Основно заради внушени сбъркани убеждения и неизлекувани травми.

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.

Може би когато сме били малки, някое дете ни се е подиграло, докато плачем, и сме се почувствали унизени и засрамени. Почувствали сме се засрамени пред учител, родител или друг възрастен, който ни е казал нещо от сорта „Само бебетата плачат! Ти си вече голям/а!“

По-късно в тийнейджърската си възраст, когато спонтанно сме проявили справедлив гняв, сме били наказани с голяма доза неодобрение и неразбиране. Почувствали сме се лоши и недостойни, когато някой ни е казал „ Не те ли е срам да се държиш така?“

Някога се е случило да покажем радост и ентусиазъм за своя мечта и някой да ни попари вдъхновението със скептицизма  и черногледството си. Случвало се е да покажем любов и нежност, а от другата страна да няма отговор.

Всички тези ситуации са много болезнени. Затова, съзнателно или подсъзнателно, сме стигнали до извода, че да показваш чувствата си е опасно.

Когато сме уязвими, някои хора започват да се държат надменно и назидателно към нас.

Когато си гневен, в очите на другите ставаш лош.

Когато си оптимист и ентусиаст, много хора те смятат за наивен.

И понеже всеки от нас, дълбоко в себе си, има нужда да бъде харесван и приет от другите, започваме да се държим по начина, който те очакват.

Така се отдалечаваме от своята автентичност, от своето истинско аз, и се приближаваме към хроничното състояние на неудовлетвореност от живота.

Но за много от нас идва момент  (обикновено в по-зряла възраст), когато си казваме „Стига! Това ли е животът, който искам?“ И това е първата стъпка към вътрешната ни свобода.

Идва момент, когато осъзнаваме колко е важно да се вслушваме в чувствата си, да си позволим  да ги имаме и изразяваме. Да ги уважаваме и да им се доверяваме.

Идва момент, когато много, ама наистина много, започваме да копнеем за истинското си аз. Една огромна вътрешна сила се отключва в нас, за да помете всички фалшиви наши роли и образи, които е трябвало да угодят на някой друг.  

И тогава започваме да дишаме леко и свободно, без страх от другите. Без чувство за вина.

Защото вече сме помъдрели достатъчно, за да знаем, че имаме право на това. Вече знаем, че да бъдем своето истинско аз е наше свещенно право и който не е съгласен, си има лично негов проблем.

Някой ден осъзнаваме, че дори и най-добрата ни версия никога няма да бъде перфектна, колкото и да растем и да се усъвършенстваме. И това е напълно ОК. Защото абсолютното съвършенство просто не съществува.

Когато приемем, че имаме пълното право да бъдем несъвършени, получаваме имунитет срещу чуждото мнение, срещу емоционалния тормоз, срещу чувството за вина. И си даваме разрешение да бъдем автентични и щастливи.    

Всъщност точните за нас хора са тези, които няма да се уплашат от несъвършенствата ни. Да бъдем автентични е най-добрият тест, с който да открием истински стойностните хора в живота ни.  


Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях...

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно...

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите...

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези...