Важните уроци, които не се учат в училище

Дипломите не ни правят по-добри и не ни дават отговори на най-важните въпроси в живота. Личностното развитие на детето засега е отговорност най-вече на родителите. Въпреки че повечето от тях не са били научени как да работят за собственото си личностно развитие.

 

Никой не ни учи как да се справяме с чувствата и емоциите си, как да преодоляваме страховете си, как да вземаме решения, как да поемаме рискове, как да общуваме и създаваме приятелства, как да мислим позитивно, как да сме щастливи…

 

Цял живот се опитваме да сглобим пъзела от правилата на живота. А мъдрите хора от векове назад са ни завещали своите прозрения. Родителите, които четат и осъзнато се стремят към личностно развитие, дават шанс на децата си да тръгнат по пътя на личната си еволюция от едно по-високо ниво.

 

От какво имат нужда децата, за да растат здрави, щастливи и успешни?

Собствена ценностна система и житейска философия

 

За да се чувства силно и уверено, детето има нужда от своя система от ценности, приоритети и принципи, които ще станат вътрешната опора за неговите житейски избори.

 

Ценностите в живота ни определят нашите мечти и цели, приятелите ни, професията ни, начина ни на живот, нашите каузи. Дали на върха на ценностната ни система ще са любовта, семейството, личностното развитие, хуманността, добротата, грижата за планетата или парите, престижът, славата – зависи от много фактори, но родителите са основният. Важно е децата да осъзнаят, че парите, престижът и славата са само атрибути на успеха, а не същността му. Хората, които постигат материално благополучие и известност, без да допринасят с нещо стойностно за другите, не могат да постигнат истинско удовлетворение и щастие. Защото им се губи смисълът. Човекът е така устроен, че създаването (сътворяването) и даването го правят по-удовлетворен от получаването. С други думи не е лошо да си богат, но не е достатъчно, за да си щастлив. Личностното израстване, нашата лична еволюция е това, което ни дава усещане за смисъл. И измерението на нашето израстване е в стойността, която успяваме да създадем в живота си.

 

Ако се погрижим детето ни да развие положителна нагласа към живота, към себе си, към другите хора, то ще изгради своята житейска философия на оптимист и победител. Това означава винаги да търси добрите възможности, да умее да насочва мислите и енергията си в градивна посока. Мъдрият родител използва всяка ситуация да научи детето си да се справя с живота, да го научи да прави избори, да взема решения, да поема рискове, да извлича поуки. Основната цел е детето да се научи да се справя с всяка житейска ситуация, да вярва, че може да се справи, каквото и да се случи. Колкото по-рано детето стане самостоятелно и постигне тази цел, толкова по-добре родителят си е свършил работата.

 

Любов към себе си

 

Всяко дете епрекрасно по уникален начин. Ако ние, родителите, показваме, че ценим неговата уникалност, детето ни ще расте със съзнанието, че е специално. Ще има самочувствието да бъде откривател и творец. Ще разбира и цени уникалността на другите хора, ще бъде толерантно към различните гледни точки, няма да слага етикети на хората.

 

Когато детето развие любов към себе си, поема отговорност за здравето си, за тялото и душата си. Тогава то само избира да се храни здравословно, да спортува, да се грижи за външността си, да работи за личностното си развитие, да се предпазва в рискови ситуации. Не защото трябва да прави всичко това, а защото иска. Когато децата повярват в себе си, загубите и провалите няма да ги демотивират и отказват от целите им, критиките няма да ги обиждат, трудностите няма да ги плашат.

 

Емоционална интелигентност (осъзнатост)

 

Децата усилено търсят отговори за всичко, което им се случва, имат нужда някой да им обясни трудните и объркани човешки взаимоотношения, противоречивите чувства и емоции. И, разбира се, търсят отговори на въпросите си първо от родителите, които от детската гледна точка изглеждат всезнаещи и всеможещи. Затова е толкова важно да отговаряме осъзнато и търпеливо на детските въпроси, да не ги подценяваме или игнорираме.

 

Колкото по-осъзнато е детето по отношение на своите чувства и емоции, толкова по-силно и уверено ще се чувства във всяка ситуация и ще успява да изгражда успешни взаимоотношения с хората в живота си.

 

Децата имат нужда от малки да бъдат учени да анализират ситуации, да откриват плюсовете и минусите на възможните решения и да избират това, което ги кара да се чувстват щастливи, добри и можещи.Споделянето и разговорите за човешките взаимоотношения, за мечтите, за различни каузи и обществени проблеми, съвместното гледане на вдъхновяващи филми, обсъждането на книги, пътувания, по време на които детето попада в различни непознати ситуации – всички тези съвместни преживявания с родителите могат много да помогнат на детето да развие умение да се ориентира във всяка ситуация и да избира най-доброто решение за себе си, без да вреди на другите.

 

Добрите избори ни дават усещане за свобода и щастие. Тези избори винаги са продиктувани от ценностите, които смятаме за важни и най-вече от любовта – към себе си, към нещо или някого. Когато вземаме дадено решение в името на нещо скъпо и обичано, винаги имаме повече кураж и вътрешна сила.

 

Осъзнат стремеж към личностно развитие

 

Нашите мечти са двигателят на личностното ни развитие, най-мощната мотивация да постигаме целите си. Всяка сбъдната мечта улеснява сбъдването на други мечти като при верижна реакция.

 

Когато детето повярва, че мечтите се сбъдват ще ги преследва още по-упорито и ентусиазирано, ще си поставя все по-високи цели, а всяка нова цел ще е ново стъпало в личностното му развитие. Мечтите са източник на ентусиазъм, страст и вдъхновение – специалната енергия, която отличава успешните хора.

 

Ако научим децата си съзнателно да търсят начини да се развиват, да стават все по-добри в това, което правят, да продължават да се самообразоват през целия си живот, те ще постигнат дори повече, отколкото са мечтали.

 

Независимост от мнението на другите

 

Децата би трябвало да бъдат научени да се вслушват избирателно в съветите на околните. Основният критерий при подбора на хората, с които общуваме, би трябвало да бъде дали са подкрепящи и вдъхновяващи, или осъждащи и обезкуражаващи. Първият тип хора ни помагат да растем, вторият тип хора ни дърпат назад.

 

Важно е да помогнем на детето да развие толерантност към различните гледни точки и в същото време да може да се защити от негативни хора и ситуации, като се оттегля от тях с достойнство и спокойствие, без да им се ядосва и да ги съди.

 

Откъс от книгата „Всяко дете е герой” от Стела Даскалова

http://businesslady.eu/kultura-i-art/kultura/item/2634-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8,-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5