Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим…

Създадени сме да си помагаме. Когато помагаме,  се чувстваме силни и добри. Помагайки на някого, излизаме за момент от собствения си филм и когато се върнем отново, вече имаме нов, по-оптимистичен поглед върху живота си.

Естествено, за колкото повече хора ние сме подкрепящи, толкова повече подкрепящи хора ще има около нас. Както знаем, в живота има баланс между даването и получаването. Когато даваш, обикновено и получаваш. Не само благодарността на другия, но и личното удовлетворение от себе си. 

Дори когато се случи да помогнем на някого, а той не отговори с взаимност, направеното добро е оказало своето благотворно въздействие върху самите нас. Изпратеното добро рано или късно ще се върне към нас,  дори да е от друг човек.  Това е Вселенски закон, който действа без изключения. 

Понякога  обаче импулсът ни да помагаме е подвеждащ. В някои случаи хората не са готови да приемат помощ, просто защото не са извървeли пътя до точката, в която да осъзнаят необходимостта от помощта на някой друг. Всъщност понякога имаме нужда да направим своите грешки, да създадем свой житейски опит.  

Освен това, определението за грешка е много субективно, а общоприетите убеждения често сa предразсъдъци. Може да си мислим, че някой греши и има нужда от помощта ни, а всъщност ние да грешим в преценката си.

Когато не е желана, помощта може да бъде много деструктивна. Непоисканата „помощ“ е просто навлизане в личното пространство на някого. Добрите намерения губят значението си в тези случаи.  Много съдби са били объркани, например от добри родителски намерения.

Помощта може да бъде вредна и когато прави някого зависим. Всеки път, когато обгрижваме прекалено много някого, му пречим да развие самостоятелност, отнемаме част от свободата му. Без да искаме и без да осъзнаваме, му внушаваме, че е слаб и неспособен да се справи с някои ситуации. Прекалено обгрижваните деца стават неуверени възрастни.

Да се жертваш за някого, в повечето случаи означава да го натоварваш с чувство за вина. А неблагодарността може да бъде знак, че помощта е била неуместна и непоискана.

Всъщност най-голямата помощ, която можем да дадем на някого, е да го накараме да се чувства силен и можещ. Да покажем, че го разбираме и вярваме в него, да бъдем доброто огледало, в което да види най-добрата си версия.

Винаги около нас има подкрепящи хора, но понякога не ги забелязваме.   Може да са от близкото ни обкръжение, а може и да са непознати. Може да останат за дълго в живота ни, а може просто да ни помогнат и да си тръгнат. Сигурно се сещате за някоя подобна случка в живота си, когато неочаквано някой се е появил да ви помогне в точния момент. Често помощта идва не точно от там, откъдето очакваме. Но винаги идва.


Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях…

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно…

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Проетете още: