В днешно време по сватбите има много ранени от токчета мъже… Булките често са много войнствени, когато се стигне до ритуала с настъпването, който символизира разпределението на власт в семейството.
Днешните жени отказват да се жертват и подчиняват като своите майки и смело въвеждат нови правила в любовта. Мъжете също еволюират и стават по-осъзнати, толерантни и демократични в отношенията си с нежния пол. Но все още не достатъчно.
Войната между половете се случва както в общественото пространство, така и вкъщи. Жените имат да постигат още много в борбата си за равноправие и взаимно уважение. Факт е, че все още всяка втора жена на планетата е обект на психическо или физическо насилие и все още жените като цяло получават по-ниски заплати от мъжете…
Феминизмът
Феминизмът е закономерно явление след толкова векове патриархат. Движението за правата на жените се заражда още в края на 19-ти век и първоначалната му цел е жените да получат избирателни права. През 20-ти век платформата му се разширява и феминизмът постига наистина огромни успехи по отношение на равноправието между половете.
Сближаването на социалните роли на половете е естествен етап от човешката еволюция. По-голямото участие на жените в обществения живот прави света по-благороден и балансиран. Колкото повече жени участват в световната политика, толкова по-малко войни ще има. Защото женската съзидателна сила отхвърля и побеждава насилието.
Сега повече от всякога, в някои части на света, правата и възможностите за развитие на двата пола изглеждат иззравнени, Жените печелят все повече победи и влияние във всички сфери на живота, а мъжете като че ли са леко стсреснати от силата и конкуренцията на жените.
Всъщност мъжките страхове са неоснователни, защото еманципацията на жените улеснява живота на мъжете, които вече не са длъжни сами да изхранват семействата си. Освен това заетостта на жените в обществения живот дава възможност на мъжете да участват по-активно в отглеждането на децата и да изградят по-силна емоционална връзка с тях.
Малко известен факт е, че българките са сред най-еманципираните жени в Европа. Към 2018 г. България е на 4 -то място в ЕС по процент жени-лидери – 39% от всички ръководни постове у нас са заети от жени.
Борбата за власт във връзките
Наследеният от предишните поколения антагонизъм между половете все още живее в подсъзнателните ни мисловни програми, заучени от детството. Понякога днешните жени отмъщават за съдбата на майките и бабите си, а мъжете плащат за тираничността на бащите и дядовците си. Понякога просто повтаряме без да осъзнаваме, грешките които са правили поколенията преди нас.
Борбата за контрол във връзката е режисирана от подсъзнателните ни страхове и предразсъдъци като „ Ако аз не превзема властта, другият ще го направи“ или „Ако се съобразявам много със жена си, значи съм „мъж под чехъл“, или „Щом той/тя не приема мнението ми, значи не ме уважава.“
Когато сме слаби и неуверени в себе си, имаме нужда да контролираме хората около нас, за да не допуснем да ни наранят.
Колкото по-неосъзнати и изпълнени със страхове сме, толкова по-болезнено и агресивно е егото ни. Неговата функция е да ни пази и много често то се бори дори срещу въображаеми опасности.
В някаква степен, борбата за надмощие се случва във всяка връзка. Сблъсъкът на убеждения и его е неизбежен, когато има близост между хората, независимо от какъв пол са. Колкото по-голяма е близостта, толкова повече убеждения по различни теми се сблъскват в общуването.
В повечето случаи обаче ни е трудно да приемем, че някой иска да оспори убежденията ни и приемаме противопоставянето като лична обида. Обикновено това се случва още в първите години от връзката. Преодоляването на този труден етап много зависи от степента ни на личностно развитие и осъзнатост.
Осъзнатостта слага край на его – войната
Манипулациите за контрол във връзката, игричките за психологическо превъзходство и неискреността винаги са губещи в любовта. Всеки, който се прави на велик манипулатор и стратег, в крайна сметка остава сам с лъжите си. И като „бонус“ получава от Вселената достатъчно подходящи преживявания, за да осъзнае, че любовта може да бъде само искрена. Защото любовта се случва между душите, които безпогрешно различават фалшивото от автентичното.
Отнема огромно количество енергия да водим ежедневна битка с човека до нас. Докато най-после осъзнаем, че тази битка има за цел нашето израстване. Осъзнатостта слага край на страданието и обвиненията, на безсмислените и изтощителни спорове.
Идва момент когато осъзнаваме, че подчиняването е несъвместимо с любовта. Защото когато подчиним любимия човек, той губи своята притегателна сила за нас, а ние губим собствената си любов…
Да пазим взаимно достойнството си, означава да уважаваме любовта си. Уважавайки човека до нас, показваме уважение към себе си.
Когато се освободим от страховете и предразсъдъците си, се освобождаваме и от желанието да се себедоказваме за сметка на човека до нас. Разбираме, че различните гледни точки ни обогатяват, че връзката ни има нужда от единомислие по някои основни теми, а не от еднаквомислие за всичко.
Повече по темите за любовта можете да прочетете в книгата „Какво се случва с любовта?“
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 