Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.