Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате.
Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с домашните любимци, които винаги сте искали да имате.
Представете си, че имате куража да казвате всичко, което иначе премълчавате… и не допускате никой да ви наранява, да ви налага какво да правите или да ви съди.
Е, добрата новина е, че имате право на всичко това и то е напълно възможно. Всъщност замисълът на Вселената е да постигнете точно това. Бог иска за всички нас да се чувстваме точно по този начин, в хармония със себе си и с хората около нас.
Какво ни пречи?
Вътрешни забрани, страхове и сбъркани подсъзнателни програми. Липса на достатъчно любов към себе си и себеуважение, недостатъчно житейски опит и осъзнатост. Пречат ни травми от детството, както и наследените енергийни, мисловни и поведенчески модели от травмите на нашите родители.
Как да ги преодолеем?
С осъзнаване и трансформация на травмите в мъдрост и сила. Без да ги осъзнаем, не можем да ги трансформираме. Проблемът е, че страхът от емоционалната болка ни кара да бягаме мислено от тежките преживявания или пък гневът и самосъжаленнието ни държат в плен на страданието.
За да постигнем осъзнатост е нужно да погледнем на травмите си от различна гледна точка. Като победители. Да, след като сме ги преживяли, значи сме оцелели. Значи сме победители.
С освобождаването на потиснатите чувства и емоции изчистваме подсъзнанието си и отваряме сърцата си. За да се случи това, могат да ни помогнат книги, психотерапия, семинари за личностно развитие, групи за подкрепа, приятели.
Когато излезем от позицията на жертвата и започнем да гледаме на себе си като на победители, става възможно да видим по-ясно факторите и закономерностите, става възможно да простим, да си обясним защо някой ни е наранил и как да не го допуснем никога повече.
Така травмите се трансформират в мъдрост и сила. Тогава и страховете започват да изчезват, а самоуважението и самооценката ни да нарастват.
Страховете винаги са обратно пропорционални на самооценката ни и вътрешната ни сила. Осъзнаването и преодоляването на травмите, ни прави по-силни и по-смели. Получаваме имунитет срещу агресията на околните.
Пътят към себе си е самоосъзнаване и поемане на отговорност за съществуването ни. Осъзнатостта ни дава възможност да поправим сбърканите подсъзнателни програми и да се изчистим от гнева, болката и ограничаващите ни убеждения.
Връзката със себе си е най-важната връзка в живота ни. Тя определя връзките с всички други хора, които срещаме в живота си.
Никой друг не може да ни направи щастливи. Това може само истиското ни Аз, което често дори не познаваме. Защото непрекъснато се опитваме „да влезем“ в очакванията на някого – на родители, на партньор, на шефа си… Опитваме се отново и отново да се доказваме, и обикновено не пред подходящите хора.
Всъщност колкото повече се опитваме да се доказваме пред хората, които не ни ценят, толкова по-малко ни уважават. Защото упоритото себедоказване е сигнал за вътрешна несигурност.
Хармонията вътре в нас е възможна, само ако сме успели да изградим своя ценностна система и своя житейска философия, които да бъдат нашата вътрешна опора и ориентир във всяка ситуация. Вътрешният ни мир е възможен, само ако сме развили любов към себе си, добра самооценка и самоуважение, ако сърцето и умът ни са в съгласие.
Нашата най-добра версия е щастливото ни Аз, доброто ни Аз, успешното ни Аз. Най-важното, което трябва да направим, за да постигнем това прекрасно състояние, е да отворим сърцето си, да започнем да изживяваме всяка ситуация със сърцето си. Да уважаваме и изразяваме чувствата си. Тогава ще се запознаем с нашето истинско Аз, което може би от години е било игнорирано, подценявано и потискано.
Отвореното сърце задължително отваря и ума. Започват да изчезват предразсъдъци, страхове, суета. Фокусът ни се премества от материалното към невидимата красота на живота.
Когато сме в това състояние, можем да реализираме в максимална степен потенциала си, имаме чувство за смисъл в живота си. Намираме се в хармония не само със себе си, но и със Вселената, откъдето сякаш „зареждаме батериите си“. В живота ни се появяват все повече „щастливи случайности“, отварят се все повече „врати“, започваме все по-ясно да виждаме и тълкуваме знаците, които ни изпраща Вселената.
Нашата най-добра версия е харизматична, лъчезарна, фотогенична, креативна и забавна. Тя е нашето истинско Аз, което , въпреки, че е най-доброто от сегашната ни гледна точка, с времето се надгражда и еволюира. Колкото повече работим за личностното си развитие, толкова по-бързо ще расте стойността ни.
Щастието живее в сърцето ни и може да бъде преживяно само от истинското ни Аз. Ако все още не познавате истинското си Аз, време е да го откриете…
Прочетете още :
- Когато не харесваш нещо в живота си, промени го!
- Когато паднеш, ставай бързо и продължавай напред!
- Не отлагай за утре нещо, което може да ти донесе радост днес!
- Влюби се в мечтата си
- Не насилвай нещата
- Когато някой не вярва в теб, не се старай да му се доказваш
- Страхът от мнението на другите. Границите на нашата автономност
- Несподелената любов
- Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 