„Когато често е критикувано, детето се научава да съди.”

                                                                            Мария Монтесори

Децата се раждат без предразсъдъци. Но се научават на предразсъдъци и осъдително поведение от възрастните.

Трудно е да бъдеш толерантен – и към себе си и към другите, ако са ти внушили, че си лош, ако много строго те наказват за всяка твоя грешка, ако към твоето мнение не проявяват разбиране.

Насилието  от деца  към деца в училище е проекция на нетолерантността на цялото общество към различните хора. Всяко агресивно дете е било свидетел или обект на агресия.

Да научим децата си на толерантност не е трудно, ако самите ние сме толерантни към другите и към себе си. Степента ни на самоуважение е определяща за отношението ни към околните. Хората, които са осъждащи към себе си,  обикновено са осъждащи и към всеки друг .

Да си толерантен към другите хора означава да уважаваш различността и достойнството им, дори когато те имат съвсем различна ценностна система и визия за живота. Да си толерантен, означава да имаш отворен ум и отворено сърце.

В основата на толерантността е осъзнаването и приемането, че не съществува абсолютна истина, че всеки има право на своя гледна точка.

Грешката от една гледна точка може да не е грешка от друга. На този свят има безкрайно многообразие. Понятия като „нормално”- „ненормално”, „правилно” – „неправилно”, „морално” – „неморално” са  етикети, измислени от хората и променящи се според човешките убеждения.

Толерантността се учи най-вече в семейството. Демократичните родители, с позитивно мислене и отворен ум, възпитават толерантни деца.

В същото време е важно децата ни да разберат, че да си толерантен не означава да общуваш насила с хора, които не харесваш, да правиш компромиси със себе си, да се страхуваш да изразиш различно мнение.

Търпението и спокойствието са качествата, които могат да ни помогнат да реагираме по подходящия начин към хора и ситуации, които не  одобряваме. Дори когато изразяваме несъгласие, можем да го направим с добра енергия, което всъщност ще увеличи многократно шансовете другите да се съобразят с нашата гледна точка.

Има една много интересна зависимост. Колкото по-нетолерантни сме към дадено качество или явление, толкова по-често Вселената ни сблъсква с него, сякаш за да ни провокира да разширим границите си на толерантност.

Ако много се дразним от разхвърляната стая на детето си и ежедневно го обвиняваме, че не подрежда, то съзнателно (или несъзнателно) ще разхвърля още повече, защото нашият натиск ще предизвиква съпротива.  

Когато имаме ограничаващи убеждения, всеки и всичко, което излиза от рамките им, ще ни дразни. В този смисъл липсата на толерантност е самонаказване, защото непрекъснато ще намираме дразнители, които да отнемат хармонията ни.

Ако променим начина си на мислене и престанем да съдим, неприемливите за нас неща постепенно започват да изчезват от фокуса ни, след което и от живота ни.

Всичко, което ни дразни и възмущава, всъщност подлага на тест нашата толерантност и има за цел да разшири гледната ни точка.   

Освен на толерантност, е важно да научим децата си и да поставят граници. Защото прекалената толерантност към другите може да означава недостастъчна толерантност към себе си. Червената линия, която не бива да бъде пресичана, е правото на всеки да живее според своите убеждения, без да причинява вреди на околните.


Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…

Създадени сме да си помагаме

Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим..

Най-мечтаният подарък

Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?

Пътят към нашата най-добра версия

Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате. Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с…

Правата на детето, за които родителите често забравят…

Всеки родител иска най-доброто за детето си. Но няма перфектен родител. Всички се учим в движение… Една от най-често срещаните  родителски грешки е фокусирането върху физическото отглеждане на детето и оценките му в училище, като на заден план остават неговите…