Има един израз в разговорния български „филмираш се“, който използваме обикновено в случаи, когато някой се самонавива и вживява в някаква измислена от него история, която често е далече от истината.

Така или иначе,  абсолютна истина не съществува. Обективната истина е съвкупност от субективните истини на всеки от нас. Ние непрекъснато измисляме истории и влизаме в тях. Интерпретираме фактите от живота според заложената ни от детството подсъзнателна програма и съзнателните си убеждения, които сме приели за верни.

Историите, които развиваме в ума си, определят как се чувстваме. Понякога са вълнуващи и романтични, понякога страшни. Когато се научим избирателно да тълкуваме фактите, така че в ума ни да се случват красиви истории, животът става много по-вълнуващ.

Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори, но всъщност сме и сценаристи, и режисьори. Ние определяме дали да играем главна или второстепенна роля в живота си, кои персонажи да влизат или излизат от него, коя сюжетна линия да е на първи план. Когато някоя сцена не ни харесва, винаги можем да напишем продължение или да я заснемем отново.

Във всяка ситуация имаме право на избор – дали  да сме „от лошите или от добрите“, дали да сме жертва или победител (дори да е само морален), дали да действаме конструктивно или деструктивно. Добрите картоиграчи казват, че не е важно какви карти ще ти се паднат, а как ще ги изиграеш.

В този свят има от всичко по много – и хубаво, и лошо, но от нас зависи към какво ще насочим обектива на камерата си (нашето внимание).  Важно е да се фокусираме само върху това, което искаме да влезе в живота ни, а не да разпиляваме времето и енергията си в констатиране и възмущение от нещата, които не искаме.   

От нас зависи колко смисъл ще създаваме, колко любов ще даваме, кои битки ще водим, колко ще страдаме и колко ще се забавляваме… От нас зависи дали ще живеем в  банална мелодрама или във вдъхновяващ шедьовър, достоен за Оскар.

Разбира се Силата над нас – Бог, Съдбата, Вселената – всеки може да я нарече както си избере, също се включва като съсценарист и режисьор, изненадвайки ни с някои неочаквани обрати, но те винаги са подчинени на нашата лична еволюция.

Основният критерий за стойността на филма на нашия живот е дали главният образ има развитие, дали израства. А дали израства се познава по способността му да обича  и да създава смисъл.

Какъв е филмът на твоя живот? А  ти какъв искаш да бъде?

Никога не е късно за промени в сценария.

….


Не отлагай за утре нещо, което може да ти донесе радост днес!

Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца

Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително…

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина,…

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Синдромът на прекалената сериозност

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…

Любовта е психотерапия

Споделената любов е естествена и мощна психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да освободим потисканите през годините чувства и емоции, което всъщност означава, че на човека до нас му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си?

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.

Когато вкъщи започнат да летят чинии

10 начина за освобождаване на напрежението във връзката Всяко съвместно съжителство преминава задължително през периоди на нарастващо напрежение….

Детската „бавност“ е естествената скорост на живота

В практиката си на семеен консултант непрекъснато срещам родители, които са притеснени и изнервени от бавното темпо, с което децата им правят всичко – бавно се събуждат, бавно се обличат, бавно се хранят, бавно учат и особено бавно заспиват. Всъщност „бавността“ е характерна за всички деца. Бавната скорост на живот е естествена и здравословна не само за децата, но и за възрастните.

Борбата за власт в любовта

В днешно време по сватбите има много ранени от токчета мъже… Булките често са много войнствени, когато се стигне до ритуала с настъпването, който символизира разпределението на власт в семейството.
Днешните жени отказват да се жертват и подчиняват като своите майки и смело въвеждат нови правила в любовта. Мъжете също еволюират и стават по-осъзнати, толерантни и демократични в отношенията си с нежния пол. Но все още не достатъчно.


Още публикации: