Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате.

Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с домашните любимци, които винаги сте искали да имате.

Представете си, че имате куража да казвате всичко, което иначе премълчавате… и не допускате никой да ви наранява, да ви налага какво да правите или да ви съди.

Е, добрата новина е, че имате право на всичко това и то е напълно възможно. Всъщност замисълът на Вселената е да постигнете точно това. Бог иска за всички нас да се чувстваме точно по този начин, в хармония със себе си и с хората около нас.

Какво ни пречи?

Вътрешни забрани, страхове и сбъркани подсъзнателни програми.  Липса на достатъчно любов към себе си и себеуважение, недостатъчно житейски опит и осъзнатост.  Пречат ни травми от детството, както и наследените енергийни, мисловни и поведенчески модели от травмите на нашите родители.

Как да ги преодолеем?

С осъзнаване и трансформация на травмите в мъдрост и сила. Без да ги осъзнаем, не можем да ги трансформираме. Проблемът е, че страхът от емоционалната болка ни кара да бягаме мислено от тежките преживявания или пък гневът и самосъжаленнието ни държат в плен на страданието.

За да постигнем осъзнатост е нужно да погледнем на травмите си от различна гледна точка. Като победители. Да, след като сме ги преживяли, значи сме оцелели. Значи сме победители.

С освобождаването на потиснатите чувства и емоции изчистваме подсъзнанието си и отваряме сърцата си.  За да се случи това, могат да ни помогнат книги, психотерапия, семинари за личностно развитие, групи за подкрепа, приятели.

Когато излезем от позицията на жертвата и започнем да гледаме на себе си като на победители, става възможно да видим по-ясно факторите и закономерностите, става възможно да простим, да си обясним защо някой ни е наранил и как да не го допуснем никога повече.

Така травмите се трансформират в мъдрост и сила. Тогава и страховете започват да изчезват, а самоуважението и самооценката ни да нарастват. 

Страховете винаги са обратно  пропорционални на самооценката ни и вътрешната ни сила.  Осъзнаването и преодоляването на травмите, ни прави по-силни и по-смели. Получаваме имунитет срещу агресията на околните.

Пътят към себе си е самоосъзнаване и поемане на отговорност за съществуването ни. Осъзнатостта ни дава възможност да поправим сбърканите подсъзнателни програми и да се изчистим от гнева, болката и ограничаващите ни убеждения.    

Връзката със себе си е най-важната връзка в живота ни. Тя определя връзките с всички други хора, които срещаме в живота си.

Никой друг не може да ни направи щастливи. Това може само истиското ни Аз, което често дори не познаваме. Защото непрекъснато се опитваме „да влезем“ в очакванията на някого – на родители, на партньор, на шефа си… Опитваме се отново и отново да се доказваме, и обикновено не пред подходящите хора.

Всъщност колкото повече се опитваме да се доказваме пред хората, които не ни ценят, толкова по-малко ни уважават. Защото упоритото себедоказване е сигнал за вътрешна несигурност.

Хармонията вътре в нас е възможна, само ако сме успели да изградим своя ценностна система и своя житейска философия, които да бъдат нашата вътрешна опора и ориентир във всяка ситуация. Вътрешният ни мир е възможен, само ако сме развили любов към себе си, добра самооценка и самоуважение, ако сърцето и умът ни са в съгласие.

Нашата най-добра версия е щастливото ни Аз, доброто ни Аз, успешното ни Аз.  Най-важното, което трябва да направим, за да постигнем това прекрасно състояние, е да отворим сърцето си, да започнем да изживяваме всяка ситуация със сърцето си.  Да уважаваме и изразяваме чувствата си. Тогава ще се запознаем с нашето истинско Аз, което може би от години е било игнорирано, подценявано и потискано.

Отвореното сърце задължително отваря и ума. Започват да изчезват предразсъдъци, страхове, суета. Фокусът ни се премества от материалното към невидимата красота на живота.  

Когато сме в това състояние, можем да реализираме в максимална степен потенциала си, имаме чувство за смисъл в живота си. Намираме се в хармония не само със себе си, но и със Вселената, откъдето сякаш „зареждаме батериите си“.  В живота ни се появяват все повече „щастливи случайности“, отварят се все повече „врати“, започваме все по-ясно да виждаме и тълкуваме знаците, които ни изпраща Вселената.

Нашата най-добра версия е харизматична, лъчезарна, фотогенична, креативна и забавна.  Тя е нашето истинско Аз, което , въпреки, че е най-доброто от сегашната ни гледна точка,  с времето  се надгражда и еволюира.  Колкото повече работим за личностното си развитие, толкова по-бързо ще расте стойността ни. 

Щастието живее в сърцето ни и може да бъде преживяно само от истинското ни Аз. Ако все още не  познавате истинското си Аз, време е да го откриете…


Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.


Прочетете още :