Стела Даскалова: Любовта е най-мощната мотивация за живот

Интервю: Александра Милева Техните души

Стела Даскалова е писател и семеен консултант. Автор е на книгите „Всичко започва от детството“, „Какво се случва с любовта“ и „Всяко дете е герой“. В деня на влюбените избрах да ви представя точно нея, защото тя знае какво е любовта, не само интимната, но и тази към нас самите и заобикалящия ни свят.
С думите на Стела пожелавам на всички да обичаме повече и да прочете поне една от трите книги, защото в тях може да откриете ценни отговори за вас самите!

Стела, ти като писател, издал цяла книга за любовта – как би обобщила какво е любовта?
Любовта е смисълът. Когато обичаме, имаме усещане, че живеем истински. Способността ни да обичаме е ключът към щастието, хармонията и успеха. В трудни ситуации пак любовта е енергията, която винаги ни дава вярното решение. Хората обаче имат много предразсъдъци, страхове и негативни убеждения за любовта, които стават причина за страдание, недоразумения или отказ от любов. В книгата си „Какво се случва с любовта?” пиша за тези заблуди и страхове, които ни пречат да обичаме свободно и да бъдем щастливи.

Как ни влияе любовта? Какви сме когато обичаме? 
Любовта е двигател на личностното ни развитие и най-мощната мотивация за живот. Когато обичаме можем с лекота да надскочим собствените си граници, да отключим потенциала си и да бъдем изненадани колко голям е той. Най-важната любов е любовта към себе си, която обаче много хора не са развили, защото не са получили достатъчно любов от родителите си. Хората, които не обичат себе си са толкова гладни за любов, че когато се влюбят стават зависими. А любовта – зависимост причинява болка и страдание. Така, че хората, които обичат себе си са щастливи, когато се влюбят, а хората които не обичат себе си, страдат когато се влюбят – от страхове, от ревност, от чувство за малоценност.

Говори се, че любовта може да излекува всяка болест, само интимната любов ли може да бъде толкова силна?
Когато се развиваме личностно и духовно, разширяваме представата си за любов, ставаме способни да я почувстваме в различните и форми и нива. Колкото повече любов има в живота ни извън интимната ни връзка, толкова по-хармонична и прекрасна ще е самата тя. Много от хората не осъзнават колко е важно да се обградят в живота си с любими хора и неща, за да са здрави и щастливи. Не осъзнават, че винаги имат избор. Важно е да обичаме работата си, да обичаме приятелите и хората, с които общуваме, да обичаме къщата, в която живеем, да обичаме страната си. Важно е дори кафето, което си купуваме да ни е любимото, а не да купуваме това, което е в промоция. Когато правим изборите си с любов, проявяваме разбиране, самоуважение и любов към себе си. Така се приближаваме към най-добрата си версия, постигаме вътрешна хармония и започваме да обичаме живота си. Вътрешната хармония е нашето естествено състояние, което означава здраве.

Има ли смисъл от 14 февруари? Защо имаме нужда от дати, за да се подсещаме, че някой е специален за нас и ние за него?
Празнуването е проява на благодарност към Вселената, към живота. Аз харесвам всички празници и мисля, че колкото повече са, толкова по-добре. Всеки има право да празнува или да не празнува. Не е задължително ако празнуваш 14-ти февруари, да си неосъзнат през останалото време за любовта си.

Ти самата кога празнуваш любовта? Имаш ли нужда от дата или всеки ден се стремиш да показваш, че обичаш?
Аз празнувам и на 14 февруари и през всички останали дни от годината. Между другото Коледа, рождените дни, годишнините на връзките също са празници на любовта. Аз казвам почти всеки ден на любимите ми хора, че ги обичам. Дори на прекрасното ни лабрадорче казвам „Обичам те”. И на мен ми казват всеки ден, че ме обичат. Мисля, че ден без проява на любов е пропилян ден и наистина съчувствам на хората, които живеят без любов. Всеки човек заслужава да бъде обичан и щастлив и не би трябвало да се примирява с липсата на любов и щастие. Но всеки трябва да знае, че първо би трябвало да ги почувства вътре в себе си и да даде, за да получи.

Как ти се струва, все по-трудно ли намираме някого, на когото да кажем „Обичам те”?
Не, не мисля. В днешно време хората стават все по осъзнати и емоционално интелигентни. Нашите родители са били много по-плахи и изпълнени с предразсъдъци по отношение на проявите на любов от нас. Разбира се и днес има заключени от страховете си хора, които не смеят да покажат чувства и хора, които не са развили способността си да обичат заради недостиг на любов в детството си. Но любовта, както пиша в книгата си, е психотерапия, и тези емоционално „заключени” хора може да „се отключат”, ако срещнат достатъчно смела и безусловна любов.

Да поговорим за книгите ти… Вече са три. Мислиш ли за следваща и на каква тематика ще бъде?
Пиша книгите си с много любов и с цялата си душа… И тази любов ми се връща в пъти повече от читателите. Все по-често ми се случва на обществено място някой непознат да дойде и да поиска да ме прегърне. В очите на тези хора има толкова любов и благодарност! Щастлива съм, че чрез книгите си се свързах с толкова прекрасни, духовно израснали хора. Да, имам идея за следващата книга, но е още рано да говоря за нея. Пиша само когато имам вдъхновение и когато имам какво да кажа, различно от написаното досега. Затова не се ангажирам с предварителни срокове.

Как започна да пишеш? 

Когато почувствах, че съм достигнала до прозрения, които искам да споделя. За мен писането е като дишането или като плуването. Чувствам се в свои води, в зоната си на комфорт, не се изискват усилия… просто се случва. Благодарна съм на Вселената за помощта и вдъхновението, които чувствам винаги, когато творя. Мога да кажа, че съм влюбена в работата си…

Какво усещаш в душата си, когато се събуждаш сутрин?
Радост, благодарност, ентусиазъм… Обичам сутрин да пия кафето си в градината на слънце дори през зимата, наслаждавам се на небето и птичките, които пеят, на прекрасното ни лабрадорче Киара, което за мен е мека топчица любов… Кучетата умеят да обичат безусловно – и да забравиш да ги нахраниш, пак ще ти се радват. Благодарна съм на дъщеричката ми, че толкова упорито ме молеше да си вземем кученце, в което аз се влюбих изненадващо силно…