Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Колкото и да е абсурдно, често съзнателно се пазим от еуфорията на ентусиазма. Страхуваме се да не бъдем разочаровани от живота и  от себе си, да не изглеждаме наивни и незрели.  Отказваме се доброволно от специалната енергия, която  сбъдва мечти и прави невъзможните неща възможни.   

Като деца всички ние сме преливали от ентусиазъм, но някъде по пътя на порастването си сме го изгубили.

Преживели сме срам от неуспех, разочарование от неспазени обещания. Някой ‚реалист“ някога пренебрежително се е усмихнал на идеята или мечтата ни… Някой някога някъде ни е „помогнал“ да престанем да вярваме в чудесата на живота.

И подсъзнателно или съзнателно сме се отказали от ентусиазма си. Както и от показването на много други чувства. Защото ни е страх да не паднем от високо, да не се ударим в „стена“, да не се провалим.

Песимистичната житейска философия „ Не очаквай много от живота, за да не се разочароваш“ и убеждения като „ Животът е труден“, „Една птичка пролет не прави“ и други подобни са в основата на страха от показване на ентусиазъм.    

Но така или иначе, чудесата се случват всеки ден.

Тези, които са успели да запазят детския си ентусиазъм към живота, са най-креативните и успешни хора на планетата.  Различните, дръзките, малко лудите, са тези,  които променят света и го дърпат напред. „Наивните“ ентусиасти, които не се страхуват да бъдат такива, преместват границите на възможното…

Защото както е казал Емерсън „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ако искаме да запазим ентусиазма у децата си, е нужно и самите ние да си припомним какво е „да летиш“ в мислите си, с риск да преживеем някоя и друга житейска турбуленция… 

Преди години в градинките, за по-неосъзнатите хора имаше табелки „Пазете тревата!“. Може би имаме нужда да си сложим подобни табелки, на които да пише „Пазете ентусиазма!“ Особено в училищата и вкъщи в детските стаи.

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.

Децата се раждат без предразсъдъци, нo …

„Когато често е критикувано, детето се научава да…

Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…

Прочетете още