В днешно време децата започват да използват дистанционно, компютър, таблет и всякакви други устройства преди още да са се разделили с памперсите. Не се нуждаят от обяснения, сякаш се раждат научени да си служат с всякаква техника.
Преди години е бил проведен психологически експеримент с деца от африкански племена. Просто са им били оставени кашони с таблети, без да им обясняват как да ги използват. И, разбира се, децата не знаели английски.
Когато след 6 месеца психолозите, провеждащи експеримента, се върнали, едва ли са били много изненадани да видят, че неграмотните африкански деца играят и се забавляват с таблетите.
Според Сюзън Грийнфийлд, една от водещите световни учени в областта на психологията и неврологията, 50% от децата в развитите страни прекарват над 30 часа седмично пред електронни устройства, като тази статистика е била валидна преди въвеждането на онлайн обучението. В момента децата прекарват пред екрани още повече време и все повече деца развиват зависимост към виртуалните игри, контакти и преживявания. Все по-голяма част от детството на днешните деца се превръща във виртуално.
Кои са плюсовете?
Интернет пространството е изпълнено не само с информация и факти, но и с различни гледни точки. Тази интелектуална свобода и изобилието от познание несъмнено влияят благотворно върху личностното развитие на днешните деца. Днес децата са по-свободолюбиви, по-толерантни към различните хора, по-космополитни като мислене. Благодарение на интернет, нашите деца имат приятели от най-различни точки на планетата, имат достъп до различни култури, имат кой да им отговаря на въпросите по 24 часа в денонощието.
Бързият и лесен достъп до общото колективно знание естествено води до ускорена еволюция и интелектът на днешните деца го доказва.
Виртуалното пространство е и източник на забавления, които също така са лесно достъпни и на практика неограничени във времето, което всъщност се оказва сериозен проблем.
Кои са рисковете?
Колкото по-интензивен е виртуалният живот на едно дете, толкова по-пасивен става реалният.
Спомням си думите на една майка, която нямаше сили да се справи с пристрастеността на 9 -годишното си дете към компютърните игри… Тя казваше: „Как мога да му огранича игрите на компютъра, като виждам колко истински щастлив е докато играе?“
Да, електронните устройства ни правят щастливи. Шоколадът също ни прави щастливи, но не бихме дали на детето си да яде цял ден шоколад.
Неспособността на децата да се самоконтролират става причина за развиване на зависимост и пристрастяване към виртуалния свят, което води до по-малко сън, по-малко спорт и двигателни активности, по-малко реални социални контакти и приятелства. Допълнително, многото часове пред екран, изпълнен с движение, ярки цветове и изобилие от звуци, водят до нервна и сетивна превъзбуда, тревожност и, в същото време, до апатия към нещата от реалния живот.
Изобилието от информация също е причина за обърканост, тревожност и неспособност за концентрация, като не малка част от информацията може да бъде плашеща и/или невярна.
Кои са признаците в поведението на детето, които говорят за зависимост към електронни устройства?
- Нервност, раздразнителност
- Отказ от всякакви други дейности, включително и тези, които са му били любими
- Отказ да излиза от вкъщи
- Отказ да ходи на училище и влошаване на успеха
- Социална изолация и нежелание за разговори с близките
- Силен гняв в случай, че спре интернета и много силен страх от отнемане на устройствата
Забраните в повечето случаи са неефективни, защото родителите не са способни 24 часа да контролират децата си. Най-сигурната защита за децата от рисковете на интернет е развиване на самоконтрол и осъзнатост у тях. Това се случва само по пътя на разговорите и убеждението. С търпение, спокойствие и уважение към детето.
Някои деца намират радост в живота си единствено в електронните устройства. За да им се помогне е нужна промяна в начина на живот на цялото семейство.
Важно е да помним, че когато ограничаваме някое удоволствие за детето, е нужно да предложим алтернатива. Има много алтернативни източници на радост в реалния живот – приятели, спорт, пътувания, разходки сред природата, контакти с животни и домашни любимци, семейни игри, музика, творчески занимания.
Родителите са тези, които би трябвало да помогнат на детето да намери баланса между реалния и виртуалния живот, така че технологиите да помагат на развитието му, без да му вредят.
Злоупотребата с един източник на радост е знак за липса на други източници на радост, липса на баланс и хармония в начина ни на живот. Вселената ни е дала много възможни източници на радост и щастие, от нас се иска просто да ги балансираме.
Какво казват децата?
„Едно време обичах книгите, сега телефона“. Биляна, 13г.
„Прекарвам пред компютъра 24 часа в денонощието…“ Ники, 15 г.
„ Ако ви кажа колко време прекарвам пред компютъра, сигурно ще викнете социалните.“ Дани, 12г.
„ Заключил съм цялата си информация и родителите нямат достъп до нея“ Анонимно, 14г.
„Допреди няколко месеца бях пристрастена към всякакви електроники, но след като се осъзнах сама, вече нямам този проблем.“ Ева, 15г.
Прочетете още:
- Виртуално детство
- Нашите деца
- Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца
- Може ли любовта да се завърне?
- Уважавай и изразявай чувствата си
- Коледната рецепта за доброта
- Конфликтите между деца
- Скритата агресия
- Любовта не е точно това, което очакваме
- Всяко дете носи нещо гениално в себе си
- За любовта към себе си и егоизма…
- Страхът от ентусиазъм
- Така е било предопределено да стане…