Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи.
Тези програми определят нашите избори и реакции, чрез които сътворяваме събития в живота си. Когато постигнем определена степен на осъзнатост, вече можем да коригираме и трансформираме подсъзнателните си програми и да променяме живота си в желаната от нас посока.
Много родители се фокусират предимно върху материалното благополучие и физическото здраве на децата си, но в същото време забравят да се погрижат за душите им. Както са забравили да се грижат за своята.
Фокусирането на родителите върху материалния аспект на живота неизбежно води до консуматорска нагласа и при децата. Деца, които непрекъснато искат да им се купуват играчки, всъщност се опиват да запълнят празнотата от липсата на духовно общуване с родителите си. Но, разбира се, това не се получава. Материалното благополучие и изобилие са нещо прекрасно, но само ако са съпроводени с духовна хармония и любов.
Децата ни имат нужда от спокойни родители, които се радват на живота тук и сега. Независимо какво има в банковите им сметки.
Склонността към драматизиране на проблемите, осъждащата нагласа към околните, страховете, предразсъдъците, негативната представа за хората и живота също се заучават от детството.
Стресът на родителите незибежно се предава на децата. Всяко семейство има една обща енергийна аура. Дори родителите да не изразяват негативните си чувства на глас, напрежението се усеща във въздуха. Мълчанието не винаги е злато, и може да бъде много тягостно. Децата са много интуитивни, винаги усещат когато нещо не е наред, Много лесно попиват негативната енергия и губят естествената си способност да изпитват радост, да се усмихват.
Агресията между децата в повечето случаи е следствие от стреса и агресията на възрастните. Децата поемат напрежението в себе си и в някакъв момент неосъзнато го освобождават срещу връстниците си или по-малките от тях.
Родителите, които вече не се обичат, и не се разделят само заради децата, всъщност ги учат на нещастие и нехармонични взаимоотношения.
Всеки родител има право да избере да бъде щастлив, което ще бъде правилният избор в дългосрочен план и за децата му.
За да са спокойни и щастливи, децата имат нужда да имат пълно доверие на родителите си. Когато родителите не изразяват чувствата си, учат децата си на същото. Двупосочното открито споделяне на чувства по подходящ начин успокоява децата и укрепва емоционалната им връзка с родителите. Доверието се изгражда с искреност.
Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да работим за духовното си развитие, да бъдем щастливи и да обичаме от цялата си душа. Това ще осигури на децата ни модел за подражание, който да им помогне те самите да знаят как да постигат хармония.
И да не забравяме, че на тази планета има много повече деца, гладни за любов, внимание и усмивки, отколкото за храна.
Топлата прегръдка е един от най-преките пътища към щастието. Защото отваря сърцата ни и ги свързва. А всеки щастлив сегашен момент подготвя щастливо бъдеще.
- „Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта”
- „Технологиите могат да бъдат безценни за децата със специални нужди“
- 12 СКЪПОЦЕННИ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ
- Koга да кажа на детето си, че е осиновено?
- Kак да обясня на детето си, че лакомствата, които вижда по рекламите не са полезни за него?
- Ако по-често се вслушваме
- Ако стана президент
- Ако стана президент
- Ако често упрекваме детето си, то ще развие комплекси
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 