Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата.
Осъзнатите родители възпитават децата си, преосмисляйки общоприетите клишета и начина, по който са ги възпитавали самите тях. Тези родители четат, ходят по семинари, работят за личностното си развитие. Отнасят се към децата си с уважение и са отворени със сърцето и ума си за всичко, което могат да научат от децата си. Защото знаят, че децата са наши учители.
На какво ни учат децата?
- На безусловна любов
Децата ни учат да ги обичаме въпреки трудностите и проблемите, въпреки грешките, които допускат. Този урок никак не е лесен и на много родители им е трудно да го научат. Но когато най-после това се случи, родителите правят огромна крачка в собственото си личностно развитие.
Децата имат мисията да ни провокират и подтикват към духовно израстване. Ние растем заедно с тях.
- Да бъдем автентични
Децата ни учат да бъдем искрени и автентични, да показваме истинското си лице, да реагираме естествено и да казваме това, което мислим. Когато сме били малки, сме го можели.
После, постепенно по пътя на израстването си, сме блокирали своята автентичност, за да се впишем в очакванията на другите. Престанали сме да изразяваме свободно чувствата си и така сме блокирали своята уникалност. А щастието е фукция само на нашето истинско Аз.
- Да живеем тук и сега
Щастието е в сегашно време. Децата умеят естествено да изживяват сегашния момент в пълнота. За разлика от тях, ние, възрастните често сме обсебени от мисли за миналото или бъдещето (често негативни), от мисли за проблеми и страхове, като по този начин пропускаме да изживеем настоящето. Мисията на децата ни е да ни научат отново да живеем тук и сега, да се наслаждаваме на всеки момент, както сме го правили когато сме били малки.
- Да вярваме в чудеса
Децата ни учат да виждаме невидимата красота и вълшебство на живота, спасяват ни от сивотата и прозаичността на битовизмите и рутината, отключват креативността и въображението ни, творческия ни потенциал. Колкото повече време прекарваме с деца, толкова повече ценни идеи и прозрения ражда съзнанието ни.
- Да се радваме на малките неща
Децата ни връщат способността да се радваме на малките неща, да се усмихваме, да се забавляваме, връщат ни усещането за безгрижие и свобода, което сме имали като малки, но сме загубили.
Контактът с деца събужда детето в нас, нашата жизненост и любопитство към живота, освобождава ни от скучните рамки, в които неусетно сме вкарали живота си.
- Да открием вътрешната си сила
Децата са най-чистите огледала, в които можем да се огледаме. Те неподправено показват това, което виждат. През очите на децата можем да видим и осъзнаем много неща за себе си, за които не сме подозирали. Децата отключват нашата вътрешна сила. В присъствието на дете, всеки възрастен се чувства по-силен, по-можещ и по-добър.
- Да преодоляваме предразсъдъците си
Контактът с деца отваря умовете и сърцата ни, защото децата умеят с простички думи да разбиват на пух и прах предразсъдъците и глупостите, които често възрастните говорят. Понякога най-мъдрите съвети в трудни ситуации можете да получите от деца. Техните умове не са обременени от ограничаващи убеждения, затова лесно стигат до невероятно находчиви решения на проблемите. Да не забравяме, че все пак те са стъпка напред в човешката еволюция.
- На търпение
Децата правят всичко по-бавно от възрастните, защото все още не са станали невротични. Бавната скорост на живеене е всъщност здравословната скорост. Всеки път, когато се изнервяме от детето си, че се бави с някаква дейност, би трябвало да си напомняме, че то ни учи на търпение и спокойствие. И вместо да го стресираме и да се опитаме да го направим бързащо и невротично като нас, можем да научим този ценен урок, който ще внесе в живота ни много повече хармония и щастие.
- На упоритост
Детската упоритост просто няма край… Едно дете може да върви след родителите и да повтаря, че иска кученце с години… докато го получи ( точно това се случи с мен и моята дъщеря). Детската упоритост често ни изнервя, но всъщност, ако приложим в живота си този подход, можем да постигнем удивителни успехи.
- На доброта
Всяко дете се ражда добро. Ако възрастните не го научат на агресия, то ще си остане добро. Детската чистота и доброта е толкова силна и облагородяваща, че повечето възрастни не са способни на агресия в присъствието на деца.
Детското присъствие е като един голям знак „Стоп“ за негативизма и агресията на възрастните.
Разбира се, винаги има хора, които не спазват знаците, но все пак те са по-скоро изключения, които доказват силата на правилото.
Да запазим тази детска чистота и доброта, като си вземем от нея колкото се може повече, е най-сигурният начин да направим света по-добър. Ако всяко дете бъде отглеждано с уважение и безусловна любов, мирът на планетата ще стане реалност.
Stela Daskalova
- Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца
- Уважавай и изразявай чувствата си
- Така е било предопределено да стане…
- Тайният замисъл на Вселената
- Създадени сме да си помагаме
- Страхът от мнението на другите. Границите на нашата автономност
- Страхът от ентусиазъм
- Страхувате ли се да споделяте?
- Скритата агресия
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 