Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.
Много родители са склонни да драматизират оценките на децата си, водени от заблуждаващото убеждение, че шестиците гарантират успех в живота. Всъщност дали децата ще са успешни когато пораснат, зависи най-вече от начина им на мислене и от представата, която изграждат за себе си.
Драмите заради оценки определено работят в обратната посока. Страхът от оценки невротизира децата и блокира техния творчески потенциал. Страхът от оценки смачква тяхната уникалност, самочувствие и самоуважение.
Това, от което имат нужда децата, за да развият максимално потенциала си, е спокойствие, радост и вдъхновение, безусловна подкрепа и най-вече любов.
Мечтите са високите летви, които мотивират децата да учат, да се социализират и да се развиват интелектуално.
Важно е да помогнем на децата си да открият своите интереси и таланти, да изградят своята ценностна система и житейска философия. Тогава те ще могат да поемат отговорност за живота си, да развият самоуважение и самоконтрол.
Една ниска оценка в училище може да бъде много добър житейски урок за детето, ако не бъде стресирано. Една двойка е повод родителите да научат детето си да приема спокойно грешките си, учейки се от тях. Вместо да му се карат, е нужно да го успокоят и подкрепят (то, така или иначе, вече е стресирано и изпълнено със съмнения за собствените си качества).
Ниската оценка говори за липса на интерес и мотивация, а често и за силен стрес. Оценката винаги оценява едновременно ученика, учителя и родителския подход.
Да си добър учител означава да вдъхновяваш, да провокираш детското любопитство и жажда за знание. Такива учители нямат проблем с дисциплината и часовете им са истинско забавление за децата. Когато са истински заинтригувани, децата научават уроците си без усилия, задават много спонтанни въпроси, търсят допълнителна информация.
Родителите също могат да вдъхновяват децата си да учат като обсъждат с тях вкъщи различни забавни и интересни въпроси от различни сфери на живота – история, география, литература (и теми от всички други предмети, изучавани в училище). Ако родителите покажат искрено любопитство към урока на детето си и превърнат ученето в интересен разговор по темата, детето ще запомни всичко без никакво усилие.
Наизустяването на уроци е вредно по много причини:
Първо, механичната памет има свойството да изтрива много бързо информацията, така че наизустеният урок скоро ще бъде забравен.
Второ, да учиш наизуст е изтощително и скучно, което демотивира децата и им създава негативно отношение към ученето.
Но най-вредната последица от механичното учене е затварянето и приспиването на ума, закърняването на способността на детето да мисли. Така гениалността и уникалността, които детето носи, се трансформират в посредственост.
Няма глупави деца и няма лоши деца. Всяко дете дава най-доброто от себе си. Всеки малък герой прави своите малки стъпки към успеха всеки ден, с цялото си сърце. Но за да си повярва, има нужда от добронамерени огледала в очите на родителите и учителите.
Децата ни са най-прекрасните хора, които срещаме в живота си. Те ни обичат безусловно. И когато се върнат вкъщи с ниска оценка, е моментът, когато си проличава дали така ги обичаме и ние, родителите. Нека не забравяме, че точно когато правят грешки, те имат най-много нужда от любовта и подкрепата ни.
„Децата са изпитът на родителите пред Бог.“
Андрей Максимов
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 