Случвало ли ви се е да се измъчвате за някоя минала ситуация, в която мислите, че не сте направили най-добрия избор или не сте дали най-доброто от себе си? Един вътрешен много досаден глас ви напомня отново и отново, че сте сгрешили, или че сте изглеждали глупаво.
Усещате как вътрешната ви увереност се стопява като снежна топка, изместена от съмнението и самообвиненията. Поводът може да е нещо дребно като „Защо казах тази глупост на интервюто за работа?“ или нещо наистина важно като „Защо се разделих с първата си любов?“, но и в двата случая сме подвластни на илюзията, че е можело да постъпим по друг начин, без да осъзнаваме, че е имало може би не една причина, за да се случи точно това, което е станало.
Всеки от нас реагира в дадена ситуация според моментното си състояние, според етапа на личностното си развитие и подсъзнателния си „багаж“. Така, че това, което се е случило е било резултат от много невидими за нас фактори и в известна степен е било неизбежно.
Така е трябвало да стане… за да научим някакъв урок, за да разширим съзнанието си, за да станем по-добри и състрадателни. Може би така е трябвало да стане, за да отворим по-широко очите и сърцето си за друга гледна точка към живота, да преоткрием себе си в друга светлина… Често се случва след време да осъзнаем, че някоя наша грешка всъщност е била правилно решение.
Всички сме чували фразата „Каквото е писано да стане, ще стане…“ Преди време тази философия ми се струваше малко примиренчески пасивна и дълго време бях скептична към нея, докато не осъзнах, че в нея има истина. „Писаното“ е предопределеността на част от събитията в живота ни от много фактори, върху които нямаме контрол и дори не подозираме за тях.
Въпреки правото и свободата си да правим безброй избори, в живота ни все пак има известна предопределеност: външна – от факторите извън нас и вътрешна – от подсъзнателната ни програма.
Подсъзнателната ни програма, с която всеки се сдобива в детството си, определя около 95 процента от нашите избори. Тази подсъзнателна програма носи мисловни модели, наследени от родители, баби и дядовци, от всичко видяно и чуто от най-ранно детство.
С времето ние се променяме и гледната ни точка също се променя. Подсъзнателната ни програма се развива. Затова днес ни се струва странно, че преди време сме постъпили по определен начин. Но това е бил начинът, по който сме могли да постъпим тогава.
Всяко наше действие има предистория и следистория… Случило се е това, което предисторията е изисквала. Следисторията пък ще стане предистория за някое следващо наше действие. Всички наши действия и избори са вплетени в причинно-следствена връзка.
Всичко, което ни се случва, е подчинено на личната ни еволюция и Вселенските закони. Плановете на Вселената за нас често са по-различни от нашите и винаги са по-мъдри.
Да се довериш на Вселената и да разчиташ на нейната подкрепа носи невероятно облекчение. Това означава да свалиш от себе си тежката отговорност да контролираш всичко и всички около себе си. Тогава животът започва да тече леко и хармонично. Конфликтите и проблемите започват да се решават лесно, започваш да преоткриваш смисъла в живота си, да тълкуваш случващото се по-различен начин.
Разликата между смирението и примирението е дозата мъдрост и осъзнатост. В примирението има отчаяние, принуда и страдание. Смирението е търпение, спокойствие и вяра в доброто развитие на ситуацията. Важното е да живеем със сърце. То е връзката ни със Силата над нас и има способността да облагородява всичко, което подсъзнателната ни програма ежеминутно сътворява.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 