Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти.  Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим…

Създадени сме да си помагаме. Когато помагаме,  се чувстваме силни и добри. Помагайки на някого, излизаме за момент от собствения си филм и когато се върнем отново, вече имаме нов, по-оптимистичен поглед върху живота си.

Естествено, за колкото повече хора ние сме подкрепящи, толкова повече подкрепящи хора ще има около нас. Както знаем, в живота има баланс между даването и получаването. Когато даваш, обикновено и получаваш. Не само благодарността на другия, но и личното удовлетворение от себе си. 

Дори когато се случи да помогнем на някого, а той не отговори с взаимност, направеното добро е оказало своето благотворно въздействие върху самите нас. Изпратеното добро рано или късно ще се върне към нас,  дори да е от друг човек.  Това е Вселенски закон, който действа без изключения. 

Понякога  обаче импулсът ни да помагаме е подвеждащ. В някои случаи хората не са готови да приемат помощ, просто защото не са извървeли пътя до точката, в която да осъзнаят необходимостта от помощта на някой друг. Всъщност понякога имаме нужда да направим своите грешки, да създадем свой житейски опит.  

Освен това, определението за грешка е много субективно, а общоприетите убеждения често сa предразсъдъци. Може да си мислим, че някой греши и има нужда от помощта ни, а всъщност ние да грешим в преценката си.

Когато не е желана, помощта може да бъде много деструктивна. Непоисканата „помощ“ е просто навлизане в личното пространство на някого. Добрите намерения губят значението си в тези случаи.  Много съдби са били объркани, например от добри родителски намерения.

Помощта може да бъде вредна и когато прави някого зависим. Всеки път, когато обгрижваме прекалено много някого, му пречим да развие самостоятелност, отнемаме част от свободата му. Без да искаме и без да осъзнаваме, му внушаваме, че е слаб и неспособен да се справи с някои ситуации. Прекалено обгрижваните деца стават неуверени възрастни.

Да се жертваш за някого, в повечето случаи означава да го натоварваш с чувство за вина. А неблагодарността може да бъде знак, че помощта е била неуместна и непоискана.

Всъщност най-голямата помощ, която можем да дадем на някого, е да го накараме да се чувства силен и можещ. Да покажем, че го разбираме и вярваме в него, да бъдем доброто огледало, в което да види най-добрата си версия.

Винаги около нас има подкрепящи хора, но понякога не ги забелязваме.   Може да са от близкото ни обкръжение, а може и да са непознати. Може да останат за дълго в живота ни, а може просто да ни помогнат и да си тръгнат. Сигурно се сещате за някоя подобна случка в живота си, когато неочаквано някой се е появил да ви помогне в точния момент. Често помощта идва не точно от там, откъдето очакваме. Но винаги идва.


Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.

Децата се раждат без предразсъдъци, нo …

„Когато често е критикувано, детето се научава да…

Нашите подсъзнателни програми

Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни. Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка…

Проетете още: