Казват, че Вселената винаги ни изпраща точните хора в трудни моменти. Особено ако се помолим за тях и ги потърсим. Понякога ние сме точните хора за някого и чувстваме силен импулс да му помогнем. Сякаш просто душата ни иска да го направим…
Създадени сме да си помагаме. Когато помагаме, се чувстваме силни и добри. Помагайки на някого, излизаме за момент от собствения си филм и когато се върнем отново, вече имаме нов, по-оптимистичен поглед върху живота си.
Естествено, за колкото повече хора ние сме подкрепящи, толкова повече подкрепящи хора ще има около нас. Както знаем, в живота има баланс между даването и получаването. Когато даваш, обикновено и получаваш. Не само благодарността на другия, но и личното удовлетворение от себе си.
Дори когато се случи да помогнем на някого, а той не отговори с взаимност, направеното добро е оказало своето благотворно въздействие върху самите нас. Изпратеното добро рано или късно ще се върне към нас, дори да е от друг човек. Това е Вселенски закон, който действа без изключения.
Понякога обаче импулсът ни да помагаме е подвеждащ. В някои случаи хората не са готови да приемат помощ, просто защото не са извървeли пътя до точката, в която да осъзнаят необходимостта от помощта на някой друг. Всъщност понякога имаме нужда да направим своите грешки, да създадем свой житейски опит.
Освен това, определението за грешка е много субективно, а общоприетите убеждения често сa предразсъдъци. Може да си мислим, че някой греши и има нужда от помощта ни, а всъщност ние да грешим в преценката си.
Когато не е желана, помощта може да бъде много деструктивна. Непоисканата „помощ“ е просто навлизане в личното пространство на някого. Добрите намерения губят значението си в тези случаи. Много съдби са били объркани, например от добри родителски намерения.
Помощта може да бъде вредна и когато прави някого зависим. Всеки път, когато обгрижваме прекалено много някого, му пречим да развие самостоятелност, отнемаме част от свободата му. Без да искаме и без да осъзнаваме, му внушаваме, че е слаб и неспособен да се справи с някои ситуации. Прекалено обгрижваните деца стават неуверени възрастни.
Да се жертваш за някого, в повечето случаи означава да го натоварваш с чувство за вина. А неблагодарността може да бъде знак, че помощта е била неуместна и непоискана.
Всъщност най-голямата помощ, която можем да дадем на някого, е да го накараме да се чувства силен и можещ. Да покажем, че го разбираме и вярваме в него, да бъдем доброто огледало, в което да види най-добрата си версия.
Винаги около нас има подкрепящи хора, но понякога не ги забелязваме. Може да са от близкото ни обкръжение, а може и да са непознати. Може да останат за дълго в живота ни, а може просто да ни помогнат и да си тръгнат. Сигурно се сещате за някоя подобна случка в живота си, когато неочаквано някой се е появил да ви помогне в точния момент. Често помощта идва не точно от там, откъдето очакваме. Но винаги идва.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 