Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат все още да говорят, основното средство е плачът.
Бихме могли да избегнем тази битка, или поне да не я правим толкова трудна за децата, ако просто се съобразяваме повече с естествените природни закони.
Колко рано да отделим детето в друга стая?
Когато е готово за тази стъпка… Не бързайте. Ако сте имали кученце, знаете, че не е добре да отделяте малките от майката преди 45-тия ден от раждането. Защо тогава вярвате на специалисти или просто познати, които ви съветват да отделите бебето в отделна стая още след прибирането от родилния дом?
Бебето има нужда от физическата близост на майка си толкова, колкото и от храна. Когато прегръщате бебето си вие помагате на организма му да произвежда така необходимия хормон окситоцин, който го успокоява и поощрява развитието му.
Липсата на този хормон ни кара да се чувстваме самотни и несигурни, дори и когато пораснем.
Американски психолози са направили експеримент с бебета, оставени за отглеждане в институция. Едната група бебета били прегръщани всеки ден по много пъти от сестрите, които се грижели за тях, другата група бебета получавали всички необходими грижи, но без прегръдки. Само след два месеца разликата в развитието на децата била видима. Прегръщаните деца се усмихвали повече и били наддали много повече на тегло и ръст.
Страховете, че детето „се разглезва”, ако бъде гушкано и спи близо до майка си, са несъстоятелни. Бебето има нужда от физически контакт с родителите си(особено с майка си), за да се чувства спокойно и защитено.
Прегръдката е най-доброто успокояващо средство и тези които имат нещо против прегръщането най-вероятно не са получили достатъчно прегръдки като малки.
В близкото минало много специалисти развиваха теории, че е важно детето да бъде отделено в отделна стая още от самото начало, че е важно да не свиква да бъде носено на ръце, за да се научи да се самоуспокоява. Всички те са в противоречие с природните закони, както и с естественото вътрешно чувство на родителите.
Страхът да показваме нежност и любов на децата си е един от най-глупавите човешки страхове. Защото любовта е най-силната мотивация за всичко в живота ни и винаги ни помага да открием верните отговори.
Добрите родители слушат най-вече сърцето си.