Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате.

Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с домашните любимци, които винаги сте искали да имате.

Представете си, че имате куража да казвате всичко, което иначе премълчавате… и не допускате никой да ви наранява, да ви налага какво да правите или да ви съди.

Е, добрата новина е, че имате право на всичко това и то е напълно възможно. Всъщност замисълът на Вселената е да постигнете точно това. Бог иска за всички нас да се чувстваме точно по този начин, в хармония със себе си и с хората около нас.

Какво ни пречи?

Вътрешни забрани, страхове и сбъркани подсъзнателни програми.  Липса на достатъчно любов към себе си и себеуважение, недостатъчно житейски опит и осъзнатост.  Пречат ни травми от детството, както и наследените енергийни, мисловни и поведенчески модели от травмите на нашите родители.

Как да ги преодолеем?

С осъзнаване и трансформация на травмите в мъдрост и сила. Без да ги осъзнаем, не можем да ги трансформираме. Проблемът е, че страхът от емоционалната болка ни кара да бягаме мислено от тежките преживявания или пък гневът и самосъжаленнието ни държат в плен на страданието.

За да постигнем осъзнатост е нужно да погледнем на травмите си от различна гледна точка. Като победители. Да, след като сме ги преживяли, значи сме оцелели. Значи сме победители.

С освобождаването на потиснатите чувства и емоции изчистваме подсъзнанието си и отваряме сърцата си.  За да се случи това, могат да ни помогнат книги, психотерапия, семинари за личностно развитие, групи за подкрепа, приятели.

Когато излезем от позицията на жертвата и започнем да гледаме на себе си като на победители, става възможно да видим по-ясно факторите и закономерностите, става възможно да простим, да си обясним защо някой ни е наранил и как да не го допуснем никога повече.

Така травмите се трансформират в мъдрост и сила. Тогава и страховете започват да изчезват, а самоуважението и самооценката ни да нарастват. 

Страховете винаги са обратно  пропорционални на самооценката ни и вътрешната ни сила.  Осъзнаването и преодоляването на травмите, ни прави по-силни и по-смели. Получаваме имунитет срещу агресията на околните.

Пътят към себе си е самоосъзнаване и поемане на отговорност за съществуването ни. Осъзнатостта ни дава възможност да поправим сбърканите подсъзнателни програми и да се изчистим от гнева, болката и ограничаващите ни убеждения.    

Връзката със себе си е най-важната връзка в живота ни. Тя определя връзките с всички други хора, които срещаме в живота си.

Никой друг не може да ни направи щастливи. Това може само истиското ни Аз, което често дори не познаваме. Защото непрекъснато се опитваме „да влезем“ в очакванията на някого – на родители, на партньор, на шефа си… Опитваме се отново и отново да се доказваме, и обикновено не пред подходящите хора.

Всъщност колкото повече се опитваме да се доказваме пред хората, които не ни ценят, толкова по-малко ни уважават. Защото упоритото себедоказване е сигнал за вътрешна несигурност.

Хармонията вътре в нас е възможна, само ако сме успели да изградим своя ценностна система и своя житейска философия, които да бъдат нашата вътрешна опора и ориентир във всяка ситуация. Вътрешният ни мир е възможен, само ако сме развили любов към себе си, добра самооценка и самоуважение, ако сърцето и умът ни са в съгласие.

Нашата най-добра версия е щастливото ни Аз, доброто ни Аз, успешното ни Аз.  Най-важното, което трябва да направим, за да постигнем това прекрасно състояние, е да отворим сърцето си, да започнем да изживяваме всяка ситуация със сърцето си.  Да уважаваме и изразяваме чувствата си. Тогава ще се запознаем с нашето истинско Аз, което може би от години е било игнорирано, подценявано и потискано.

Отвореното сърце задължително отваря и ума. Започват да изчезват предразсъдъци, страхове, суета. Фокусът ни се премества от материалното към невидимата красота на живота.  

Когато сме в това състояние, можем да реализираме в максимална степен потенциала си, имаме чувство за смисъл в живота си. Намираме се в хармония не само със себе си, но и със Вселената, откъдето сякаш „зареждаме батериите си“.  В живота ни се появяват все повече „щастливи случайности“, отварят се все повече „врати“, започваме все по-ясно да виждаме и тълкуваме знаците, които ни изпраща Вселената.

Нашата най-добра версия е харизматична, лъчезарна, фотогенична, креативна и забавна.  Тя е нашето истинско Аз, което , въпреки, че е най-доброто от сегашната ни гледна точка,  с времето  се надгражда и еволюира.  Колкото повече работим за личностното си развитие, толкова по-бързо ще расте стойността ни. 

Щастието живее в сърцето ни и може да бъде преживяно само от истинското ни Аз. Ако все още не  познавате истинското си Аз, време е да го откриете…


Как да се освободим от ревността?

Когато един мъж ти открадне жената, няма по-добро отмъщение от това да му позволиш да я задържи.Малкълм Бредбъри, (английски писател) Ревността е другото име на страха ни от изоставяне. В леки форми ревността е естествена, може да стимулира и да влияе положително…

12 СКЪПОЦЕННИ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Не жертвайте личните си интереси и желания заради детето. Детето ви има нужда от щастливи и удовлетворени родители, които имат свои интереси, мечти, приятели, успехи,  хобита и забавления. Ако нямате личен живот, е много вероятно да се превърнете в обсебващи и досадни родители, които се чудят защо детето им ги избягва и е толкова „неблагодарно“.

Силата на детските приятелства

Когато срещнем приятел от детството си, винаги се чувстваме развълнувани, сякаш детето в нас подскача от радост… Това, което прави детските приятелства специални, е че са естествени и много искрени. Малките хора все още нямат защити, с които да държат околните на…

Всяка нова връзка е продължение на предишни

Популярно е схващането, че е безсмислено и некоректно да се интересуваме и любопитстваме за предишните връзки на човека, в когото сме влюбени. Разбира се, не ни трябва да знаем пикантни подробности, но е добре да знаем какви са били проблемите, за да се ориентираме какво се е случило в предишната серия на филма, в който вече участваме.

Обратният ефект на забраните

Повечето родители в България гледат на забраните и наказанията като на нещо необходимо и неизбежно при възпитанието на децата. Когато са били малки, те са били възпитавани по този начин и им е трудно да си представят, че има друг, по-ефективен и по-осъзнат подход….

Прочетете още :