Децата ни имат нужда от положителна нагласа към произхода си

Децата ни имат нужда от положителна нагласа към произхода си

Всяко дете се чувства щастливо от мисълта, че неговата майка е най-добра, най-хубава и най-много го обича. Убеждението, че в семейството и рода, от които произлизаме, е имало можещи и силни хора, дава едно допълнително самочувствие на всеки от нас. Всяко поколение тръгва оттам, където е стигнало предишното…

Когато имаме основание да се гордеем с родителите си, ние подсъзнателно вярваме, че като част от тях, също имаме силата и потенциала да бъдем успешни. В по-голям мащаб това се отнася и за страната, в която живеем, и за народа, към който принадлежим.

Нашите произход и родова принадлежност са нашите корени и колкото по-силни и здрави са те, толкова по-силни и можещи се чувстваме самите ние.

За да са щастливи, децата ни имат нужда да виждат страната, в която са родени и живеят, в положителна светлина. Защото те са част от нея и тя е част от тях. Защото техните мечти би трябвало да бъдат съвместими с нейното бъдеще. Колкото и да са космополитни днешните деца, благодарение на интернет и социалните мрежи, съзнанието за произход и принадлежност продължава да играе важна роля за личностното им развитие и самочувствие. Не е възможно човек да обича себе си и да изгради истинско самоуважение, ако не обича и не уважава народа и страната си, към които принадлежи.

В голяма степен първоначалната представа за България децата ни си създават от разговорите и коментарите на възрастните, от медиите. Много родителиговорят за България особено критично, силно негативно. И не си дават сметка, че внушават по този начин на децата си безнадеждност, подтикват ги да избягат от България. Повечето български деца подсъзнателно са възприели емиграцията като задължително условие за успех. Повечето български деца не осъзнават, че могат да допринесат за развитието и положителната промяна на страната си.

Всяко нещо може да бъде погледнато откъм плюсовете и откъм минусите му. Въпрос на избор.Ако изберем да гледаме негативно на България, избираме да сме жертви, да сме нещастни и оплакващи се. Ако изберем да виждаме България в нейната положителна светлина, избираме да се чувстваме щастливи и горди, избираме любовта и ентусиазма да я променяме към все по-добро.

Веднъж едно русначе, дошло на море в България, сподели:

„Бяха ми казвали, че в България е много хубаво, но не знаех, че е чак толкова хубаво…”

 А едно българче в анкетата, която правих за книгата „Всичко започва от детството”, беше написало:

„Мечтая да се махна от България, защото тук е ужасно…”

Тези две деца говореха за една и съща страна.

Един от начините нашите деца да оценят България е да пътуват повече. Пътуванията в чужбина са и едно от любимите им съвместни занимания с родителите. Чудесно е, че днес няма пречки това да се случва и децата имат възможност все повече да разширяват представата си за света. И в същото време да осъзнаят колко наистина ценна е страната, в която живеят.

Лично аз, колкото повече пътувам, толкова повече се убеждавам, че България е прекрасна. Ние имаме привилегията да живеем в една от най-живописните части на най-предпочитания континент в света, с възможно най-приятния климат и с разкошно море.С всеки изминал ден България се развива и разцъфтява. И който не го вижда, просто си е сложил много черни очила.

Нека пощадим децата си от негативните си прогнози за България, от оплакванията и страховете си. Това е тяхната родна страна и те искат да чуват хубави неща за нея. Нашите прекрасни деца са бъдещето на България, тогава как е възможно да сме скептични в очакванията си? Сигурна съм, че някой ден България ще е едно от най-предпочитаните места за живеене в Европа!

Бъдещето на България зависи от днешните деца, от начина им на мислене, за който сме отговорни ние – родители, учители, политици,бизнесмени, журналисти, творци.

Ако децата ни израснат с положителна нагласа към страната си, те ще се върнат, където и да учат по света, и ще направят България такава, каквато искат да бъде.

Добрият въпрос е половината от пътят към решението. Непрекъснато получавам писма с още и още въпроси.