Свикнали сме да приемаме различията като нещо смущаващо, а всъщност те ни обогатяват, разширяват гледната ни точка. Чудесно е, че родителите не мислят по един и същи начин. Така детето получава контакт с две гледни точки за света и живота, на базата на които ще формира трета – своята. И все пак е нужно родителите  да постигнат съгласие по основните принципи, приоритети и граници, свързани с възпитанието на детето.

Единомислието  между родителите по важните въпроси е постижимо само чрез  добронамерени разговори и обсъждане. Обвиненията и разгорещените спорове няма да намалят различията, а по-скоро ще ги задълбочат.

Когато спорим разгорещено по някаква тема, често егото ни толкова се активира в доказване на собствената ни правота, че затваряме ума си.  Негативните емоции като гняв, възмущение и страх блокират способността на ума ни да мисли задълбочено.

Преди всичко е добре да приемем факта, че различията помежду ни никога няма да изчезнат напълно. Всеки има право да не се съгласи с другия, но това не означава, че не може да бъдат постигнати общи правила. Основният критерий би трябвало да бъде кое е по-добро за детето в дългосрочен план. Консултацията със  специалист може много да помогне за сближаването на родителските гледни точки.

И никога не забравяйте да изслушате и да се съобразите с гледната точка на самото дете.

Още публикации