Децата са наши огледала. Те не само  носят нашите гени, но и заучават нашия начин на мислене, нашия начин на живот. Децата се научават от възрастните да се тревожат, да бързат, да реагират агресивно, да се хранят по определен начин.

Възрастните учат децата на щастие или на нещастие, на любов или на омраза, на спокойствие или на нервност.

Ако внимателно наблюдаваме възрастните, ще открием много повече признаци на хиперактивност, отколкото при децата. 

Бързането е масова невроза, особено характерна за хората от големите градове. Повечето хора имат убеждението, че бързайки, живеят по-пълноценно и успешно. Учат и децата си да бързат, изнервят се от детското спокойствие. Но когато и децата започнат да се изнервят и да бързат, възрастните вече се стряскат и започват да ги водят по лекари.

Хиперактивността не е заболяване, а състояние. Хиперактивните деца са по-скоро напрегнати, претоварени, тревожни, често интоксикирани от нездравословни храни, понякога агресивни като отговор на агресията на възрастните към тях. Но не и болни. Важно е да не им лепим етикети, внушавайки им, че нещо не е наред с тях.

Представите ни за „нормално“ и „ненормално“ често са предразсъдъци. Човешката природа има огромен диапазон от различни проявления и когато започнем да приемаме и ценим различността, уникалността на всеки човек, животът и взаимоотношенията ни ще станат много по-хармонични.   

Как да разграничим палавостта и енергичността от хиперактивността?

Естественото състояние на децата е да се движат много. За проблем би трябвало да говорим, само ако непрекъснатата потребност от движение е съпътствана от нервност, неспокоен сън, тревожност.

Едно щастливо, усмихнато и енергично дете, което спи добре, не е хиперактивно, дори и да му се случва да се разхожда в час. Във Финландия например, децата в първи клас имат свободата да се разхождат и дори да лежат на пода, а това е  една от страните с най-добро образование в света.

Кои са основните фактори за хиперактивността при децата?

  • Тревожност

Хиперактивните възрастни неволно предават тревожност на децата си. В семейства, в които има напрежение между родителите или някой от родителите е много изнервен и стресиран, по- често се срещат хиперактивни деца. По-нервните и строги учители също по-често имат проблеми с хиперактивни деца.

Деца, които са преживели някаква травма, които живеят в напрежение или страх от родители и учители, могат да проявяват хиперактивност или дори агресия, за да се освободят от напрежението.

Лекарствата могат да облекчат симптомите, но няма да отстранят проблема. Важно е не просто да се елиминират симптомите, а причините за тях.

Спомням си за едно прекрасно, но стресирано 13-годишно дете, което беше при мен на консултация… то имаше стереотип да почуква с пръсти по чина, докато е на училище. Съответно учителите непрекъснато му правеха забележки, а то се стресираше още повече и не можеше да се спре да почуква с пръсти – напрежението трябваше да излезе.

Спомням си също и за думите на едно 6-годишно момченце, което ми доведоха, защото не се държало добре в училище. Когато се срещнах с детето и го попитах как се чувства в училище, то ми отговори:

Ако можех да кажа на госпожата, поне веднъж да не ми се кара”. 

Забележките към него бяха,че не можело да стои спокойно на чина си, подгъвало си едното краче като сяда, разхождало се в час…   

Когато сме нервни, имаме нужда от някакво  движение, за да освободим напрежението. Това всъщност се случва с хиперактивните деца – чрез движение те инстинктивно си помагат, успокояват се.  

Проблемът не е в децата, а в изискванията, подхода и предубежденията на възрастните.

Съвсем естествено е 6- годишните деца да имат трудности с продължителното седене в час. Учителите би трябвало да разширят границите си на толерантност и да въведат някакви двигателни игри по време на час за всички деца.

Обикновено именно забележките на учители стават причина родителите да се притеснят, че нещо не е наред и да дойдат на консултация. В повечето случаи детето просто е напрегнато и стресирано, като моята задача е да помогна на родителите да осъзнаят и отстранят стресовите фактори, както и да увеличат радостта и забавленията в живота на детето. 

  • Нездравословна храна

Друга причина за хиперактивност при децата е начинът на хранене – много от храните, които децата консумират ежедневно,  влияят негативно на биохимията на организма им. Многото захар, консерванти и оцветители, преработени въглехидрати, хормоните в месото, пластмасовите опаковки (които отделят вредни вещества в храните) са неестествени за човешкия организъм. Неестествената храна води до неестествени състояния, не само при децата.

Колкото повече хора изберат да купуват естествена и органична храна, толкова повече ще се увеличава нейното производство и предлагане.

  • Липса на движение, разходки, забавления

Обездвижването е неестествено, не само за децата.  Но при тях са особено видими страничните ефекти. Децата по принцип преливат от енергия и когато тази енергия не се изразходва, се превръща в нервност. 

Грешка на много родители е, че се фокусират повече върху ученето и задълженията вкъщи, като подценяват потребността на децата си от движение, игри, забавления, пътувания, социални контакти. Всички тези активности, които често  остават на заден план  в приоритетите на много родители, всъщност имат огромно значение за вътрешната хармония и здравето на децата.

  • Влияние на технологиите

Фактор за явлението „хиперактивност” при децата са и технологиите, когато се прекалява с тях. Дигиталните устройства са източник на радост и забавления, но в същото време, ако няма времеви лимити, имат прекалено силно възбуждащо въздействие върху детския мозък. Освен това, таблетите и компютрите често отнемат времето за физическа активност.

Пристрастяването към технологиите при децата е все по-често срещано явление и е причина не само за хиперактивност, но и за агресия, безсъние, депресии и липса на мотивация за други дейности – най-вече за учене.     

Не мисля, че родителите би трябвало да забраняват таблетите и телевизията, но е важно да въведат времеви лимити и да предлагат повече интересни алтернативни дейности в реалния живот, за да се получи естествен баланс.  

  • Психическа и умствена преумора

Повечето деца в началния и средния курс на обучение у нас са преуморени от учене. Те просто по цял ден учат. Независимо дали е ефективно или не… Много деца просто  не знаят как да учат и наизустяват уроците, което е уморително и безсмислено.

Култът към оценките невротизира децата. Страхът от грешки не им позволява да поемат риска да изкажат свое мнение и да предадат наученото творчески. 

Важно е родителите да изберат за приоритет здравето и щастието на детето си, а не  успеха му в училище. Ако детето е щастливо, ще е здраво и успешно, но може да е успешно, без да е щастливо.

Как да помогнем на хиперактивните деца?

Всички деца  и особено тези, които проявяват хиперактивност, имат нужда от:

  • Спокойствие – хармония в семейството, без забележки и бързане, без родителска агресия и наказания
  • Безусловна любов – независимо от оценките в училище и грешките, които допуска детето
  • Здравословна естествена храна –  целта е детето да избере само чрез убеждение и разговори да се храни и живее здравословно (примерът на родителите е особено важен)
  • Повече физически активности – спорт, разходки сред природата и игри навън
  • Насочване на енергията на детето към неговите интереси и любими дейности – един от най-добрите начини за овладяване на хиперактивността
  • Повече радост и забавления –  споделено време с родителите, като фокусът е върху духовния свят на детето
  • Повече приятели – приятелите не са по-малко важни от ученето
  • По-широки граници и толерантност към детето – и вкъщи, и в училище
  • Повече свобода и самостоятелност – уважение към личното мнение и пространство на детето 

Най-важното за хиперактивните деца  е да се намали тревожността и да се увеличи радостта в живота им.     

Хомеопатията, може много да помогне на хиперактивните деца, защото тя лекува комплексно и физическите проблеми, и емоционалните.

В книгата ми „Всичко започва от детството” можете да откриете  кои са най-често срещаните родителски грешки, които отнемат радостта и хармонията от живота на децата, както и начините да бъдат избегнати.

Да си родител означава всеки ден да преподаваш на детето си уроците на живота, които не се учат в училище. Да си родител означава и всеки ден да се учиш. Най-ценният урок, на който децата ни учат, е че отговорът на всичките ни въпроси и проблеми е любовта.

Ако имате нужда от моята помощ, можете да ми пишете на steladaskalova@abv.bg 

Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца

Децата са наши огледала. Те не само  носят нашите гени, но и заучават нашия начин на мислене, нашия начин на живот. Децата се научават от възрастните да се тревожат, да бързат, да реагират агресивно, да се хранят по определен начин. Възрастните учат децата на…

Може ли любовта да се завърне?

„Като направих равносметка на живота си, установих, че семейството е най-важното и най-хубавото нещо за мен. Затова реших да се оженя още веднъж за Грейс, с която бяхме разведени 3 години.„ Робърт де Ниро Има връзки, в които все слагаме точката, а се оказва, че е било…

Уважавай и изразявай чувствата си

Единствените чувства, от които си заслужава да се боим, са чувствата, които игнорираме. Мариан Уилямсън Позволи си да казваш на глас това, което чувстваш и мислиш. Своевременно, без отлагане във времето. Без да преглъщаш болка, но и без да съдиш другите. Защото всеки…

Коледната рецепта за доброта

На Коледа наистина стават чудеса… Може би защото Любовта обгръща цялата земя и временно ни пренася в друго измерение. Милиардите прегръдки и топли пожелания пречистват енергията на планетата. Човешкото колективно съзнание превключва на по-високи енергийни честоти….

Конфликтите между деца

Сблъсъците между децата са неизбежни. Всяко дете е приело в някаква степен начина на мислене, страховете, модела на поведение, дори речника и маниерите на родителите си. Влизайки в детското общество, то ще се учи да отстоява своите граници и интереси, ще се самодоказва, ще се учи на толерантност към другите. Но всичко това се случва постепенно и благодарение на взаимодействието с другите деца.

Прочетете още: