Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат все още да говорят, основното средство е плачът.

               Бихме  могли да избегнем тази битка, или поне да не я правим толкова трудна за децата, ако просто се съобразяваме повече с естествените природни закони.

Колко рано да отделим детето в друга стая?

               Когато е готово за тази стъпка… Не бързайте. Ако сте имали кученце, знаете, че не е добре да отделяте малките от майката преди 45-тия ден от раждането. Защо тогава вярвате на специалисти или просто познати, които ви съветват да отделите бебето в отделна стая още след прибирането от родилния дом?

               Бебето има нужда от физическата близост на майка си толкова, колкото и от храна. Когато прегръщате бебето си вие помагате на организма му да произвежда така необходимия хормон окситоцин, който го успокоява и поощрява развитието му.

               Липсата на този хормон ни кара да се чувстваме самотни и несигурни, дори и когато пораснем.

               Американски психолози са направили експеримент с бебета, оставени за отглеждане в институция. Едната група бебета били прегръщани всеки ден по много пъти от сестрите, които се грижели за тях, другата група бебета получавали всички необходими грижи, но без прегръдки. Само след два месеца разликата в развитието на децата била видима. Прегръщаните деца се усмихвали повече и били наддали много повече на тегло и ръст.

               Страховете, че детето „се разглезва”, ако бъде гушкано и спи близо до майка си, са несъстоятелни. Бебето има нужда от физически контакт с родителите си(особено с майка си), за да се  чувства спокойно и защитено.

               Прегръдката е най-доброто успокояващо средство и тези които имат нещо против прегръщането най-вероятно не са получили  достатъчно прегръдки като малки.

               В близкото минало много специалисти развиваха теории, че е важно детето да бъде отделено в отделна стая още от самото начало, че е важно да не свиква да бъде носено на ръце, за да се научи да се самоуспокоява. Всички те са в  противоречие с природните закони, както и с естественото вътрешно чувство на родителите. 

Страхът да показваме нежност и любов на децата си е един от най-глупавите човешки страхове. Защото любовта е най-силната мотивация за всичко в живота ни и винаги ни помага да открием верните отговори.

Добрите родители слушат  най-вече сърцето си.  


Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.

Децата се раждат без предразсъдъци, нo …

„Когато често е критикувано, детето се научава да…

Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…

Създадени сме да си помагаме

Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим..

Най-мечтаният подарък

Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?