Сблъсъците между децата са неизбежни. Всяко дете е приело в някаква степен начина на мислене, страховете, модела на поведение, дори речника и маниерите на родителите си. Влизайки в детското общество, то ще се учи да отстоява своите граници и интереси, ще се самодоказва, ще се учи на толерантност към другите. Но всичко това се случва постепенно и благодарение на взаимодействието с другите деца.
Някои деца имат по-агресивно поведение от други, в зависимост предимно от начина, по който се държат с тях вкъщи. Агресията винаги е следствие от друга агресия и прикрива страхове.
Няма лоши деца. Има щастливи и нещастни деца. Деца с добро самочувствие и деца с ниско самочувствие. Деца, които се чувстват обичани и деца, които не се чувстват обичани. За едните светът е добър, за другите плашещ. Агресивните деца виждат опасност в много ситуации и затова се защитават с нападение. Те не знаят друг начин за защита.
Наказанията, физическата агресия, обвиненията правят агресивните деца още по-агресивни. И още по-уплашени. Те израстват мислейки за себе си, че са „лоши“ под влияние на внушенията на възрастните. Ще са им нужни много усилия в по-нататъшния им живот, за да променят тази представа за себе си.
Как да реагираме когато дете проявява агресия към друго?
Много родители се чувстват объркани в такава ситуация. Често бащите съветват децата си да отговарят на агресията с агресия, което всъщност не решава конфликта, а го задълбочава. Майките по-често съветват децата да потърсят помощ от възрастен, но в този случай детето остава в слаба позиция, което влияе негативно на самочувствието му. Най-добрият вариант е да научим децата сами да успяват да поставят граници (когато е възможно) пред агресията на другите деца.
За да се случи това е нужно децата да осъзнаят причините за агресията на другите деца и да се научат да се оттеглят от конфликтни ситуации спокойно и с достойство (например с думите „ Когато се държиш така с мен, не искам да съм ти приятел (не искам да играя с теб)“).
Когато има конфликт между деца, преди всичко не трябва да сме осъждащи. Много погрешна практика е да се търси виновен.
Всяко дете има своя истина и свои мотиви за поведението си. Всъщност агресивните деца се нуждаят от разбиране и помощ не по-малко от децата, които са обект на насилие. В повечето случаи обаче получават обвинения, наказания и дори бой, като по този начин омагьосаният кръг на агресията се затваря.
Така, че когато има конфликт между деца, е важно да пазим достойнството и на двете деца. Най-доброто решение е да ги разделим и да поговорим и с двете деца, да им дадем възможност да обяснят своята гледна точка, да се почувстват разбрани.
След като ги успокоим, е точният момент да им помогнем да разберат гледната точка и на другото дете. Ако не се чувстват обвинявани, децата са много по-склонни да проявят емпатия и разбиране към другите деца. Когато това се случи, можем да поговорим с тях колко смело и мъдро е да се извиниш на някого, когото си наранил, като не е нужно да ги принуждаваме да го правят.
Повечето хора задължително свързват извинението с вина. Всъщност извинението е по-скоро уважение към чувствата на другия. Да се извиниш не означава, че задължително си виновен, а по-скоро, че си великодушен и силен.
Истинското извинение винаги е доброволно и е преминало през сърцето и душата.
След разговор по важни теми, и възрастните и децата имат нужда от време, за да осмислят казаното. В идеалния случай и двете деца ще се извинят едно на друго – всяко, когато се почувства готово. Дори може да станат най-добри приятели.
Ключовата роля е на възрастния, който се явява в ролята на посредник. Спокойният и толерантен подход ще успокои децата. Те ще научат важен урок за човешките взаимоотношения.
Когато едно дете проявява агресия, е важно да се открие истинската причина за нея. В повечето случаи конкретният повод не е причината.
Поводът е на повърхността, причината е някъде по-дълбоко – изисква време и внимателно наблюдение, за да бъде открита. Сигурно е обаче, че за да се овладее агресията сред децата е нужно преди всичко възрастните да овладеят своята агресия.
Децата се учат на агресия от възрастните. Но за щастие децата се учат от възрастните и на толерантност, и на лоялност, и на емпатия.
Всеки проблем при децата се усложнява от обвинения, наказания и физическа агресия. И всеки проблем се решава трайно и осъзнато с приятелски разговор, търпение и разбиране.