Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Колкото и да е абсурдно, често съзнателно се пазим от еуфорията на ентусиазма. Страхуваме се да не бъдем разочаровани от живота и  от себе си, да не изглеждаме наивни и незрели.  Отказваме се доброволно от специалната енергия, която  сбъдва мечти и прави невъзможните неща възможни.   

Като деца всички ние сме преливали от ентусиазъм, но някъде по пътя на порастването си сме го изгубили.

Преживели сме срам от неуспех, разочарование от неспазени обещания. Някой ‚реалист“ някога пренебрежително се е усмихнал на идеята или мечтата ни… Някой някога някъде ни е „помогнал“ да престанем да вярваме в чудесата на живота.

И подсъзнателно или съзнателно сме се отказали от ентусиазма си. Както и от показването на много други чувства. Защото ни е страх да не паднем от високо, да не се ударим в „стена“, да не се провалим.

Песимистичната житейска философия „ Не очаквай много от живота, за да не се разочароваш“ и убеждения като „ Животът е труден“, „Една птичка пролет не прави“ и други подобни са в основата на страха от показване на ентусиазъм.    

Но така или иначе, чудесата се случват всеки ден.

Тези, които са успели да запазят детския си ентусиазъм към живота, са най-креативните и успешни хора на планетата.  Различните, дръзките, малко лудите, са тези,  които променят света и го дърпат напред. „Наивните“ ентусиасти, които не се страхуват да бъдат такива, преместват границите на възможното…

Защото както е казал Емерсън „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ако искаме да запазим ентусиазма у децата си, е нужно и самите ние да си припомним какво е „да летиш“ в мислите си, с риск да преживеем някоя и друга житейска турбуленция… 

Преди години в градинките, за по-неосъзнатите хора имаше табелки „Пазете тревата!“. Може би имаме нужда да си сложим подобни табелки, на които да пише „Пазете ентусиазма!“ Особено в училищата и вкъщи в детските стаи.

Най-мечтаният подарък

Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?

Пътят към нашата най-добра версия

Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате. Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с…

Правата на детето, за които родителите често забравят…

Всеки родител иска най-доброто за детето си. Но няма перфектен родител. Всички се учим в движение… Една от най-често срещаните  родителски грешки е фокусирането върху физическото отглеждане на детето и оценките му в училище, като на заден план остават неговите…

Как да се освободим от ревността?

Когато един мъж ти открадне жената, няма по-добро отмъщение от това да му позволиш да я задържи.Малкълм Бредбъри, (английски писател) Ревността е другото име на страха ни от изоставяне. В леки форми ревността е естествена, може да стимулира и да влияе положително…

12 СКЪПОЦЕННИ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Не жертвайте личните си интереси и желания заради детето. Детето ви има нужда от щастливи и удовлетворени родители, които имат свои интереси, мечти, приятели, успехи,  хобита и забавления. Ако нямате личен живот, е много вероятно да се превърнете в обсебващи и досадни родители, които се чудят защо детето им ги избягва и е толкова „неблагодарно“.

Прочетете още