Споделената любов е естествена и мощна
психотерапия, при която всеки е психотерапевт на другия. Когато обичаме и се
чувстваме обичани, отваряме душата си. Близостта на любимия ни позволява да
освободим потисканите през годините чувства и емоции, което  всъщност означава, че на човека до нас
му се налага да понесе тежестта на нашите травми.

Колкото по-близък го чувстваме, толкова
повече му се доверяваме. Вътрешната ни цензура пада и започваме да му показваме
всичко от себе си. Имаме нужда да ни приеме такива, каквито сме. Имаме нужда да
се видим през неговите очи и да се уверим, че „тъмната“ част от нас не е чак
толкова „тъмна“, че всичко е наред. Истината е, че не бихме допуснали и
най-добрия психотерапевт толкова дълбоко в душата си, колкото човека, в когото
сме влюбени.

Хората, в които се влюбваме, съвсем не
са случайни. Привличаме и сме привлечени от тези, които отговарят на
подсъзнателната ни програма, създадена в детството. Те ни провокират да
възпроизведем старите си травми в различни модифицирани варианти, за да ги
преодолеем. Дори най-трудните връзки не са просто грешка, а имат своята мисия в
живота ни.

„Тъмната зона“ е онази част от нас,
която се е развила в отговор на всичко негативно, с което сме се сблъскали през
живота си. Там – дълбоко в подсъзнанието ни, са складирани всички страхове и
неизлекувани травми, които често диктуват поведението ни.

Понякога се случва да се скараме с
любимия човек за нещо незначително и, някак неусетно, нещата да излязат извън
контрол. Не можем да повярваме, че от съвсем дребен повод може да се стигне до
огромен скандал. Това, което всъщност се случва е, че просто и двамата се
освобождаваме от събраното напрежение, и двамата сме отключили „тъмните си
зони“ и от там излиза какво ли не…

„Тъмната“ част от нас трябва да бъде
изкарана на светло чрез споделяне и осъзнаване, за да престане да саботира
живота  ни. В повечето случаи обаче сякаш
не сме готови да приемем тежкия емоционален „багаж“ на другия. Започваме да се
плашим при всяко отклонение от представата ни за „нормално“. Изисква се  отворен ум, търпение и толерантност, за да
помогнем на човека до нас в преодоляването на старите му травми. И осъзнаване,
че в същото време той помага на нас.

Може би няма да сме толкова осъждащи към
любимия човек, ако осъзнаем, че негативната енергия, която привидно е насочена
към нас, е всъщност отговор на действията и енергията на други хора в миналото
му. Можем да му помогнем като поговорим за детството му, за травмите и болките,
които още не е успял да излекува. И нека бъдем също толкова разбиращи и
толерантни към себе си, когато се изненадаме от собствените си емоционални
изблици…

Както е казал Фройд, всеки нормален
човек на практика е нормален само отчасти. „Нормалното“ е измислено от хората
понятие, което се променя в зависимост от убежденията на хората. Човешката
природа има огромен диапазон от различни проявления и когато започнем да приемаме
спокойно различността, животът ни ще стане много по-шарен и забавен. Любовта и
предразсъдъците са несъвместими. За щастие в повечето случаи побеждава Тя.


Нашите сбъркани вътрешни забрани и разрешения

Нашите погрешни убеждения са причина да си забраняваме да бъдем искрени и автентични, но в същото време да си позволяваме да действаме разрушително към себе си и околните. Когато осъзнаем грешките в подсъзнателното си програмиране, имаме шанса да престанем да...

Тайният замисъл на Вселената

  „Бог не си играе на зарове.“ Алберт  Айнщайн   Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация... Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички...

Колко важно е да си прав?

Вече знам също, че когато не съм съгласна с някого е възможно да греша и да го разбера чак след години. Знам, че е мъдро да уважаваш чуждата гледна точка, дори и да не я приемаш. Може би някой ден, след време, тази чужда гледна точка ще ти помогне по някакъв начин, когато си готов да я разбереш.

Синдромът на прекалената сериозност

Учили са ни от малки да бъдем сериозни. Да се фокусираме върху проблемите и задълженията и да ограничаваме забавленията. Да не си „губим“ времето, да не се смеем в час, да не се шегуваме когато трябва да сме сериозни…