„Когато често е критикувано, детето се научава да съди.”

                                                                            Мария Монтесори

Децата се раждат без предразсъдъци. Но се научават на предразсъдъци и осъдително поведение от възрастните.

Трудно е да бъдеш толерантен – и към себе си и към другите, ако са ти внушили, че си лош, ако много строго те наказват за всяка твоя грешка, ако към твоето мнение не проявяват разбиране.

Насилието  от деца  към деца в училище е проекция на нетолерантността на цялото общество към различните хора. Всяко агресивно дете е било свидетел или обект на агресия.

Да научим децата си на толерантност не е трудно, ако самите ние сме толерантни към другите и към себе си. Степента ни на самоуважение е определяща за отношението ни към околните. Хората, които са осъждащи към себе си,  обикновено са осъждащи и към всеки друг .

Да си толерантен към другите хора означава да уважаваш различността и достойнството им, дори когато те имат съвсем различна ценностна система и визия за живота. Да си толерантен, означава да имаш отворен ум и отворено сърце.

В основата на толерантността е осъзнаването и приемането, че не съществува абсолютна истина, че всеки има право на своя гледна точка.

Грешката от една гледна точка може да не е грешка от друга. На този свят има безкрайно многообразие. Понятия като „нормално”- „ненормално”, „правилно” – „неправилно”, „морално” – „неморално” са  етикети, измислени от хората и променящи се според човешките убеждения.

Толерантността се учи най-вече в семейството. Демократичните родители, с позитивно мислене и отворен ум, възпитават толерантни деца.

В същото време е важно децата ни да разберат, че да си толерантен не означава да общуваш насила с хора, които не харесваш, да правиш компромиси със себе си, да се страхуваш да изразиш различно мнение.

Търпението и спокойствието са качествата, които могат да ни помогнат да реагираме по подходящия начин към хора и ситуации, които не  одобряваме. Дори когато изразяваме несъгласие, можем да го направим с добра енергия, което всъщност ще увеличи многократно шансовете другите да се съобразят с нашата гледна точка.

Има една много интересна зависимост. Колкото по-нетолерантни сме към дадено качество или явление, толкова по-често Вселената ни сблъсква с него, сякаш за да ни провокира да разширим границите си на толерантност.

Ако много се дразним от разхвърляната стая на детето си и ежедневно го обвиняваме, че не подрежда, то съзнателно (или несъзнателно) ще разхвърля още повече, защото нашият натиск ще предизвиква съпротива.  

Когато имаме ограничаващи убеждения, всеки и всичко, което излиза от рамките им, ще ни дразни. В този смисъл липсата на толерантност е самонаказване, защото непрекъснато ще намираме дразнители, които да отнемат хармонията ни.

Ако променим начина си на мислене и престанем да съдим, неприемливите за нас неща постепенно започват да изчезват от фокуса ни, след което и от живота ни.

Всичко, което ни дразни и възмущава, всъщност подлага на тест нашата толерантност и има за цел да разшири гледната ни точка.   

Освен на толерантност, е важно да научим децата си и да поставят граници. Защото прекалената толерантност към другите може да означава недостастъчна толерантност към себе си. Червената линия, която не бива да бъде пресичана, е правото на всеки да живее според своите убеждения, без да причинява вреди на околните.


Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях…

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно…

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…