Сблъсъците между децата са неизбежни. Всяко дете е приело в някаква степен начина на мислене, страховете, модела на поведение, дори речника и маниерите на родителите си. Влизайки в детското общество, то ще се учи да отстоява своите граници и интереси, ще се самодоказва, ще се учи на толерантност към другите. Но всичко това се случва постепенно и благодарение на взаимодействието с другите деца.

Някои деца имат по-агресивно поведение от други, в зависимост предимно от начина, по който се държат с тях вкъщи. Агресията винаги е следствие от друга агресия и прикрива страхове.

Няма лоши деца. Има щастливи и нещастни деца. Деца с добро самочувствие и деца с ниско самочувствие. Деца, които се чувстват обичани и деца, които не се чувстват обичани. За едните светът е добър, за другите плашещ. Агресивните деца виждат опасност в много ситуации и затова се защитават с нападение. Те не знаят друг начин за защита.

Наказанията, физическата агресия, обвиненията правят агресивните деца още по-агресивни. И още по-уплашени. Те израстват мислейки за себе си, че са „лоши“ под влияние на внушенията на възрастните. Ще са им нужни много усилия в по-нататъшния им живот, за да променят тази представа за себе си.

Как да реагираме когато дете проявява агресия към друго?    

Много родители се чувстват объркани в такава ситуация. Често бащите съветват децата си да отговарят на агресията с агресия, което всъщност не решава конфликта, а го задълбочава. Майките по-често съветват децата да потърсят помощ от възрастен, но в този случай детето остава в слаба позиция, което влияе негативно на самочувствието му. Най-добрият вариант е да научим децата сами да успяват да поставят граници (когато е възможно) пред агресията на другите деца.

За да се случи това е нужно децата да осъзнаят причините за агресията на другите деца и да се научат да се оттеглят от конфликтни ситуации спокойно и с достойство (например с думите „ Когато се държиш така с мен, не искам да съм ти приятел (не искам да играя с теб)“).

Когато има конфликт между деца, преди всичко не трябва да сме осъждащи. Много погрешна практика е да се търси виновен.

Всяко дете има своя истина и свои мотиви за поведението си. Всъщност агресивните деца се нуждаят от разбиране и помощ не по-малко от децата, които са обект на насилие. В повечето случаи обаче получават обвинения, наказания и дори бой, като по този начин омагьосаният кръг на агресията се затваря.  

Така, че когато има конфликт между деца, е важно да пазим достойнството и на двете деца. Най-доброто решение е да ги разделим и да поговорим и с двете деца, да им дадем възможност да обяснят своята гледна точка, да се почувстват разбрани. 

След като ги успокоим, е точният момент да им помогнем да разберат гледната точка и на другото дете. Ако не се чувстват обвинявани, децата са много по-склонни да проявят емпатия и разбиране към другите деца. Когато това се случи, можем да поговорим с тях колко смело и мъдро е да се извиниш на някого, когото си наранил, като не е нужно да ги принуждаваме да го правят.

Повечето хора задължително свързват извинението с вина. Всъщност извинението е по-скоро уважение към чувствата на другия. Да се извиниш не означава, че задължително си виновен, а по-скоро, че си великодушен и силен.

Истинското извинение винаги е доброволно и е преминало през сърцето и душата.

След разговор по важни теми, и възрастните и децата имат нужда от време, за да осмислят казаното. В идеалния случай и двете деца ще се извинят едно на друго – всяко, когато се почувства готово. Дори може да станат най-добри приятели.

Ключовата роля е на възрастния, който се явява в ролята на посредник. Спокойният и толерантен подход ще успокои децата. Те ще научат важен урок за човешките взаимоотношения.

Когато едно дете проявява агресия, е важно да се открие истинската причина за нея. В повечето случаи конкретният повод не е причината.

Поводът е на повърхността, причината е някъде по-дълбоко – изисква време и внимателно наблюдение, за да бъде открита. Сигурно е обаче, че за да се овладее агресията сред децата е нужно преди всичко възрастните да овладеят своята агресия.

Децата се учат на агресия от възрастните. Но за щастие децата се учат от възрастните и на толерантност, и на лоялност, и на емпатия.

Всеки проблем при децата се усложнява от обвинения, наказания и физическа агресия. И всеки проблем се решава трайно и осъзнато с приятелски разговор, търпение и разбиране.   

Всяка нова връзка е продължение на предишни

Популярно е схващането, че е безсмислено и некоректно да се интересуваме и любопитстваме за предишните връзки на човека, в когото сме влюбени. Разбира се, не ни трябва да знаем пикантни подробности, но е добре да знаем какви са били проблемите, за да се ориентираме какво се е случило в предишната серия на филма, в който вече участваме.

Скритата агресия

Скритата (пасивна) агресия е толкова разпространена във взаимоотношенията между хората, че донякъде сме свикнали с нея и често не я разпознаваме. Ирония, сарказъм, надменно мълчание и игнориране, манипулации… психическата агресия има много лица. Откритата словесна агресия пък често се представя като справедливо възмущение или добронамерена критика, докато в повечето случаи е просто осъждащо обвинение. Повечето хора не са подготвени да се защитят, а много хора са агресивни, без да го осъзнават дори.

Любовта не е точно това, което очакваме

Всеки ден по света се разделят хиляди хора. Някои от тях са престанали да се обичат, някои никога не са се обичали, но някои се разделят въпреки, че се обичат. Предават се, отказват се от любовта си, просто защото не знаят как да преминат през неизбежните кризи на съжителството.

Всяко дете носи нещо гениално в себе си

Всяко дете е малък герой, който храбро се справя с предизвикателствата на живота. Всяко дете има прекрасна душа и своите скрити таланти. Дали ще ги развие зависи от много фактори, но подходът и отношението на родителите и учителите към детето са ключови.

Страхът от ентусиазъм

Ентусиазмът е енергията на успеха, на съзидателната промяна, на растежа. Удивителна комбинация от вдъхновение, креативност и радост, той е една от най-прекрасните енергии в живота ни и, за съжаление, една от най-дефицитните.

Прочетете още: