Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат все още да говорят, основното средство е плачът.

               Бихме  могли да избегнем тази битка, или поне да не я правим толкова трудна за децата, ако просто се съобразяваме повече с естествените природни закони.

Колко рано да отделим детето в друга стая?

               Когато е готово за тази стъпка… Не бързайте. Ако сте имали кученце, знаете, че не е добре да отделяте малките от майката преди 45-тия ден от раждането. Защо тогава вярвате на специалисти или просто познати, които ви съветват да отделите бебето в отделна стая още след прибирането от родилния дом?

               Бебето има нужда от физическата близост на майка си толкова, колкото и от храна. Когато прегръщате бебето си вие помагате на организма му да произвежда така необходимия хормон окситоцин, който го успокоява и поощрява развитието му.

               Липсата на този хормон ни кара да се чувстваме самотни и несигурни, дори и когато пораснем.

               Американски психолози са направили експеримент с бебета, оставени за отглеждане в институция. Едната група бебета били прегръщани всеки ден по много пъти от сестрите, които се грижели за тях, другата група бебета получавали всички необходими грижи, но без прегръдки. Само след два месеца разликата в развитието на децата била видима. Прегръщаните деца се усмихвали повече и били наддали много повече на тегло и ръст.

               Страховете, че детето „се разглезва”, ако бъде гушкано и спи близо до майка си, са несъстоятелни. Бебето има нужда от физически контакт с родителите си(особено с майка си), за да се  чувства спокойно и защитено.

               Прегръдката е най-доброто успокояващо средство и тези които имат нещо против прегръщането най-вероятно не са получили  достатъчно прегръдки като малки.

               В близкото минало много специалисти развиваха теории, че е важно детето да бъде отделено в отделна стая още от самото начало, че е важно да не свиква да бъде носено на ръце, за да се научи да се самоуспокоява. Всички те са в  противоречие с природните закони, както и с естественото вътрешно чувство на родителите. 

Страхът да показваме нежност и любов на децата си е един от най-глупавите човешки страхове. Защото любовта е най-силната мотивация за всичко в живота ни и винаги ни помага да открием верните отговори.

Добрите родители слушат  най-вече сърцето си.  


На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.