Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни помагат да се освободим от предразсъдъците и да израстваме духовно. Защото като следващо поколение имат по-различен начин на мислене и не са обременени от нашите ограничаващи убеждения.
Един от многото уроци, на които ни учат децата е да обичаме безусловно. Все повече родители избират демократичния модел на възпитание, при който основни принципи във връзката с детето са толерантност и доверие. Но това не означава, че отпада необходимостта от граници.
Всъщност не любовта разглезва децата, а неспособността на родителите да поставят (и спазват) граници и правила по спокоен начин.
Много родители в днешно време, особено майките, правят грешката да поставят себе си на втори план, като подценяват своите нужди и интереси. Така учат децата си да се чувстват по-важни от родителите си, което в дългосрочен план води до развиване на егоистични навици и поведение, до пренебрежително и неуважително отношение към родителите.
Когато подхождаме демократично и приятелски към децата си, им даваме повече свобода. Но те имат нужда да разберат докъде стига тази свобода. Затова ще ни провокират и тестват с изисквания, желания и даже контрол, докато не им покажем къде са нашите граници.
Децата имат нужда от граници и правила. Те им помагат да се ориентират в ситуациите и ги карат да се чувстват по-сигурни. Важно е обаче границите и правилата да бъдат обяснени с търпение и спокойствие, след което да бъдат спазвани редовно, за да се превърнат в навик.
Някои родители се чувстват длъжни да възпитават децата си чрез остарелия авторитарен модел, който са заучили от родителите си. Но караниците, заплахите и наказанията не са част от осъзнатото родителство, което има за цел отглеждането на осъзнати деца. Авторитарният подход пречи на изграждането на силна емоционална връзка между родители и деца, не позволява детето да развие добро самочувствие и самоуважение.
Тогава какъв е начинът да се справим с детските капризи и опити за манипулации, без агресия?
Всъщност поставянето на граници по спокоен и позитивен начин е напълно възможно и дори не е толкова сложно. Просто са нужни търпение и осъзнатост. Колкото повече вътрешна сила имаме, толкова по-малко имаме нужда да крещим. Повишеният тон винаги издава слабост и неспособност да се справим с дадена ситуация.
Когато обяснаваме подробно на децата смисъла на правилата и границите, им даваме възможност те да ги осъзнаят и приемат на по-дълбоко ниво, в съответствие с ценности като любов, честност, толерантност.
Децата разбират много повече, отколкото предполагаме. Когато осъзнаят смисъла на дадено правило, в повечето случаи с готовност се съобразяват.
Важно е обаче да проявяваме уважение и разбиране към децата, да разграничаваме детските капризи от естественото право на избор на всяко дете, което родителите често игнорират.
Каприз е, ако детето настоява майка му да му донесе вода, въпреки че може и само да отиде да си вземе. Но не е каприз, ако детето настоява да облече любимата си рокля, въпреки че майка му е на друго мнение.
Би трябвало да уважаваме правото на децата да избират дрехите, храната си, приятелите си, заниманията, игрите и забавленията. Колкото по-често има възможност едно дете да избира, толкова по- уверено и самостоятелно ще се чувства.
Освен за липса на граници, детските капризи може да са проява на преумора и нервно напрежение или търсене на внимание. Някои деца стават капризни, когато не са спали достатъчно или са много гладни, когато им е нарушен режимът или се притесняват от предстоящо събитие.
Ще направим нещо много добро за децата си, ако им помогнем да разберат, че демонстрирането на нещастие не е най-доброто средство за постигане на желанията им.
Когато родителят показва самоуважение и отстоява личното си пространство и интереси, учи детето си на уважение и толерантност към другите хора. А някой ден, когато детето стане родител, няма да се чувства жертва и ще отстоява собствените си нужди и интереси.
В крайна сметка най-добрият родител е щастливият родител, който не се страхува да показва любовта си, но притежава вътрешна увереност твърдост и спокойствие, когато детето реши да го тества с някой каприз.