Децата ни мотивират да растем като личности

Наскоро филологът и педагог Стела Даскалова публикува поредната си интересна книга, продиктувана от любовта й към живота и позитивното мислене и желанието й да сподели опита си с другите хора. Става дума за книгата „Какво се случва с любовта“. Тъй като сме запознати и с предната й книга „Всичко започва от детството“ нямаше как да не и зададем както въпроси за любовта в двойката и семейството, така и за отглеждането на деца.

Друга причина да зачекнем темата за родителството е и причината, че Стела е майка на три деца и с ясно съзнание признава, че те са я научили на много неща. Какво точно ни каза тя, можете да разберете като се насладите на следващите редове.

Защо се чувстваме уязвими в любовта?

Любовта е психотерапия… Когато обичаме някого, отваряме душата си и го допускаме до най-дълбоката си същност. Имаме нужда да споделим тайните и страховете си, да излекуваме травмите от детството си, да покажем тъмната си страна и да ни обичат въпреки нея. В същото време обаче се плашим от тъмната страна на другия. Приемаме всяко различие в гледните ни точки като неодобрение. Имаме предварителни негативни убеждения, че любовта наранява… Всичко това ни кара да се чувстваме несигурни и раними.

Колкото по-малко обичаме себе си, толкова по-несигурни ще се чувстваме в любовта на другите. Много хора имат подсъзнателните убеждения (придобити в детството), че за да спечелиш любов, са нужни големи усилия и не всеки я заслужава. Така се ражда любовта- зависимост.

Когато се опитваме да запълним дупката от липсващата любов към себе си с нечия друга любов, ставаме все по-слаби и неуверени. Можем да си помогнем, само ако развием любов към себе си, като се погрижим за личностното си развитие.

Как да научим децата си да мислят позитивно?

Като го постигнем преди това самите ние. Не може един негативно мислещ родител да научи детето си да мисли позитивно. Промяната на убежденията и начина на мислене е процес, който изисква време и усилия. Негативният начин на мислене е много популярен и устойчив.

Но колкото повече се осъзнаваме и развиваме, толкова повече сме привлечени от позитивизма като философия. Мислещите и търсещите родители успяват да се справят с негативизма си.

Децата по природа са с положителна нагласа към света. Ако не им бъде отнета от възрастните, те съвсем естествено ще развият положителен начин на мислене.

На какво Ви научиха децата Ви?

Децата ми винаги са ме учили и продължават да ме учат на безусловна любов, на толерантност, спокойствие, търпение и доброта. И тримата са ме поставяли в ситуации, в които съм разбирала колко по-силна съм всъщност, отколкото съм си мислела.

Никога не съм наказвала и забранявала, търсела съм единомислие по пътя на убеждението. Не рядко се е случвало децата ми да ме убедят в своята гледна точка. Обичам да разговарям с тях по всякакви теми. Някои от най-добрите ми идеи, които можете да откриете в книгите ми, са се раждали под влияние на разговорите с децата ми.

В книгата си пишете: „Колкото по-силен е един мъж, толкова повече си позволява да бъде естествен и искрен, да показва чувства, но и да поставя граници”. Какво може да направи жената, когато мъжът до нея мълчи и не споделя?

Има различни видове мълчание… Мълчание, изпълнено с въпроси, мълчание, изпълнено с обвинения, мълчание изпълнено с любов…

Много мъже имат проблем със споделянето, защото имат убеждението, че емоционалното разкриване може да ги постави в по-слаба позиция. Освен това много от мъжете са неуверени в способността си да се изразяват словесно разбираемо за жените си. Затварянето в себе си е защита.

Ние, жените, правим грешката да ги обвиняваме и да им се сърдим за тази дистанцираност, с което ги „заключваме” емоционално още повече. Ако обичаме някого истински, би трябвало да го харесваме и обичаме заедно със всичките му странности, без претенции и условия.

Другото е условна любов, която е манипулативна и нетрайна. Когато обичаме безусловно и толерантно, имаме големи шансове човекът до нас да се откаже от защитните прегради и да ни допусне до душата си, което означава да си позволи близост и споделяне.

Как тълкувате изказване като „Трябваше да почакам с децата”?

Много хора – и мъже, и жени – имат страхове, свързани с появата и отглеждането на децата. Причината е негативната представа за родителството, която са изградили под влияние на различни фактори. Убежденията, че да имаш деца означава трудности, разходи и край на забавленията могат да отнемат радостта и щастието от това невероятно, най-вълнуващо преживяване в живота.

Много голямо значение има степента на личностно развитие, на която се намира родителят. Хората с ниска самооценка, които са неуверени в способността си да се справят с живота, често повтарят спрямо децата си модела на възпитание, който е станал причина за собствената им неувереност.

Децата ни мотивират да растем като личности. Хората, които се страхуват от родителството имат нужда от преосмисляне на ограничаващите ги убеждения и страхове.

Може да им помогнат книги, психотерапевти, приятели, любими хора. Важно е да преодолеят негативната си нагласа към родителството преди да имат деца. Ако единият в двойката иска деца, а другият не е готов, е добре да се изчакат докато и двамата поискат.

Жените, които притискат мъжете за брак и деца, правят грешка, за която ще плащат дълго време. Един мъж, който има негативни очаквания за брака и родителството, ще се чувства жертва. Има ли жертва в една връзка, няма хармония.

Какво се случва с любовта след раждането на детето?

Грешката, която често допускаме ние, жените, след раждането е, че преместваме изцяло фокуса си върху детето и забравяме за таткото, за себе си, дори за по-големите деца… Освен това, повлияни от страхове и в желанието да сме перфектни майки, често се изнервяме за дреболии, ставаме изискващи и контролиращи. Много мъже са споделяли с мен, че след раждането на детето си са се чувствали самотни, дори понякога излишни.

Детето е материалното проявление на любовта ни и то ще е най-щастливо, ако расте сред любов. То няма нужда от жертви, а от щастливи усмихнати родители, които си позволяват да се забавляват и да се радват на живота. Щастието, както и нещастието се заучават от детството.

Бихте ли споделили на читателите ни някой от подходите Ви при отглеждането на деца?

Най-важна в подхода към децата ни е безусловната любов – да ги обичаме и да им се радваме без условия и очаквания. Ако сме подкрепящи и разбиращи във всяка ситуация, без да драматизираме грешките, ще успеем да изградим силна и дълбока връзка с децата си.

В същото време е нужно да умеем да сме твърди и да поставяме граници спокойно и с усмивка. Нужно е да се вслушваме повече в това, което споделят децата ни, да разговаряме много по всички възможни теми, да ги поощряваме да мислят, да творят. Да научим децата си да живеят със страст и вдъхновение е най-големият подарък, който можем да им направим.

Всяко дете има неограничен потенциал и, ако подкрепяме интересите и мечтите му и го научим да мисли позитивно, то ще бъде успешна личност със сигурност.

Продължавате ли да сбъдвате мечтите си? Коя сбъднахте последно?

Продължавам да мечтая… Мечтая в България да се въведат часове по позитивно мислене още в началния курс на обучение. Както и да се роди политическа партия от позитивно мислещи хора, в която бих членувала с радост. Последната мечта, която ми се сбъдна е да намеря ентусиазирани и позитивно мислещи хора, които да организират семинарите ми. И всъщност те ме намериха…

Как да помогнем на малкото дете да се справи с гнева?

Като му покажем как ние се спрвяме с гнева си. Гневът е чувство, което се поражда винаги от неодобряваща мисъл. Когато мислим позитивно и сме фокусирани върху доброто в живота си, рядко изпитваме гняв. Но когато го почувстваме е важно да го покажем по възможно по-интелигентен начин. Задържането на гнева е много нездравословно както за възрастните, така и за децата. Децата трябва да имат право да изразят гнева си пред възрастните и да казват „Не” когато не са съгласни.

Колкото повече емоционално грамотни и демократични са родителите, толкова по-здрави, щастливи и успешни ще са децата. Днес има достатъчно възможности за родителите да работят за развитието си като такива – книги, семинари, училища за родители. Мислещите родители възпитават творчески и се радват на щастливи деца.

Коя, според Вас, е най-често срещаната заблуда относно брака и възпитанието на децата?

Например убеждението, че забавленията са по-малко важни от задълженията. Много от родителите са забравили да се забавляват, защото са ги учили, че да се забавляваш е губене на време, не е сериозно и отговорно. Затова се опитват да откажат и децата си от забавленията. А всъщност забавленията поддържат радостта и вдъхновението от живота. Човек, който умее да се забавлява превръща и работата си в забавление. А това е най-сигурният път към успеха.

Родители, които не позволяват на децата си да поиграят или да се видят с приятели преди да си научат, превръщат ученето в мъчение. Мотивацията за успех в училище би трябвало да са естественото детско любопитство и жажда за знания, които особено силно се проявяват в периода на непрекъснато задаваните детски въпроси „Защо…?”. Ученето би трябвало да бъде забавно и интересно. Силно се надявам, че това ще бъде посоката на развитие на образователната ни система.

Любовта също се нуждае от забавления, за да съществува. Когато се забавляват, хората стават по-добри, толерантни и неосъждащи. Забавленията ни правят по-креативни и в работата. Защото за да ражда идеи, нашият ум има нужда от вдъхновение и красиви чувства.

Когато живеем така, както ни харесва, получаваме това, което искаме.

http://dete.bg/n/detsata-ni-motivirat-da-rastem-kato-lichnosti.12265.html