Г-жо Даскалова, какво се случва с любовта?
– Любовта винаги има шанс. Независимо от сезоните, винаги витае около нас. Въпросът е, че понякога ние се заключваме за нея, игнорираме я и не я забелязваме. Фокусираме се върху някакви дребни, незначителни, глупави битовизми, забравяме за нея и съответно сетивата ни за любов закърняват. Но в един момент започваме да се питаме защо нещо ни липсва. Започваме да се опитваме да запълним празнотата с шоколад, алкохол или материални вещи, но всъщност нищо не може да замести любовта. Когато обаче се осъзнаем и започнем отново да търсим любовта в себе си и около себе си, виждаме, че животът може да бъде много по-вдъхновяващ, много по-прекрасен.
Вие щастлив човек ли сте?
– Да, сега съм щастлива. Но съм минала през фокусирането върху битовизми, през периоди, в които съм била объркана, обвиняваща, изискваща… докато осъзная защо не се чувствам в хармония. За мен много важни фактори в личностното ми развитие са трите ми деца и стотиците книги, които съм прочела.
Какви книги?
– Книгите на Барбара Де Анджелис, Джак Канфийлд, Джон Кехоу, Наполеон Хил, Джо Витале, Мариан Уилямс, и още много други автори… Общото между авторите, които ме вдъхновяват е оптимистичната нагласа към света и позитивното мислене. Този дух имат и книгите ми. Забелязвам една много хубава тенденция в България – хората, мислещи позитивно, се увеличават. Естествено, има и противници на положителното мислене, които определено се дразнят.
На какво се дължи този скептицизъм?
– Най-вече на убеждения. Всеки има система от убеждения. Ако тя е негативна, трудно ще приеме теорията за позитивното мислене. Умът ни инстинктивно отрича обратното на това, в което вярваме. Но всеки има правото да вярва в това, което иска. Никога не се опитвам да налагам своите убеждения.
Може ли една книга да провокира промяна, или просто човек трябва да порасне за това?
– Може. Една книга може да постави началото на този процес. Аз получавам такива писма и съм щастлива, че много мои читатели споделят, че книгите ми са поставили началото на този процес за тях, но продължават да четат и чувстват някакъв глад за подобна литература. Книгите са безценни с това, че синтезират житейския опит и прозрения на авторите в течение на години. А човек може да ги прочете за два дни.
У нас има голям интерес към автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай, Анди Андрюс, които въплъщават същите идеи, но по по-художествен начин, как бихте коментирали това?
– Това са велики автори, много ги харесвам и препрочитам. В трудни моменти винаги се връщам към любимите си автори, които ми дават прозренията си. В една и съща книга човек може да намира различни неща при всеки нов прочит.
Много от практиките, за които говорите в книгите си, изглеждат лесни на пръв прочит, но се оказват много трудни за прилагане в реалния живот. Какво е необходимо? Изграждане на навик или…
– Най-трудното е да си промениш начина на мислене. Да се освободиш от убежденията, които ти пречат, и да приемеш такива, които са полезни за теб. Убежденията са като програмен софтуер в ума ни и в зависимост от тях виждаме света и хората по определен начин, както и себе си. Хората, които смятат, че животът е труден, наистина го правят такъв. Защото с реакциите си, с очакванията си, с енергията, която излъчват, те всъщност провокират проблеми. Реагират агресивно и получават агресия. И обратното – хората, които очакват хубави неща, излъчват положителна енергия и получават същото. Вярвам в закона за привличането. Просто понякога действието му не е толкова видимо и разбираемо. Понякога е нужно да мине доста време, за да видиш резултатите му. Понякога те идват за часове.
Пишейки, стигнахте ли до прозрение?
Всяка книга, която пиша, ми носи нови прозрения…
Интервюто взе Елена Бойчинова
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 