Когато някой не вярва в теб, не се старай да му се доказваш

Много от великите личности, допринесли за човешкия прогрес са били обиждани и отхвърляни като неталантливи, изоставащи, неперспективни. Уолт Дисни, Нютон, Едисон, Айнщайн, Чехов, легендарните Бийтълс и много други са били обезкуражавани и отхвърляни от околните.

Всъщност най-умните и можещи хора често са отхвърляни от мнозинството, защото имат различен начин на мислене, различно поведение, не се вписват в представите за „нормалност”. Великите личности често са самотни.

Ако сте имали „късмета” да израснете под опеката на свръх амбициозни и консервативни родители, които никога не са били доволни от вас, сигурно все още се опитвате да се доказвате на всеки. Особено на хората, които ви подценяват. А всъщност точно тези хора не заслужават вашите усилия и внимание. Те ще виждат само това, което им позволяват ограничените им убеждения.

Ако нарисувате прекрасна картина или напишете прекрасна книга, най-вероятно те няма да ги видят като прекрасни, докато не получат доказателство за ценността им в общественото пространство – докато не ви видят в телевизионно предаване, докато някой друг, когото те ценят не се изкаже възторжено за вас, докато не спечелите награда или много пари – чак тогава те ще преразгледат представата си за вас. Това са хора, които ще те признаят за можещ и талантлив, само ако видят че обществото те признае за такъв. Не ги съдете и не им се гневете. Те не подценяват само вас, а и себе си. За тях успехът е нещо далечно и трудно постижимо.

За щастие има и хора, които ще видят таланта и способностите ви, дори обществото все още да не ви е признало за успешни. Това са истински ценните за вас хора и приятели. Това са хора с отворен ум и вяра в собственото си мнение. Такива приятели или родители са благословия за всеки и могат много да ви помогнат по пътя към успеха. Те са огледалата, в които виждаме своята най-добра версия. И колкото повече общуваме с тях, толкова повече си вярваме.