Когато един мъж ти открадне жената, няма по-добро отмъщение от това да му позволиш да я задържи.

Малкълм Бредбъри,
(английски писател)

Ревността е другото име на страха ни от изоставяне. В леки форми ревността е естествена, може да стимулира и да влияе положително върху връзката. Но когато е болезнена, тя винаги е деструктивна…

Ревността, както и любовта има много форми на проявление. Децата ревнуват майките си от братчетата и сестричките си, родителите ревнуват децата си от любимите им и техните семейства, някои хора ревнуват приятелите си от техните приятели, а други дори ревнуват домашните си любимци, ако се привържат към някой друг. При всички случаи, където има чувства на привързаност и обич, може да се появи и ревност. Ревността е начинът по който любовта изкарва на повърхността страховете ни. Предизвикателството е да ги преодолеем.

Болезнено ревнивите хора не са получили в детството си безусловна любов. Не са успели да развият любов към себе си и увереност в собствената си значимост. Били са изоставяни или емоционално наранявани, били са гладни за любов и внимание. Душата им е свикнала да страда и непрекъснато очаква това да се случи отново. Те не се смятат за достатъчно достойни за любовта на другите. Не се смятат за конкурентноспособни и това ги държи в непрестанно  напрежение.

Когато имаме ниска самооценка и не обичаме себе си, не вярваме, че някой друг може да ни обича. Убеждението, че щастието ни зависи от друг човек, ни прави слаби и отчаяно нуждаещи се от любовта му. Фокусирането само върху един източник на радост и любов в живота ни е причина да ставаме обсебващи във връзките си.

Болезнено ревнивите хора не знаят как да се справят с проблема си. Страдат от това, което се случва дори само в мислите и въображението им. Имат нужда от помощ, а получават осъдително и подигравателно отношение от околните.

Какво ни е нужно, за да се освободим от ревността?

Любов към себе си

Колко често си казвате „Браво!“? Повечето хора почти не го правят.  Сякаш подсъзнателно сме програмирани да сме самокритични, да скромничим и да омаловажаваме успехите си. Дори когато ни правят комплименти, понякога оспорваме и отричаме истинносттта им. Подлагаме под съмнение собствената си ценност.

Как да променим нещата в своя полза? Като изхвърлим тези сбъркани убеждения и погледнем на себе си като на много ценен за нас приятел. Като започнем често да си напомняме за всичко, което харесваме в себе си, като празнуваме и се възнаграждаваме за всяко свое, макар и малко постижение.

Можем да си съставим списък с всичко, което ни кара да се гордеем със себе си и да го поставим на място, което виждаме ежедневно. Колкото по-често поглеждаме списъка, толкова по-добре. Същевременно ни е нужно да работим осъзнато за промяната на това, което не харесваме, без да се самообвиняваме и без да драматизираме грешките си. 

Любима работа

Когато си позволим да правим това, което искаме, ще се чувстваме много по-можещи и силни, защото нещата ще ни се получават с лекота. Енергията на успеха е най-добрата храна за любовта към себе си и самочувствието ни. Всеки носи в себе си огромен потенциал за успех, но повечето хора разпиляват енергията и усилията си в правене на неща, които не са им интересни. Липсата на мотивация и вдъхновение блокира потенциала ни и е основната причина да ни се изплъзва успеха.

Mного родители пренасочват децата си от любимите им дейности, към други, които смятат за по-перспективни. Така ги отказват от мечтите им и ги обричат на посредственост. Може да ви се струва, че това няма връзка с ревността, но всъщност има. Когато обичаме професията си, обичаме повече себе си, обичаме повече живота си. Постигаме повече, чувстваме се по-значими и много по-малко сме зависими от любовта на другите.

Повече приятели

Приятелите са много важен фактор за нашата хармония. Те ни помагат да преодолеем болезнената привързаност само към един човек, разширяват гледната ни точка, помагат ни с личния си житейски опит. Истински приятели са тези, които ни подкрепят и разбират, поощряват ни да растем.

Повече забавления

Колкото повече източници на радост имаме в живота си, толкова по- малко зависими ще сме от любовта на някого. Забавленията, пътуванията, хобитата, спортът, музиката, изкуствата са храна за душата ни. А когато душата ни е изпълнена с радост, не можем да бъдем болезнено ревниви. Щастливата душа е магнит за любовта.

Граници

Понякога точно любимият човек може да ни облъчва с обвинения, неодобрение, пренебрежителност, сарказъм. Когато не обичаме достатъчно себе си, лесно можем да му позволим да го прави. Дори подсъзнателно е възможно да си мислим, че го заслужаваме. Такъв тип съжителство ще води до нашата деградация. И няма нищо общо с истинската любов.

Ако около нас има много хора, които си позволяват да се държат зле с нас, значи трябва да работим за своето самочувствие и автономност, да се научим да поставяме здравословни граници във взаимоотношенията си с хората. Само от нас зависи доколко и каква енергия ще допуснем до себе си.

Контрол над мислите

Малко хора умеят да мислят избирателно. А това умение е ключът към щастието. Негативните мисли са много „упорити“ и повечето хора се предават лесно в техния плен. Дори им придават прекалена важност. А те не заслужават.

Уважение и внимание заслужават вдъхновяващите ни мисли, тези които ни карат да се чувстваме щастливи. Би било добре всеки път когато се усетим, че мислим продължително за нещо да си зададем въпроса „Тази мисъл наистина ли заслужава моето внимание, време и енергия?“

Понякога хората толкова са свикнали да мислят само за лошите неща в живота си, че дори и да искат да си помислят за нещо хубаво, не могат да открият такова. Тогава много могат да помогнат вдъхновяващите книги, филми и хора. Когато човек се пренесе в света на другите, си дава почивка от своя. И открива колко относително е нещастието.

Щастието е избор. Ревността води в обратна посока. Да се откажем от нея, означава да си върнем хармонията и самоуважението. Ако някой иска да излезе от живота ни, нека му го позволим, защото ще освободи място на по-подходящия. И всичко ще си дойде на мястото.  


Децата се раждат без предразсъдъци, нo …

„Когато често е критикувано, детето се научава да…

Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…

Създадени сме да си помагаме

Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим..

Най-мечтаният подарък

Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?

Пътят към нашата най-добра версия

Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате. Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с…

Прочетете още: