Има един израз в разговорния български „филмираш се“, който
използваме обикновено в случаи, когато някой се самонавива и вживява в някаква
измислена от него история, която често е далече от истината.
Така или иначе,
абсолютна истина не съществува. Обективната истина е съвкупност от
субективните истини на всеки от нас. Ние непрекъснато измисляме истории и
влизаме в тях. Интерпретираме фактите от живота според заложената ни от
детството подсъзнателна програма и съзнателните си убеждения, които сме приели
за верни.
Историите, които развиваме в ума си, определят как се
чувстваме. Понякога са вълнуващи и романтични, понякога страшни. Когато се
научим избирателно да тълкуваме фактите, така че в ума ни да се случват красиви
истории, животът става много по-вълнуващ.
Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори,
но всъщност сме и сценаристи, и режисьори. Ние определяме дали да играем главна
или второстепенна роля в живота си, кои персонажи да влизат или излизат от
него, коя сюжетна линия да е на първи план. Когато някоя сцена не ни харесва,
винаги можем да напишем продължение или
да я заснемем отново.
Във всяка ситуация имаме право на избор – дали да сме „от лошите или от добрите“, дали да сме
жертва или победител (дори да е само морален), дали да действаме конструктивно
или деструктивно. Добрите картоиграчи казват, че не е важно какви карти ще ти
се паднат, а как ще ги изиграеш.
В този свят има от всичко по много – и хубаво, и лошо, но от
нас зависи към какво ще насочим обектива на камерата си (нашето внимание). Важно е да се фокусираме само върху това,
което искаме да влезе в живота ни, а не да разпиляваме времето и енергията си в
констатиране и възмущение от нещата, които не искаме.
От нас зависи колко смисъл ще създаваме, колко любов ще
даваме, кои битки ще водим, колко ще страдаме и колко ще се забавляваме… От
нас зависи дали ще живеем в банална мелодрама
или във вдъхновяващ шедьовър, достоен за Оскар.
Разбира се Силата над нас – Бог, Съдбата, Вселената – всеки
може да я нарече както си избере, също се включва като съсценарист и режисьор,
изненадвайки ни с някои неочаквани обрати, но те винаги са подчинени на нашата
лична еволюция.
Основният критерий за стойността на филма на нашия живот е
дали главният образ има развитие, дали израства. А дали израства се познава по
способността му да обича и да създава
смисъл.
Какъв е филмът на твоя живот? А ти какъв искаш да бъде?
Никога не е късно за промени в сценария.
….
Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца
Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително…
„Бог не си играе на зарове.“ Алберт Айнщайн Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого, вина за начина,…
Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.
Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…
Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.
Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.
10 начина за освобождаване на напрежението във връзката Всяко съвместно съжителство преминава задължително през периоди на нарастващо напрежение….
В практиката си на семеен консултант непрекъснато срещам родители, които са притеснени и изнервени от бавното темпо, с което децата им правят всичко – бавно се събуждат, бавно се обличат, бавно се хранят, бавно учат и особено бавно заспиват. Всъщност „бавността“ е характерна за всички деца. Бавната скорост на живот е естествена и здравословна не само за децата, но и за възрастните.
В днешно време по сватбите има много ранени от токчета мъже… Булките често са много войнствени, когато се стигне до ритуала с настъпването, който символизира разпределението на власт в семейството.
Днешните жени отказват да се жертват и подчиняват като своите майки и смело въвеждат нови правила в любовта. Мъжете също еволюират и стават по-осъзнати, толерантни и демократични в отношенията си с нежния пол. Но все още не достатъчно.
Още публикации: