Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим…

Създадени сме да си помагаме. Когато помагаме,  се чувстваме силни и добри. Помагайки на някого, излизаме за момент от собствения си филм и когато се върнем отново, вече имаме нов, по-оптимистичен поглед върху живота си.

Естествено, за колкото повече хора ние сме подкрепящи, толкова повече подкрепящи хора ще има около нас. Както знаем, в живота има баланс между даването и получаването. Когато даваш, обикновено и получаваш. Не само благодарността на другия, но и личното удовлетворение от себе си. 

Дори когато се случи да помогнем на някого, а той не отговори с взаимност, направеното добро е оказало своето благотворно въздействие върху самите нас. Изпратеното добро рано или късно ще се върне към нас,  дори да е от друг човек.  Това е Вселенски закон, който действа без изключения. 

Понякога  обаче импулсът ни да помагаме е подвеждащ. В някои случаи хората не са готови да приемат помощ, просто защото не са извървeли пътя до точката, в която да осъзнаят необходимостта от помощта на някой друг. Всъщност понякога имаме нужда да направим своите грешки, да създадем свой житейски опит.  

Освен това, определението за грешка е много субективно, а общоприетите убеждения често сa предразсъдъци. Може да си мислим, че някой греши и има нужда от помощта ни, а всъщност ние да грешим в преценката си.

Когато не е желана, помощта може да бъде много деструктивна. Непоисканата „помощ“ е просто навлизане в личното пространство на някого. Добрите намерения губят значението си в тези случаи.  Много съдби са били объркани, например от добри родителски намерения.

Помощта може да бъде вредна и когато прави някого зависим. Всеки път, когато обгрижваме прекалено много някого, му пречим да развие самостоятелност, отнемаме част от свободата му. Без да искаме и без да осъзнаваме, му внушаваме, че е слаб и неспособен да се справи с някои ситуации. Прекалено обгрижваните деца стават неуверени възрастни.

Да се жертваш за някого, в повечето случаи означава да го натоварваш с чувство за вина. А неблагодарността може да бъде знак, че помощта е била неуместна и непоискана.

Всъщност най-голямата помощ, която можем да дадем на някого, е да го накараме да се чувства силен и можещ. Да покажем, че го разбираме и вярваме в него, да бъдем доброто огледало, в което да види най-добрата си версия.

Винаги около нас има подкрепящи хора, но понякога не ги забелязваме.   Може да са от близкото ни обкръжение, а може и да са непознати. Може да останат за дълго в живота ни, а може просто да ни помогнат и да си тръгнат. Сигурно се сещате за някоя подобна случка в живота си, когато неочаквано някой се е появил да ви помогне в точния момент. Често помощта идва не точно от там, откъдето очакваме. Но винаги идва.


Пътят към нашата най-добра версия

Представете си своето най-прекрасно Аз – и физически, и духовно, с всички черти на характера, от които се възхищавате, дори още да не ги притежавате. Представете си, че живеете живота си както искате, работите това, което обичате, живеете с хората, които обичате, с…

Правата на детето, за които родителите често забравят…

Всеки родител иска най-доброто за детето си. Но няма перфектен родител. Всички се учим в движение… Една от най-често срещаните  родителски грешки е фокусирането върху физическото отглеждане на детето и оценките му в училище, като на заден план остават неговите…

Как да се освободим от ревността?

Когато един мъж ти открадне жената, няма по-добро отмъщение от това да му позволиш да я задържи.Малкълм Бредбъри, (английски писател) Ревността е другото име на страха ни от изоставяне. В леки форми ревността е естествена, може да стимулира и да влияе положително…

12 СКЪПОЦЕННИ ПРАВИЛА ЗА РОДИТЕЛИ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Не жертвайте личните си интереси и желания заради детето. Детето ви има нужда от щастливи и удовлетворени родители, които имат свои интереси, мечти, приятели, успехи,  хобита и забавления. Ако нямате личен живот, е много вероятно да се превърнете в обсебващи и досадни родители, които се чудят защо детето им ги избягва и е толкова „неблагодарно“.

Силата на детските приятелства

Когато срещнем приятел от детството си, винаги се чувстваме развълнувани, сякаш детето в нас подскача от радост… Това, което прави детските приятелства специални, е че са естествени и много искрени. Малките хора все още нямат защити, с които да държат околните на…

Проетете още: