Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Колкото и да е абсурдно, често съзнателно се пазим от еуфорията на ентусиазма. Страхуваме се да не бъдем разочаровани от живота и  от себе си, да не изглеждаме наивни и незрели.  Отказваме се доброволно от специалната енергия, която  сбъдва мечти и прави невъзможните неща възможни.   

Като деца всички ние сме преливали от ентусиазъм, но някъде по пътя на порастването си сме го изгубили.

Преживели сме срам от неуспех, разочарование от неспазени обещания. Някой ‚реалист“ някога пренебрежително се е усмихнал на идеята или мечтата ни… Някой някога някъде ни е „помогнал“ да престанем да вярваме в чудесата на живота.

И подсъзнателно или съзнателно сме се отказали от ентусиазма си. Както и от показването на много други чувства. Защото ни е страх да не паднем от високо, да не се ударим в „стена“, да не се провалим.

Песимистичната житейска философия „ Не очаквай много от живота, за да не се разочароваш“ и убеждения като „ Животът е труден“, „Една птичка пролет не прави“ и други подобни са в основата на страха от показване на ентусиазъм.    

Но така или иначе, чудесата се случват всеки ден.

Тези, които са успели да запазят детския си ентусиазъм към живота, са най-креативните и успешни хора на планетата.  Различните, дръзките, малко лудите, са тези,  които променят света и го дърпат напред. „Наивните“ ентусиасти, които не се страхуват да бъдат такива, преместват границите на възможното…

Защото както е казал Емерсън „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ако искаме да запазим ентусиазма у децата си, е нужно и самите ние да си припомним какво е „да летиш“ в мислите си, с риск да преживеем някоя и друга житейска турбуленция… 

Преди години в градинките, за по-неосъзнатите хора имаше табелки „Пазете тревата!“. Може би имаме нужда да си сложим подобни табелки, на които да пише „Пазете ентусиазма!“ Особено в училищата и вкъщи в детските стаи.

Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях…

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно…

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Прочетете още