10 начина за освобождаване на напрежението във връзката
Всяко съвместно съжителство преминава задължително през периоди на нарастващо напрежение. Близостта е изпитание, при което е неизбежен сблъсъкът на убеждения, навици, его. Кризите винаги са знак, че са се насъбрали неразрешени проблеми и неизказани чувства.
Ежедневните битовизми са малките предизвикателства на повърхността, които тестват нивото ни на толерантност и духовна осъзнатост. Зад всеки конфликт (колкото и маловажен да е поводът) стоят някакви страхове, неудовлетворени личностни потребности, стари травми, недоразумения в комуникацията и субективно тълкуване на реалността.
Всеки вижда света през филтъра на собствените си убеждения, представи и очаквания. Всеки носи в себе си заучени в детството подсъзнателни програми, които определят поведението му. Всичко това нямаше да усложнява толкова живота ни, ако умеехме да изразяваме искрено чувствата си. Но изобщо не го умеем.
Когато сме били деца сме казвали на глас страховете и желанията си, изразявали сме открито всяка емоция, но постепенно сме изградили защитни стени около себе си. И сега, когато трябва да общуваме, се налага да го правим търсейки някакви пролуки в тях. Често имаме чувството, че се удряме в стена, когато искаме да достигнем до душата на другия и е много вероятно той да има същото усещане за нас.
Събарянето на тези стени изисква смелост, осъзнатост и упоритост. Наградата е чувство за свобода и собствена автентичност. Да казваш открито какво мислиш и чувстваш (без отлагане във времето) е пътят към вътрешен мир и различно качество на живот.
И така, как можем да помогнем на любовта си да оцелее, когато въздухът вкъщи е изпълнен с хвърчащи обвинения или тежко мълчание, а може би вече летятт и чинии…?
Дори последното да е вярно за вашата връзка, не е задължително любовта да си е отишла. Най-вероятно тя си е дълбоко във вас, но се задъхва от тежестта на неизразени негативни чувства и емоции, които сте складирали във времето.
Най-отгоре на повърхността е гневът.
Под него са болката и тъгата,
под тях са страховете.
Ако пласт по пласт изчистим всички тези тежки чувства, ще открием че са останали любовта и радостта.
Чистенето става чрез изразяване на чувствата и тяхното осъзнаване. То е процес, който може да отнеме месеци. Следващите десет конкретни стъпки биха били добро начало.
10 конкретни стъпки за освобождаване на напрежението във връзката:
1. Дистанциране в пространството и време за размисъл
Да си дадем почивка един от друг винаги действа благотворно когато има напрежение в отношенията. Отдалечаването ни дава възможност да погледнем на ситуацията от различен ъгъл, да възстановим енергията си и да се вслушаме в душата си. Най-много оценяваме близките си, когато сме далече от тях.
2. Размяна на писма
За повечето хора е много по-лесно да изразят чувствата на болка, обида и гняв в писмена форма, за да не присъстват на реакцията на другия. Освен това, когато човек пише, винаги се включва една подсъзнателна автоцензура, която ни кара да смекчим тона, да покажем най-добрата си версия.
Важно е писмото да е фокусирано върху желанията и чувствата, а не върху обвинения. Например „Ти никога не се интересуваш как се чувствам“, е добре да бъде формулирано като „Искам да се интересуваш как се чувствам.“ „Никога“ и „винаги“ изразяват обобщаване и преувеличение, затова е добре да ги избягваме.
3. Разговор на чаша бира (вино, кафе) навън (в сегашната ситуация може и вкъщи)
Защо навън? Защото така се откъсваме от нажежената атмосфера вкъщи и си припомняме периода на първите ни срещи, когато любовта ни не е била обременена от тежестта на ежедневните битовизми. И вместо да разнищваме обичайните поводи за конфликти, е по-добре просто да си зададем взаимно въпроса: Какво мога да направя, за да се чувстваш по-добре? Важно е да се фокусираме върху това, което искаме, а не върху това, което не искаме.
4. Размяна на местата (задълженията и отговорностите)
Това е един от най-вълшебните начини да „влезеш в обувките“ на другия и да го разбереш. Духовното пробуждане и осъзнаване изисква излизане от зоната ни на комфорт.
Тази стъпка често е по-ефективна от безброй разговори. Опитайте поне за седмица да размените ролите си вкъщи – и в домакинството, и по отношение на децата. След тази седмица 80 % от взаимните забележки и обвинения ще изчезнат. Ще разберете, че на другия изобщо не му е толкова лесно, колкото ви се е струвало преди.
5. Семеен график с регламентирано лично време за всеки
Често във връзката всеки се чувства ощетен. Обикновено повече се оплакват мъжете, но истината е, че жените не по-малко страдат от липса на време за себе си. Личното време за всеки е ключово условие, за да има хармония в семейството.
Личното време ни дава възможност да презаредим батериите, да освободим напрежението и да покажем уважение към собствените си потребности и интереси. Лишаването от лично време и отказът от лични удоволствия много бързо ни вкарват в капана на жертвата.
Съставянето на един елементарен седмичен график, в който наравно със задълженията е отделено достатъчно време за забавления и лични интереси, гарантира повече спокойствие и по-малко поводи за скандали.
6. Повече социални контакти (в сегашната ситуация може контактите да са онлайн – например вечер на чаша вино с приятели онлайн)
Всяка връзка започва да прилича на тенджера под налягане, ако е затворена. Както кислородът в затворените пространства намалява и ни става трудно да дишаме, така и енергията във затворената връзка лесно се изчерпва и се трансформира в негативна. Имаме нужда от нова енергия отвън, от нови гледни точки и нови идеи, за да се самообновяваме и растем. Хората, които имат много приятели имат по-успешни и интересни интимни връзки.
7. Помощ отвън за домакинството и децата
Умората ни прави зли, защото понижаването на жизнената ни енергия (което всъщност представлява умората) задейства автоматично егото ни. Затова човекът, който е чистил, готвил и подреждал вкъщи прави най-много забележки. Работата вкъщи по принцип няма край, затова е важно да можем да си казваме „Стоп!“ от любов към себе си и да приемаме помощ. В това отношение графикът отново ще е много полезен за равномерното разпределение на работата между членовете на семейството.
Всяка помощ отвън е благотворна за енергията вкъщи (но само от хора, които ни помагат с удоволствие).
8. Преподреждане на приоритетите
В началото на всяка връзка забавленията са приоритет и всичко е наред. Защото любовта се храни с радост. После, с течение на времето, забравяме да се забавляваме и се фокусираме само върху задължения и страхове. Спираме да храним душите си и любовта си. Дори понякога изобщо забравяме за нея… Сигурността (по-скоро илюзията за сигурност) ни прави мързеливи. Но в един момент изведнъж се сещаме, че я няма. Струва ни се, че любовта си е отишла.
Има един вселенски закон, че всяко нещо, в което не влагаме енергия, започва да се отдалечава от нас. Защото връзката между нас и нещото отслабва. И така, ако искаме щастлива връзка, е нужно да храним любовта и душите си с добра енергия, нужно е да не губим любовта от фокуса си и да я сложим на челно място в приоритетите си.
9. Споразумение за прекратяване на безсмислени спорове
Мога да ви кажа със сигурност – от личен опит и опита на много семеейства, които консултирам, че тази стъпка е супер ефективна и е едно от най-смислените неща, които можете да направите за връзката си.
Първо трябва да постигнете съгласие за понятието „безсмислени“, след което съзнателно да вземете решение да се самонаблюдавате..
Един спор става безсмислен, когато двете страни (или дори само едната) са „затворени“ ментално и емоционално за гледната точка на другия. Това се случва когато егото на единия и егото на другия са си обявили война. и в този случай темата на спора няма абсолютно никакво значение.
Допитването до трети човек – приятел, роднина, специалист, е възможен вариант при неразрешими спорове, но войната между егото на двамата има само едно решение и то е духовно осъзнаване.
Успешните връзки представляват синхронно духовно израстване на двама души. За да се случи това е много важна стъпка 10.
10. Споразумение за своевременно и добронамерено изразяване на чувства
Тази стъпка изисква известно ниво на осъзнатост. Изисква себепознание и способност да се самонаблюдаваме, а също и кураж да се откажем от предпазните маски и стени. Изисква добронамереност и дипломатичност, за да изразяваме открито чувствата си, без да нараняваме другия, което наистина е трудно.
Но усилията абсолютно си заслужават. Ако спазваме това споразумение, любовта ни повече няма да бъде затрупвана с гняв, страхове и недоизказани обвинения. Резултатът е чувство за свобода и реабилитирана собствена идентичност, истински жива любов, споделеност и близост.
Ако обичаме осъзнато и имаме смелостта да отворим душата си, любовта ни не само няма да си отиде, а ще става все по-силна, минавайки на по-високи нива.
Повече за любовта и начините да я запазим можете да прочетете в книгата „Какво се случва с любовта?“