Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи?
Правото на децата да изразяват свободно чувствата и мнението си често е блокирано от неодобрението на родителите, особено когато става въпрос за критика към самите тях.
Условно казано, има два типа родители: неосъзнати и осъзнати. Трудно е да се каже какво е съотношението между тези две групи, но е сигурно, че тенденцията е осъзнатите да стават все повече.
Неосъзнатите родители възпитават децата си в съответствие с подсъзнателните модели, които са заучили от собствените си родители и от обществото, без да ги преосмислят, без да разчитат на свой творчески подход.
Те не могат истински да се насладят на родителството, да създадат силна емоционална и духовна връзка с децата си. Смятат, че винаги са прави и по-добре знаят от децата си всичко, във всяка ситуация. Чувстват се длъжни да бъдат строги, да наказват и забраняват, от страх да не се провалят като родители.
По принцип всеки човек, който има убеждението, че винаги е прав, има проблем и той се нарича затворен ум. Затвореният ум за съжаление затваря и сърцето. А без мъдростта на сърцето е невъзможно да се постигне щастие и хармония в отношенията родители – деца.
Другият вид родители – осъзнатите, възпитават децата си, преосмисляйки общоприетите клишета и начина, по който са ги възпитавали самите тях.
Тези родители четат, ходят по семинари, работят за личностното си развитие. Отнасят се към децата си с уважение и са отворени със сърцето и ума си за всичко, което могат да научат от децата си. Защото знаят, че децата са наши учители.
Осъзнатите родители възпитават децата си творчески, по свой начин, като изграждат силна емоционална връзка с детето си. Тази връзка е най-сигурната защита на детето от рисковете на околния свят.
Връзката родител – дете се създава и определя от родителя. Силната емоционална и духовна връзка между родители и деца, се случва само ако съществува взаимно доверие, взаимно уважение и липса на страх у децата.
Когато детето знае, че го обичат без условия, че ще бъде разбрано, дори когато сгреши, няма необходимост да лъже или да крие нещо. Такива деца обичат да споделят и търсят близост с родителите си.
Авторитетът на родителя зависи не от строгия тон и наказанията, а от степента на личностното му развитие и мъдростта, която може да предаде на децата си.
Какво мислят децата ви за вас сега? Попитайте ги и имайте куража и търпението да ги изслушате, без да ги прекъсвате или да им се ядосвате. И преди да отговорите и реагирате по някакъв начин, си дайте време да осмислите това, което са ви казали.
Малко родители имат смелостта да искат обратна връзка от децата си, но тя е много необходима. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни мотивират да растем духовно. Когато са малки, те са склонни да виждат нашата най-добра версия, да ни идеализират като всезнаещи и всеможещи. Но само до определен момент.
Навлизайки в тийнейджърската си възраст, децата започват да стават особено критични към родителите. Непоисканата обратна връзка през годините, в един момент се изсипва наведнъж.
Невинаги децата са справедливи в обвиненията си към родителите, но ще го разберат едва когато самите те станат родители.
И все пак, важно е да слушаме и чуваме децата си, без задължително да приемаме всяка тяхна критика за истина. Важно е заедно да растем и да надграждаме духовната връзка помежду си.
Връзката родител-дете е ключова за живота на детето. Ако успеем да изградим емоционална и духовна близост с детето си, то ще се чувства в безопасност и ще развие способност да изгражда хармонични връзки в живота си. Силната духовна връзка с родителите дава увереност и сила на децата, дори когато пораснат.
Никога не е късно да подобрим тази връзка, ако досега не сме успели. Понякога родители и деца стават емоционално близки чак на късна възраст и съжаляват, че не им се е случило по-рано. Но по-добре някога, отколкото никога.
Каква е връзката ви с вашите родители? Тя подсъзнателно влияе на отношението на децата ви към вас. Независимо дали вие сте различни от вашите родители, децата заучават вашето отношение към тях и ще го възпроизведат спрямо вас.
Дори гневът ви към родителите ви да ви се струва справедлив, защото смятате, че не са се държали добре с вас, дори вие да не допускате същите грешки към децата си… децата просто заучават, без да искат, раздразнителното ви отношение към баба им и дядо им. И пак, без да осъзнават, ще го проявят към вас.
Хармонията в семейството е възможна, само ако се изчистят и трансформират негативните енергийни модели, включително и тези, които са назад във времето. Трансформацията на енергията се случва с осъзнаване, преосмисляне и прошка.
Накратко казано, ако искаме да имаме хармонична връзка с децата си, е нужно да изчистим и трансформираме отношенията с родителите си.
Това всъщност е изключително важно и за самите нас, за нашата вътрешна хармония. Още едно доказателство, че децата ни са една от най-силните мотивации да бъдем най-добрата си версия и дори да я надскачаме, изненадвайки себе си.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 