”, „Книга за джунглата”, „Малката русалка”, „Пипи дългото чорапче”, „Том Сойер” и други, в които лошите персонажи са по-бледи и по-малко впечатляващи образи в сравнение с добрите герои.

Прекрасно влияние върху децата оказват измислените от родителите приказки и истории, свързани с реалния живот. Творческото отношение при разказването е много ценно. Можем да променяме и доизмисляме дори съществуващите приказки, за да ги направим по-достъпни и интересни за децата си. Можем да видоизменяме сюжетите като вмъкваме елементи, свързани с интересите на детето и елиминираме моментите, които го плашат. Можем да измислим приказка, в която главен герой е детето ни, което се справя успешно с всяка ситуация и изпитание.

Историите за Мечо Пух са създадени именно така – от един прекрасен татко, който всяка вечер разказвал приказка за лека нощ на любимото си малко момченце Кристофър.

А. А. Милн превръща играчките на сина си и самия Кристофър в герои на забележителни  с мъдростта и позитивизма си забавни истории. Вече почти век по-късно мъдростите на Мечо Пух продължават да бъдат актуални и да учат децата ни и самите нас на любов, доброта и позитивно мислене.

Още публикации