Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си?

Светът е изправен пред изпитание, което със сигурност ще ни направи по-мъдри и силни, по-осъзнати. Защото всяка криза носи послание и възможност за духовно израстване. Всяка криза ни казва, че нещо би трябвало да се промени. Начинът да оцелеем е да еволюираме – както индивидуално, така и като общество.

Тепърва ще осъзнаваме уроците на сегашната криза. Но това, което се вижда още сега е, че тя вече ни накара да забавим скоростта на живота си и да преместим фокуса си върху истински важните неща. Със сигурност ще ни накара да променим начина си на живот и начина си на мислене на много нива, да оценим стойността на живите контакти, да преосмислим отношението си към другите обитатели на планетата и към самата нея.

Няма как децата ни да се чувстват спокойни, ако ние, родителите, сме обзети от страхове.  Детските страхове са проекция на страховете на възрастните. Нашите негативни коментари и притеснения, информацията от медиите, тревожността, която витае в общественото пространство се поемат от децата на подсъзнателно ниво и оставят следа.

Липсата на житейски опит е причината децата в трудни ситуации да се ориентират по реакциите и чувствата на възрастните. Добре е да помним, че децата са много интуитивни и повече се влияят от езика на тялото, отколкото от думите. Понякога родителите дават противоречива информация, като успокояват децата си с думи, но излъчват безпокойство.

Неуспешният опит на възрастните да прикрият негативните си чувства, отбягването на определени теми и напрегнатото  мълчание засилват тревожността при децата. Възможно е дори децата да започнат да изразяват неизразените чувства на родителите с прояви на нервност, агресия и депресивност.

За щастие в сегашната ситуация радостта от извънредната ваканция донякъде компенсира негативните емоции при децата. И все пак страхът за здравето и живота на родителите (и близките) е един от най-силните страхове при децата.

Как да помогнем на децата да преодолеят страховете си в трудна ситуация?

Колкото повече разговаряме с децата си по всички теми от живота, толкова по-силни и спокойни ще се чувстват те. Когато няма дистанция и табута в отношенията родител-дете, децата са склонни да споделят всичко, което ги притеснява, и по естествен начин да се освобождават от страховете си. Можем да успокоим децата си, като ги изслушаме и насочим мисълта им в оптимистична посока, като ги научим съзнателно да подбират мислите, които ги карат да се чувстват добре. Без тревожни и плашещи мисли няма страхове. Чувството за хумор, положителните утвърждения (като „Ние сме силни и можем да се справим с всяка ситуация.“) и най-вече съвместните забавления могат много бързо да пренасочат детския ум в добра посока.

Колкото по-силно се чувства детето ни, толкова по-лесно ще се справя със страховете си. Неговата вътрешна сила зависи до голяма степен от нашата обич и подкрепа, от начина ни на мислене и отношението ни към света. Любовта и положителното мислене винаги неутрализират страховете – и при децата, и при възрастните. Ако още не сме се справили със собствените си страхове, е време да го направим. Децата ни са най-голямата мотивация да  продължаваме да растем и да се стремим към своята по-добра версия.

Кои  са основните фактори, които допринасят за детските страхове?

• Физическа и психическа агресия (вкл. унизителни забрани и наказания, създаващи чувство за вина)
• Родителски страхове
• Ниска самооценка
• Негативна информация (телевизия, интернет, разговори)
• Социална изолация (липса на контакти с деца)
• Липса на радост и забавления
• Умора

Кои са основните фактори, които осигуряват спокойствие за децата?

• Безусловна родителска любов и подкрепа (приятелски разговори, положителни съвместни преживявания)
• Щастливи, силни и спокойни родители (търпеливи и толерантни към детските грешки, но твърди в отстояването на граници)
• Положителна представа за хората и света
• Повече забавления
• Повече приятели
• Повече контакти с природата
• Спорт
• Творчески занимания
• Пътувания
• Домашни любимци
• Участия в каузи
• Много музика

Нашата основна задача като родители е да елиминираме, доколкото ни е възможно, негативните фактори и да осигурим на детето си всички фактори, които го карат да се чувства добре.

Въпреки, че на телевизионните новини не слагат червена точка, е добре да помним, че те въздействат на детската психика (особено в ситуации като сегашната) подобно на филми на ужасите. Спомням си как по време на войната в Косово, 6-годишното дете на мои приятели беше започнало да заеква, като си поема дъх по средата на всяка дума. То говореше непрекъснато за войната и кой знае какво се е случвало в главичката му… Нека спестим на децата си този стрес, доколкото ни е възможно.   

Сега е моментът, когато можем да покажем нагледно на децата си как „когато животът ти поднесе лимон, можеш да си направиш лимонада“. Днешните деца са толкова гладни за внимание и смислени разговори с „винаги заетите“си родители! Времето, прекарано вкъщи, е прекрасна възможност за повече разговори, печене на домашни курабийки и бой с възглавници… 

И докато помагаме на детето си да преодолее страховете си, ще установим колко много то ни е помогнало да преодолеем своите, да се научим да бъдем тук и сега, да се радваме на малките неща… Малките неща, зад които всъщност откриваме най-големите.

Още публикации:

• Защо децата лъжат?
• Има ли начин разводът на родителите да не травмира детето?
• Как да преодолея собствените си страхове, че не се справям добре като родител?
• Koга да кажа на детето си, че е осиновено?
• Как двама родители с различни убеждения за възпитанието да постигнат съгласие?
• Как да мотивираме децата да учат?
• Могат ли някои приказки да травмират децата?
• Kак да обясня на детето си, че лакомствата, които вижда по рекламите не са полезни за него?
• Как да се справя с нежеланието на детето ми да се храни?