Стела Даскалова е автор на книгите „Какво се случва с любовта“ и „Всичко започва от детството“, майка на три деца, филолог и социален педагог, тя „преживява“ диагнозата аутизъм с един от синовете си. В рамките на Digital KidZ, Стела ще сподели повече за своя опит, преживявания и съвети за децата с аутизъм и как технологиите биха могли да им помогнат „да се отворят към света“, за да общуват пълноценно, както и да изградят кариера. Вижте какво сподели тя с нас в предварителното интервю по темата.
_Каква е Вашата лична мисия с участието Ви в Digital KidZ?
Приех поканата за участие с намерение да представя моята гледна точка по тази толкова интересна тема. Като семеен консултант и социален педагог контактувам с много родители и деца. Запозната съм както с въодушевлението на децата от новите технологии, така и със силните страхове на родителите им. Мисля, че новите технологии откриват невероятни възможности и ако сме достатъчно информирани, рисковете могат да бъдат избегнати.
Колкото по-наясно са родителите и с плюсовете и с минусите, толкова по-адекватни ще бъдат в отношението си към децата. Децата имат нужда не от забрани и внушаване на страхове, а от спокойни разговори, обяснение и убеждаване. Развиването на самоуважение и самоконтрол у децата би трябвало да бъде основна цел на родителите.
_ Ако трябва да опишете дигиталните деца с три думи, кои ще бъдат те?
Информирани, космополитни, свободолюбиви.
_ Могат ли децата и технологиите да бъдат „приятели“?
Разбира се, че могат. Днес нашите деца се раждат „сприятелени” с новите техниологии. Дъщеря ми започна да използва дистанционното на телевизора, когато беше на месеци, а на 3 години вече седеше на компютъра и се забавляваше, без никой да и е обяснявал до този момент как се работи с компютър.
Новите технологии са много ценни за образованието на децата ни. Неограниченият достъп до информация е причина за скок в интелектуалното им развитие. Децата понякога са по-добре информирани от родителите си и учителите си, което налага възрастните да полагат повече усилия за личностното си развитие и за своята информираност във всяка област от живота си.
_ Какво е мястото на технологиите при децата със специални нужди?
Доколкото децата със специални нужди имат комуникативни затруднения (и повечето от тях – силна зрителна памет), новите технологични устройства са безценни, защото съчетават полезното с приятното. Забавлението и подхранването на естественото детско любопитство са най-добрата мотивация в учебния процес.
_ Адекватна ли е българската образователна система към децата със специални нужди и какво може да направи всеки родител у дома?
Децата със специални нужди са едни малки герои, които храбро се справят с предизвикателствата на живота. Те нямат нужда от съжаление, нито от прекалено обгрижване. Те имат нужда от приемане и разбиране, от равнопоставеност. Българската образователна система има още много да прави за тези деца, за тяхното интегриране в обществото. Най-важното, което е нужно да се случи е израстване на общественото съзнание, преодоляване на предразсъдъците, повишаване на толерантността към различното. Контактът с тези специални деца е изключително преживяване. Те ни учат на безусловна любов, храброст, доброта. Учат ни да се фокусираме върху истински важните неща в живота.
_ Вие сте майка, автор на книга, посветена на отглеждането на деца и социален педагог – какво е посланието Ви към родителите, които “предпазват” децата си, като ограничават достъпа им до технологии и Интернет?
Важно е самите родители да бъдат достатъчно информирани, за да могат да преодолеят излишните си страхове. В същото време е важно да имат силна духовна и емоционална връзка с децата си, да разговарят с тях по всички въпроси. Рисковете са по-големи за деца, които се чувстват самотни, нямат интересен и пълноценен живот, нямат други забавления. Мъдрият родителски подход е не да забраняваме достъпа до технологични устройства на децата, а да ги научим сами да умеят да балансират реалния живот и този във виртуалното пространство.
_ Kъде е границата между здравослоният достъп и пристрастяването и как да се справят?
Границите винаги са относителни и субективни. Според скорошни психологически проучвания децата в развитите страни прекарват пред монитор средно по 6 часа на ден. Моето мнение е, че поне за по-малките деца максималното време на ден пред монитор би трябвало да е около 2-3 часа включително с гледането на телевизия. Можем да познаем, че детето ни е минало границите по много признаци – раздразнителност, недоспиване, липса на мотивация за други дейности. Родителите би трябвало да се погрижат детето да има достатъчно интересни алтернативи в живота си – срещи с приятели, контакт с природата, спорт, културен живот, пътувания. Тогава новите технологии няма да бъдат заплаха за здравето на детето.