Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и, в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Полигамен или моногамен е човекът по природа? Няма еднозначен отговор. Обществените и религиозни убеждения са основен фактор за преобладаващия модел в дадено общество. Един и същи човек може да е моногамен или не в различни етапи от живота си.

Човекът е устроен така, че всяка забрана го кара да се чувства несвободен и да се стреми да я наруши. Затова принудителната моногамия (заради обществени норми и религиозни убеждения) е трудна за много хора. Защото не са „пораснали“ достатъчно, за да стигнат до нея като собствен избор.

Всеки има право да живее живота си така, както му харесва. Всеки има право на избор, стига да е честен и коректен с хората около себе си.

Има много фактори в живота ни, които ни карат да избираме едното или другото. Хората, които повече се страхуват от нараняване и имат убеждението, че любовта е краткотрайна, са много по-склонни към полигамия. За тях многото едновременни връзки са много резервни варианти, много спасителни пояси. Липсва обаче оригиналът.

Хората с ниска самооценка, които не са получавали достатъчно любов в детството си, не могат да отказват любов когато пораснат. Сякаш наваксват заради “дългото гладуване“. Липсата на любов към себе си ги подтиква трескаво и постоянно да я търсят навсякъде околосебе си. Полигамията дава илюзорното успокоение, че няма незаменими хора. Но всъщност всеки човек е незаменим.

Полигамията е бягство от дълбоки чувства и защитна стратегия срещу нараняване и изоставяне. Полигамията може да бъде и неуспешен опит за бягство от рутината и еднообразието, когато разнообразието се търси на едно по-повърхностно ниво.

Много хора, предимно мъже, които са били привърженици на полигамията, на един етап от живота си започват да изпитват силна потребност от една единствена интимна връзка. И след като са направили необходимите крачки в личностното си развитие, вече могат да оценят превъзходството на моногамната любов, сравнявайки я с предишните си по-повърхностни многопосочни любовни взаимоотношения. 

Хора, които дълго време принудително са живели в моногамна връзка, без достатъчно силна любов, могат да изберат полигамията и да се почувстват еуфорично безгрижни за известно време. Но най-вероятно, рано или късно, отново ще почувстват необходимост от единствената любов.

Моногамията като личен избор е характерна за по-висок етап от развитието ни като личности. Когато обичаме силно, моногамията ни се струва естествена.

Връзката само с един човек позволява да достигнем много по-дълбоко ниво на близост, много по-силна духовна връзка. Силата на любовта и щастието в една моногамна връзка е несравнимо по-голяма, отколкото в полигамните. По простата причина, че в първия случай имаме концентриране на енергията в една посока, а във втория – разпиляване на енергия в различни посоки.

Всъщност трайната моногамия като собствен избор е естествена и възможна само, ако има  силна духовна връзка. Истинската любов, която се развива и расте във времето, ни прави моногамни. Самоуважението също.

И така… полигамията е по-ниската летва в любовта, която всеки лесно може да прескочи. Усилията са по-малки, удовлетворението също. Болката е по-слаба, щастието – също.

Моногамията е високата летва, която ни кара да летим по-нависоко (и да падаме по-отвисоко). Но рискът определено си заслужава. Защото повърностните имитации никога не могат да заменят оригинала.  

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.

Децата се раждат без предразсъдъци, нo …

„Когато често е критикувано, детето се научава да…

Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…