1. Имайте свой личен живот.
Не жертвайте личните си интереси и желания заради детето. Детето ви има нужда от щастливи и удовлетворени родители, които имат свои интереси, мечти, приятели, успехи, хобита и забавления. Ако нямате личен живот, е много вероятно да се превърнете в обсебващи и досадни родители, които се чудят защо детето им ги избягва и е толкова „неблагодарно“.
2. Уважавайте мнението и изборите на порасналото си дете.
Ако имате убеждението, че знаете повече от детето си какво е най-добро за него, със сигурност грешите. Детето ви има право само да напише сценария на живота си. Има право да избира как да се облича, какви езици да изучава, в коя гимназия и университет да кандидатства по пътя към мечтаната от него професия… Не се опитвайте да сбъдвате собствените си нереализирани мечти чрез него. Позволете му да има свои мечти, да прави свои избори и да създаде живота, който му харесва.
По-големият житейски опит на родителите понякога означава и повече предразсъдъци, повече страхове. Хората, които смятат, че знаят всичко, обикновено са със затворени умове и сърца.
3. Престанете да обгрижвате детето си.
Ако все още вие правите закуската на вашия тийнейджър и му подреждате стаята, е време да спрете да го правите. Колкото повече обгрижвате порасналото си дете, толкова по-зависимо от вас се чувства то, което пречи на неговото самочувствие и самоувереност.
В тази възраст децата имат нужда да докажат на себе си и на родителите си, че могат да се справят сами в повечето ситуации в ежедневието. Затова често се дразнят от родителската помощ, постоянните родителски инструкции и забележки.
4. Обсъдете заедно правилата и разширете границите.
Многото забрани и прекалено тесните граници са причина децата да лъжат. Прекаленият родителски контрол пречи на детето да развие самоконтрол и самоуважение. Вместо да забранявате, убеждавайте. Изисква се търпение и време, но в дългосрочен план това е най- добрата родителска стратегия.
5. Гласувайте доверие.
Така ще помогнете на детето си да поеме отговорност за живота си. Доверието е важно условие за силната връзка между деца и родителите. То се изгражда чрез разговори, споделяне на чувства и създаване на емоционална близост. Доверието изключва методи като шпиониране и манипулации.
6. Приемете, че детето ви има право на своите грешки.
Спомнете си колко грешки сте правили самите вие. Не обвинявайте и не съдете. Когато грешат, децата най-много имат нужда от подкрепа и разбиране. Помогнете на детето си да осъзнае урока и последствията от грешките си, но без да му внушавате чувство за вина.
7. Фокусирайте се върху силните качества на детето си.
Поощрявайте и празнувайте дори малките успехи на детето си. Помогнете му да изгради положителен образ за себе си.
Повечето тийнейджъри минават през период на ниско самочувствие и неувереност. Затова критикувайте детето си възможно по-рядко и само конструктивно. Всяка забележка, казана многократно, постига обратен ефект. Давайте съвети само когато детето е отворено да ги чуе и приеме.
8. Не сравнявайте детето си с връстниците му.
Децата споделят, че това ужасно ги дразни и ги настройва срещу родителите. Ценете уникалността на детето си и му позволете да бъде различно. Позволете му да бъде различно не само от връстниците си, но и от вашите очаквания за него.
9. Приемете спокойно факта, че в тази възраст детето ви има нужда да прекарва повече време с приятелите си, отколкото с вас.
Насила прекараното време с родителите отчуждава децата. Много тийнейджъри споделят колко тягостни са задължителните вечери с родителите, когато във въздуха витае напрежение.
В тази възраст децата имат нужда от повече свобода и пространство. Времето, прекарано с приятели, е жизнено важна храна за душата на всеки тийнейджър. Не се опитвайте да го ограничавате, поощрявайте приятелствата на детето си.
10. Уважавайте личното пространство на детето си.
Избягвайте да влизате в стаята на порасналото си дете. Всеки тийейджър си мечтае за ключ за стаята си и неприкосновеност. Оставете инициативата за контакт с вас на детето си. Така то ще бъде много по-отворено и добронамерено към вас и към всичко, което си говорите.
11. Внимавайте да не „лепите етикети“ на детето си, когато сте му ядосани.
Обвинителните думи на родителите така здраво се залепват в подсъзнанието на децата, че след това трудно някой може да ги отлепи от там… дори и най-добрият психотерапевт.
12. Бъдете забавни и усмихнати родители.
Повечето родители са прекалено сериозни и използват малкото прекарано време с децата си за анализ на проблеми и страхове. Така децата започват подсъзнателно да свързват времето, прекарано с родителите, с напрежение и неприятни разговори.
Нека първите думи, които си казвате, когато се видите, да бъдат за нещо хубаво, забавно и интересно. Опитайте се времето, в което обсъждате проблеми, да е не повече от 20% от споделеното време.
Когато вашият тийейджър е в лошо настроение, не се опитвайте на всяка цена да му го оправите. Достатъчно е да го изслушате и да му кажете вълшебните думички „Разбирам те.“ Ако поиска съвет, чудесно. Но ако отхвърля съветите ви, не бъдете настоятелни.
Когато уважаваме правото на децата си да не приемат съветите ни, обикновено са по-слонни да ги приемат.
Понякога е нужно да се доверим на собствените сили на децата ни да се справят с трудностите. И просто да ги подкрепяме с безусловната си любов, докато самите ние се учим на търпение и толерантност…
Прочетете още:
- Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца
- Уважавай и изразявай чувствата си
- Така е било предопределено да стане…
- Тайният замисъл на Вселената
- Създадени сме да си помагаме
- Страхът от мнението на другите. Границите на нашата автономност
- Страхът от ентусиазъм
- Страхувате ли се да споделяте?
- Скритата агресия
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 