Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”

Нилс Бор

               Знаете ли, че много успешните хора са правили повече грешки от тези, които не са постигнали големи успехи? Може да ви звучи парадоксално, но всъщност е логично.

               Успешните хора не се страхуват от грешките и затова експериментират повече, подхождат творчески и нестандартно към целите си. За тях всяка грешка е крачка към повече познание. Децата имат същата нагласа, преди да започнат да се страхуват от грешки.

               Всички ние неизбежно правим грешки през целия си живот. Някои грешки са по-маловажни, други доста усложняват живота ни. Но влиянието на грешките зависи най-вече от отношението ни към тях. Ако разберем посланието, правим крачка напред. Когато повтаряме отново и отново едни и същи грешки, явно има нещо, което още не сме осъзнали.

               Грешките, направени от добри чувства, никога не са толкова деструктивни, колкото грешките, направени под влияние на гняв. Има и такива „грешки“, за които чак след време разбираме, че са били за добро…

               Всъщност пакостите, които ние,  възрастните, сътворяваме, са доста по-сериозни от детските пакости. Често не си ги признаваме и никак не обичаме някой да ни съди за тях.

               В същото време много родители реагират прекалено остро и драматично за всяка детска грешка. Сякаш са забравили колко е трудно понякога да си дете и някой непрекъснато да те поучава, да ти прави забележки и да те кара да се чувстваш виновен.

               Често, заради предразсъдъци и ограничаващи убеждения, грешката не е в детето, а в родителската преценка. Мислещият родител осъзнава това.  Както и, че всяко дете има право на своите грешки.

               Един тийнейджър, чиито родители консултирах, сподели с мен, че избягва да среща майка си вкъщи, защото непрекъснато очаква да му се скара за нещо. А когато изчисти с прахосмукачка стаята си, майка му започва да проверява всяко ъгълче и винаги намира нещо неизчистено.  Това момче гледаше по-малките си брат и сестра, простираше и сгъваше прането и наистина се стараеше да дава всичко от себе си.  Но майка му беше перфекционистка и му беше много трудно да покрие нейните изисквания.

               За щастие, повечето родители са по-умерени в изискванията си, но като цяло, всички деца споделят, че им се правят прекалено много забележки ежедневно, че често ги наказват и се чувстват под напрежение вкъщи.  

               Всъщност  много родители се чувстват длъжни да правят забележки и да поучават непрекъснато децата си, защото това е тяхната представа за възпитание.

               Защото самите тях са ги „възпитавали“ така. По същата причина се чувстват длъжни да забраняват и да наказват.  Когато родителите осъзнаят, че има и друг, по-приятен и по-работещ начин да общуват с децата си, просто им олеква.

               Децата, които строго са наказвани за грешките си, остават заключени в страховете си и чувството за вина, вървят само по утъпкани пътеки и имат по-ниско самочувствие.

                Детските грешки и пакости се случват обикновено от неопитност, от любопитство или от гняв. В последния случай са най-деструктивни и точно те могат да бъдат избегнати с подходящ родителски подход.   

               Когато сгреши, вместо наказание и осъждане, детето има нужда от разбиране и подкрепа, от добронамерен разговор, в който родителят да му помогне да анализира и разбере причините, последствията и урока от грешката.

               Ако това се случи, грешката е изпълнила своята мисия в личностното развитие на детето и най-вероятно няма да бъде повторена.

               Да научим децата си да не се страхуват от грешките си, означава да им подарим  спокойствие, свобода  и самочувствие да живеят творчески, да експериментират, да бъдат откриватели.

               Начинът, по който реагираме на детските грешки, говори много за степента на нашето личностно развитие. Затова преди да научим децата си да не се страхуват от грешките си, е нужно да научим себе си. Тогава по естествен начин ще станем по-толерантни и към чуждите грешки.

               Няма перфектни родители и няма перфектни деца. Всички проблеми, които  срещаме с децата си, всъщност имат мисията да отварят сърцето и ума ни.   

• Какво храни душата на всяко дете и го прави щастливо?
• Детските капризи са тест за родителите
• Вълшебството на книгите
• Силата на автентичното ни „АЗ“
• Какво мисли детето ти … за теб ?
• На какво ни учат децата…
• Полигамия или моногамия?
• Най-добрите родители са щастливите…
• Детските грешки