В живота на всеки от нас има хора, които ни дават крила и такива, които ни подрязват крилата. Хората, които се опитват да ни смачкат, го правят просто защото самите те се чувстват смачкани. Дали ще го позволим обаче зависи от самите нас.

Когато някой ни показва открито (или не чак толкова открито), че не ни харесва…  всичко е наред. Това просто означава, че сме различни. Хората имат различни убеждения, ценности и представи за живота. Дори най-харизматичните, успели и добри хора не са харесвани от всички.

И все пак, в повечето случаи, когато някой е враждебен към нас, сме склонни да търсим причината в някакви свои липси или погрешния си подход към този човек. Оставаме с горчивото усещане, че нещо не ни е наред. Чувстваме се наранени и започваме да се съмняваме в собствената си стойност. Колкото повече такива хора сме допуснали в обкръжението си, толкова повече пада нивото на нашата самоувереност. В повечето случаи, дори не го осъзнаваме. 

Имаме пълното право да избираме кой и доколко да участва в живота ни. Странното е, че често се опитваме да спечелим точно хората, които ни подценяват или игнорират. Сякаш, за да им докажем, че не са прави.

Но всъщност, колкото повече усилия полагаме да се харесаме на някого, толкова по-малко ни уважава и цени. 

Желанието да се харесаме на хора, които очевидно не ни харесват, е доста глупаво и безрезултатно. А можем просто да приемем, че сме напълно ОК ако някой не ни харесва, и това само означава, че този човек не е подходящата компания за нас. Както и ние за него.    

Нормално и неизбежно е да има хора, които не ни харесват. Всъщност причините, в повечето случаи, са свързани със състоянието на човека, който има нещо против нас. Мотивите за враждебността може да са подхранвани дори от нашите положителни качества.

Какви може да са причините, за да не ни харесват? Ето някои от тях:

  • Имаме различни убеждения, ценности и начин на живот
  • Приличаме по нещо на някого, който е наранил другия в миналото
  • Имаме различен социален или материален статус
  • Притежаваме силни черти от характера, които другият не притежава
  • Имаме различна степен на чувствителност и емоционалност
  • Казали сме нещо, което е изтълкувано погрешно
  • Казваме истината, дори да е неудобна
  • Не се страхуваме да казваме „не“
  • Различни сме от повечето хора
  • Имаме висока самооценка

Със сигурност има още много причини да не ни харесват, които не само не са липси, а по-скоро ни определят като силни и стойностни хора. 

Като изключим случаите, когато сме се държали зле с някого (грубо, агресивно), във всички други ситуации, причината за враждебност от страна на някого, си е в самия него.

Да се стремим да отговорим на очакванията на всички хора е заучено поведение в детството. Убеждението, че заслужаваме обич и уважение, само ако даваме и угаждаме на другите, е доста сбъркано, и е причина да привличаме хора, които ни третират зле. Ако ни се налага да полагаме много усилия, за да спечелим нечия любов или уважение, най-вероятно човекът не е достатъчно осъзнат, за да ги оцени. 

Има теория, че всеки от нас се превръща в средно аритметично на петте човека, с които общува най-много в ежедневието си. Звучи правдоподобно и логично. Защото всички наши взаимоотношения представляват обмен на енергия и идеи, които неизбежно оставят следа в нас. Взаимоотношенията ни с другите хора неусетно ни моделират. Избирайки да общуваме предимно  с подкрепящи и забавни хора, избираме самите ние да бъдем такива, да растем и да се чувстваме добре.


Детските капризи са тест за родителите

Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни помагат да се освободим от предразсъдъците и да израстваме духовно. Защото като следващо поколение имат по-различен начин на мислене и не са обременени от нашите ограничаващи убеждения. Един от многото уроци,  на…

Вълшебството на книгите

Снимака: Anetfoto Много хора възприемат като клише всичко казано и написано за ценността на книгите и тяхната мисия в живота ни. Много хора остават ощетени и затворени в тесните си граници, просто защото не са били научени да четат, налага се да минават по трудния път…

Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях…

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно…

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.


Прочетете още: